Живея от много години в чужбина. Обиколил съм доста свят. С какви ли не хора съм се срещал и общувал.
И виждам всеки ден и час как най-неприеманото нещо, което веднага се наказва с отвращение от всеки гражданин на свободните общества е расизмът. Расизмът във всичките му измерения – по възраст, пол, религия, място на раждането…

Тук прошка няма.
Тук властта и медиите реагират веднага и няма значение кой какъв е, от чия партия и тъй нататък. Прекрачиш ли червената линия между нормалност и расизъм, ти вече си аут. Начаса! И най-често биваш наказван от своите приятели, колеги и съпартийци. Веднага!
Бил съм свидетел как само за една дума, дори и с лек расистки оттенък, произнеслият я, дори и в пияно състояние, на мига е игнориран от хората, които се намират около него. А за обществени личности пък гилотината е страшна и те веднага са не само уволнявани от работа, не само спират да ги канят по медии и събития, а ги и изправят безмилостно пред съда и биват осъждани по бързата процедура, с една дума – вече приживе са мъртъвци. Защото тяхното поведение би трябвало като публични люде да бъде за пример, а не за раждане и разпространение на омраза.
Неведнъж съм виждал как в метрото, например, някой мигрант, най-често от бившия соцлагер, произнася с висок тон думичката за африканец. Тази думичка, която е почти еднаква на всички езици, тук е забранена. Веднага произнеслият я бива арестуван и съден по бързата процедура.
Тук милост няма.
Бил съм свидетел и на съдебен процес, в който двама арменци, момчета, бяха осъдени на по няколко години затвор, защото публично се подиграли на хора с различна сексуална ориентация. И когато съдията ги пита защо са направили това, тези казаха изумени – ама откъде да знаем ние, че това е забранено във Франция. В нашата страна това си е нещо обикновено, ние само им извикахме, че са…
Започнах с това предисловие, защото последните избори без право на избор, така аз наричам всички бг-избори, не само тези, бяха апотеоз на расизма.
И той отново остана скрит и незабелязан от медиите.
Все едно няма такова нещо.
Никой никъде не отрони в ефир и дума за езиковите издевателства, на които бе поставен през цялата кампания, особено през последните няколко дни преди балотажа, единият от кандидатите за кмет на София.
Четях, слушах скверните слова и настръхвах. Защото си припомних и моя живот. И расисткото отношение към мен още от дете – започна се с това, че моите родители бяха преселници от близко до Малко Търново селце, присмехът, че съм „шиле”, така „гражданите” наричаха жителите на селото на родителите ми, още ме гори.После, когато учех в Бургас, ме обиждаха, че съм бил дошъл от Малко Търново, било на „г…”, извинете, на географията, обиждаха ме и че съм учел в Минното, там ходели, според гражданите на Бургас, само престъпници, в казармата пък – бил съм „кукер”, щото съм от Странджа… И т.н, и т.н….
После расизмът се разнообрази – по социалното положение на мама и татко, били бедни, по професиите им, значи аз нямам право на нормален живот, после по какви ли не признаци, за да стигнем днес и до расизма по… възраст. Щото вече си над 60 години, значи си „суха вейка”, „изпразнена черупка”, давай, умирай, за какво още мърсиш земята… Спомняте ли си времето на Короната и едни изказвания на млади бизнесмени по телевизията?
Нямат изброяване проявленията на расизъм, и то публични, и то често посрещани с усмивка и възторг от бг-публиката.
Но седмицата преди балотажа за кмет на София бе върхът.
Върхът на българския грозен и първобитен расизъм, стигащ и прекрачващ вече и первезните и цинични до непоносимост граници на това уродливо явление.
Каквито и да са вижданията на единия или другия кандидат, ти нямаш право публично да ги иронизираш, да ги подиграваш и се гавриш с тях като личности. И то с расистки похвати.
Депутат от сегашния парламент, с ореол на борец за човешки права, пише в профила си дословно, че не иска кмет с „миризма на кюмюр”,
досегашен и пак избран за общински съветник в София казва по национална телевизия подтекстово, а всъщност явно и иронично, че „…генната смесица от различни етноси ражда красиви хора”, един университетски преподавател пък, на когото ругатнята вече е станала навик и начин на комуникация с винаги виновния му останал свят, губи всякакво елементарно приличие на изказа си и се нахвърля бясно срещу софиянци с думи на каруцар…
Да, тези избори бяха апологетика на расизма. Днес, в 21 век. В страна уж евроатлантик и член на ЕС…
Едно от най-арогантните общества, където властва и е норма на поведение арогантният тон, „осъжда” публично, за назидание, с кеф една млада жена, тръгнала от гетото на и без друго тъжния български живот сам-сама, сред кал и контролирана нарочно от всяка власт мизерия, стигнала с неистови усилия, с пропукване и всекидневно нажежаване до червено на мозъка си, до ниво, непознато на почти всички нейни отрицатели днес, родили се в дантелени пелени…
Знаете ли вие, дантелени тарикати, партийни послушници, какво значи да си се родил в гето, и то момиче, което по неписаните закони на българската действителност няма право на нормален живот, само защото се е появило на бял свят с мургав цвят на кожата? Че и момиче… Което трябва според племенните наслоявания и поради крещящата бедност още невръстно да се жени, да ражда и да живее като примат в коптори… Знаете ли как се изплува от наслоената лепкава кал на човешката расистка непоносимост, знаете ли какво значи да носиш у себе си наследствените белези на колективния страх и усещане за вина без да си виновен? Да ти втълпяват ежеминутно, че ти трябва да се примириш, че ти трябва да изживееш целия си живот на… колене…
Знаете ли какво значи да пожелаеш да живееш наравно с белите си съграждани, да имаш равен старт, когато отидеш да търсиш работа да не те изпращат още от вратата – а, иди си у дома, чакай да ти се обадим… И това е най-добрият вариант, иначе обикновено работодателят извръща очи и ти сочи вратата.
Вратата…
Какви обиди, каква расистка помия, с която с наслада заляхте тази млада жена, която се изправи срещу вашия кандидат със златна лъжичка!
И медиите мълчаха.
Медиите, които по закон и професионална съвест трябва да са безпристрастни и да реагират на всеки опит за нараняване на човешкото достойнство.
И каква двойственост – за единия кандидат – див расизъм по произход, а за другия – ама какво той е виновен за родителите си…
От едната страна – момиче, което сам-самичко се бори с живота и от другата – човек с всичко още от раждането си…
Българските медии избраха да дадат симпатията си на кандидата със знатната лъжичка. Тяхна си работа.
Но престъпването на границите на човешкото достойнство, поредното премълчаване и приемане на расистките изстъпления е нищо друго освен съучастие в престъпление.
Тук прошка не трябва да има.
Защото вече и светът не само ни се чуди, но и маха с ръка – а, ония ли, те са неспасяеми…
Мразя лозунгите, но положението в моята страна вече е такова, че извиквам с цялата сила на своята болка:
„Спрете расизма! Светът е оцелял заради любовта, а не заради омразата! Спрете, моля ви, ако все още е останало нещо човешко у вас.”