В официалната историография 10 ноември е символна дата за България. Тъкмо преди 10 ноември се видя, че не друг, а ДПС с Доган и Пеевски ще крепят България от правилната страна на геополитическата карта. Каква ирония!

Два дни преди датата 10 ноември се събуждаме с новината, че Ахмед Доган се връща. Всъщност той никога не си е тръгвал. Той е винаги “тук” и иронично ни напомня, че 10 ноември е просто 314-ят ден в годината.

Една символна дата

В официалната историография обаче 10 ноември е символна дата за България, “гранична” по някакъв начин. На този ден през 1989 г. пада Тодор Живков. Предния ден пада Берлинската стена. Две падания, които промениха битността в социалистическото общежитие. Не веднага, естествено, но обитателите потеглиха бавно извън блатото.

Българският Десети ноември има много бащи. Има и много мащехи. За наследеното кръвосмешение години наред се водеха спорове. Тези спорове не вълнуват децата. Опитите за ретроспекция и анализ на миналото срещат: “Не ни занимавайте, тогава сме били в началното училище…”. Извадена от историята, “датата” все пак служи за някакъв маркер: има смисъл да се отблъснем от него и да погледнем назад в опит за равносметка, да демаскираме играчите и да се опитаме да продължим, без да объркаме посоката.

Днес е 34-ят сезон в сериала на българския постсоц преход

На Десети ноември 1989 Ахмед Доган е на 35, в 65-а аудитория на Софийския университет се появява като “Меди” и все още с ореола на човек, лежал в Пазарджишкия затвор в килия за смъртници. Когато месец и половина по-късно стана учредител и председател на Движението за права и свободи, малко от хората бяха запознати с агентурната му дейност към Държавна сигурност и с агентурния му псевдоним “Сава”.

Антиправителствени демонстрации в София през ноември 2013 годинаСнимка: picture-alliance/dpa

През всичките 33 сезона на българския преход именно той чертаеше пунктираната линия на нестабилно равновесие, около която се подреждаха констелациите на сменящите се политически елити. Арогантно и ефикасно. Докато пишех този текст, се опитах да събера фактите за намесата на лидера на ДПС в реконструкциите на обществото. Започнах да сърфирам в интернет и си дадох сметка, че ще изгубя и себе си, и читателите, ако потъна в списъка на политическите ходове и социално-инженерните упражнения на Ахмед Доган. А тези, които през 1989 година са били в началното училище, ще се отегчат и ще спрат дотук.

Ролята на Пеевски и санкциите по "Магнитски"

Прескачам сложната геометрия на формированието ДПС - “бацилът, който, където влезе, не излиза”, за да стигна до Делян Пеевски - привилегированото протеже на лидера му Ахмед Доган. Най-богатият български депутат беше санкциониран по глобалния закон „Магнитски“. Със собствени санкции срещу него в началото на годината се присъедини и Великобритания. Не бива да забравяме този факт, защото санкциите са индикация за системен проблем в България, който българските институции нямат волята да решат. Освен всичко останало, и защото влиянието на санкционираните в тях не е пренебрежимо малко.

Според ДПС - “детето Пеевски” е невинно. Той е наклеветен и цялата мощ на партията и на нейния ментор са насочени срещу изчистване на името му. Но не само. С новата роля на Делян Пеевски очевидно се цели нова порция власт, която в моментната колеблива и нестабилна политическа конфигурация се превръща във важен актив при взимането на важни решения. ДПС се завръща като балансьор на управлението - любимата роля на Доган.

През 1989 година Делян Пеевски е осемгодишен. 34 години по-късно най-вероятно ще стане председател на ДПС. Това би било безпрецедентно решение за етническия състав на неговите избиратели. Но пренебрегвайки традицията, Доган залага на по-важни стратегически цели: На Делян Пеевски - една фигура с голяма икономическа власт - е възложено да скрие някои съмнителни структури и дълбоките икономически зависимости на хора, домогнали се до ръководни позиции. Олигархът вече упражнява сериозно политическо влияние: той беше допуснат да определя дневния ред на държавата и дори да поставя ултиматум за гласуването на местните избори.

Каква е опасността

Има ли смисъл да си задаваме въпроса: Не е ли застрашена самата тъкан на “политическото” от неговата голяма публична активност?

От гледна точка на евроатлантическата принадлежност на страната обаче, иначе казано - от гледна точка на външнополитическия имидж на

ДПС, тази публична активност цели да внуши на санкциониращите институции, че именно санкционираният от тях персонаж ще гарантира партията-балансьор да крепи България от правилната страна на геополитическата карта.

Каква ирония!

Този коментар изразява личното мнение на авторката и не съвпада с позициите на CLASSA.BG като цяло.