От десетина дни вниманието на световната общественост, а и на по-широките кръгове е насочено към Близкия изток и по-специално към избухналия нов конфликт между Израел и Палестинския Хамас. Центърът на внманието на световната общност се премести от Украйна към Израел и Палестина.
Премиерът на Израел Нетаняху повтаря всеки ден, че предстоящият им отговор срещу Хамас ще бъде безпрецедентен по своята острота и отмъстителност, каквито районът не познава. Това пък поражда опасност от последствия, които не подлежат на прогнозиране. Започналата там местна война между евреи и палестински бойци може да се разшири и да обхване и други държави в Близкия изток, а дори и по-широк кръг страни в Европа и извън нея.
В основата на тази война е натрупаната огромна омраза между тях през