Тези дни прочетох думи на „патриарх Московский и Всея Руси“ Кирил, произнесени от него при връчването на църковен орден на научния директор на… федералния ядрен център на Русия. „Те – казва патриархът за трудещите се в този център – създадоха ядрените оръжия под покрова на св. Серафим, защото по неизразим Божий промисъл тези оръжия бяха създадени в манастира на преп. Серафим Саровски. Благодарение на тази сила Русия е останала независима, свободна и разбира се, всички ние трябва да пазим в сърцата си и в паметта си този забележителен подвиг на нашите учени, които на практика спасиха страната“.
Мисля, че думите на руското „светейшество“ този път надминават по наглост всичко произнасяно от него в последните години. Ако трябва да им дадем точното име, то е – светотатство и лъжа. Светотатство е да обявяваш покрова на един светец-аскет за покров, защитил със сила свише произвеждането на ядрени оръжия, с които Русия утре би могла да реши да унищожи целия Божий свят. Ужасяваща лъжа е пък, че благодарение на ядрените оръжия „Русия е останала независима и свободна“, че тези оръжия „са спасили страната“. Какво, питам, по-точно са спасили? Откраднатото от САЩ ядрено оръжие след края на Втората световна война, известно е, е „спасило“ комунистическия тоталитарен и най-вече атеистичен режим в Русия за още 45 години след първите му 28, позволило е на този атеистичен тоталитаризъм да остане неприкосновен на територията на половин Европа. Защитен под този ядрен „покров“, съветският комунизъм за целия период на своето съществуване, наред с всичко друго е и избил „между триста и петстотин хиляди православни – повече отколкото броят на първите християнски мъченици“, както с право припомня френският православен богослов проф. Мишел Ставру. Слава Богу, все пак не е успял да го „спаси“ от собствената му развала и фалит. Но ето, след този фалит – така продължава лъжата на „светейшеството“ – светът (разбира се целият свят извън Русия) се е заел с едно най-главно нещо: да отнема „независимостта и свободата“ (ах, каква „свобода“!) на Русия, да я напада. Не сиреч Русия, от края на ХХ в. води агресивни войни с маниакалната цел да възстанови империята си (много „православна“ цел) – в Приднестровието, в Грузия, в Украйна, но светът се мъчи да отнеме „независимостта и свободата ѝ“, а ядрените оръжия я „спасяват“ от този агресивен свят.
Разбира се, не тази лъжа на руския патриарх е онова, което най-много ме впечатлява. Тя е просто поредната му лъжа. Впечатлява ме обаче – и все по-тревожно ме впечатлява – масовото ѝ приемане от страна на редица православни и в Русия, и у нас, и дори по света. Защото в по-голяма дълбочина внушението на тази лъжа е, че открай време, но особено днес, не Русия напада света, заплашва го с ядрено унищожение, а се защитава – спасява с него себе си и света. И ще кажа на всички онези православни (дали да ги нарека мои събратя), които се поддават на това внушение, че приемайки го, те започват да пропадат в нещо невероятно страшно. Ще им кажа направо, че това тъкмо са внушенията на Антихриста. Защото, уважаеми, вие жестоко се лъжете, ако си мислите, че въпросният Антихрист (както ви залъгват) ще ви съблазни с „потребителската култура“, всеобщото налагане на „хоризонталното измерение на живота“, „политическата коректност“ и радикалните „джендър-идеологии“. Той, Антихристът – нека се изразя така – не е толкова глупав. С всички тези неща той трудно би могъл да съблазни тъкмо християните (а нали като вместо-Христос, каквото и означава името му, Антихристът желае да съблазни именно тях). Напротив: мисля, че Антихристът ще се опита да съблазни тъкмо с идеята, че днес, вече – трябва да се спасява… Спасителят; че Той, Спасителят, е нападнат от въпросните „потребителски култури“, „хоризонтални измерения на живота“ и „джендър-идеологии“, че е обграден от глобалните „стражи“ в новата, в „глобалната Гетсиманска градина“ и „истински верните“ днес трябва, принудени са вече да Го спасяват. Да спасяват, повтарям, Спасителя.
И ето: лукавството на Антихриста е тъкмо във внушението, че светът днес се е превърнал целокупно в един глобален „двор първосвещеников“, че войниците на Каиафа и на Пилат са изпълнили целия свят, а Гетсиманската градина, в която е обсаден Христос, е единствено… Русия. И значи, за да се спаси Спасителят (обсаден в нея), трябва, няма как вече да се стори друго – да се извадят онези мечове, които, както тогава, са носили със себе си учениците Христови. Да, тогава Спасителят е рекъл на Петър „тури ножа си в ножницата, да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец“ (вж. Иоан. 18:11), а още по-рано му е казал, че „вратата адови“ няма да надделеят камъка, на който ще съгради църквата Си (вж. Мат. 16:18). Но – внушава ни се – днес е друго. Днес „глобалният либерализъм“ се е сговорил да погуби не просто духовността, но и въобще спасявания от Спасителя човек, да отнеме на Спасителя спасявания от Него и така да Го погуби като Спасител. Ето защо днес трябва, трябва да се извади мечът, който се държи от спасителя на Спасителя, от онзи, който днес вместо Христос защитава Христос, който е… вместо-Христос.
Ето това е внушението. Проповядва ни го сам предстоятелят на християнската „крепост“, обяснявайки – богохулно – че „по неизразим Божий промисъл“ сам Христовият светец е благословил създаването на ядрените оръжия, благодарение на които Русия – Христовата крепост – е „останала независима и свободна“, които на практика „са я спасили“, и които утре, при очаквания последен щурм на света срещу нея, ще спасят и нея, и манастира на светеца, и съхраняваната единствено в Русия святост, като… унищожат света. Питам ви, не е ли това далеч по-лукаво внушение, по-анти-Христово внушение от плашилата на потребителската култура и джендър-идеологиите?
И знаете ли защо се боя, че можете, можете да паднете в него? Защото от известно време, заслепени от „благочестие“ и „послушание“, буквално престанахте да слушате съвестта си и да гледате с очите си. Та не бе ли оче-видно, че не „светът нападна Русия“, а Русия нападна Украйна само преди година и половина и щом се оказа, че този път няма да ѝ е лесно да я завладее, както Абхазия, както Крим, както Приднестровието, за да възстанови „красивата си империя“, започна да напада и целия свят? Да го заплашва – именно тя него да заплашва (не чухте ли с ушите си Путин и Медведев) с ядреното унищожение. Та не видяхте ли с очите си, че „денацифицирайки“ Украйна тя вече извърши чудовищни престъпления срещу човечеството? Вместо на очите и ушите си, се доверихте на идеологията, че либералният свят е нападнал Русия, че помощта за украинските градове, домове и детски градини е поход срещу „руското“ Православие. Чувам ви и сега: как смея да твърдя, че думите на един патриарх са светотатство и лъжа, та не сме ли ние „в канонично църковно общение с него“! Това от моя страна не е ли „светска страст“, „политизирано мнение“! Вживявайки се – надявам се неофитски – в това, че сте станали „православни“, вие захванахте да вярвате повече на „полагаемото чинопочитание“ и „приличното за миряни послушание“, отколкото на ясното свидетелство на съвестта си, да не смеете да видите очевидното: патриарх Кирил, повтарям, светотатства и лъже. А нима не забелязахте, че от няколко години насам всички руски фашисти станаха „православни“? Евразиецът Дугин проповядва, че радикалният ислям „ни е по-близък“ от западния либерализъм; теософичният маниак Проханов нарича империята на Путин „Ноев ковчег“, в който следва да се приюти от „потопа“ русофилският остатък от човечеството. Не забелязахте ли, ако щете, колко много от довчерашните ни комунисти също станаха „православни“? И да, това щеше да е отрадно, ако не бяха си останали комунисти. С комсомолски плам Велислава Дърева брани „Руската църква“, но и руските ядрени ракети. С почти джихадистки хъс някоя си Василианна Мерхеб се заканва на „русофобите“ и се фотографира с „бронирана“ със съветски ордени „мамаша“, боготворила навремето „бащицата Сталин“. Всички тези са днес „православни“. Не виждате ли с очите си и не чувате ли с ушите си, че тяхното „православие“ е маниакално идолопоклонско путинофилство, придаващо свещено алиби на благословения от патриарх Кирил бъдещ ядрен Армагедон?
Прочетох наскоро в някакво интервю на „православна“ активистка от описания тип да задава въпроса откъде дошла видите ли „ненавистта към руското православие“, което в първите години след 1989 г. с такава страст сме чели, поглъщали… Ще ѝ кажа, че лично аз ни най-малко не „ненавиждам“ руските православни богослови Александър Шмеман, Александър Мен, Владимир Лоски, Георгий Флоровски, църковните историци В. Болотов и Н. Афанасиев. Продължавам да ги чета и да се уча от тях. В какво се състои обаче „руското православие“ от поне десетина години насам? Дори не особено последователният и често през миналите години конюнктурен дякон Андрей Кураев бе низвергнат и прогонен от Русия. Днес, „руското православие“ говори с гласа на маниакалния Андрей Ткачов, облъчва в „телеканала Спас“ с многосерийно „богословие на войната“, взело е „на всеоръжие“ известния с откровените си симпатии към Хитлеровия нацизъм сръбски богослов (да, канонизиран в Сърбия) Николай Велимирович, изпраща ни „отци“ от самото начало на духовното си служениеу занимавали се с обгрижване на „младежки паравоенни православни организации“.
Най-„примирително“ настроените от онези, с които споря в този текст, ни казват днес, че това (прискърбно) разделение на „русофили“ и „русофоби“ в църквата ни било въпрос на различие в „мненията“ (и даже на „теологумени“, т. е. лични богословски мнения), на които „всеки имал право“. Само че не е мнение (при това „имащо право“) да се твърди, че Русия води война „в защита на Православието“ в Украйна, че се бори с „либералната развала на човечеството“, поразявайки с ракети цивилни домове в нападнатата страна и създавайки масови гробове в Буча и Мариупол. Не е „мнение“ (при това „имащо право“) да се отрича, че патриарх Кирил лъже и светотатства, привличайки светостта на св. Серафим Саровски над ядрения арсенал на Путин. Това е лъжа, лъжа, възможна само благодарение на потъпкването на гласа на съвестта и падналост в извънправославно идолопоклонство, подменило ревността към Христос с ревност към… Кремъл. Внимавайте, прочее, братя и сестри (пак се питам да ви нарека ли така), ако приемате цитираните в началото на този текст думи на руското „светейшество“, дали не сте вече изкушени от Антихриста, дали не сте вече готови да се наредите в редиците на спасителите на Спасителя, изваждащи „по благословение“ ядрените мечове, изковани „по незримия Божий промисъл в манастира на преп. Серафим“. Някой път ще се опитам да ви разкажа по-подробно как в едно недалечно бъдеще би могло да протече това „спасение“ и как би могъл начело на него да застане един вече открито заявен „спасител на Спасителя“, за който сме предупредени още в Апокалипсиса на св. Иоан Богослов.
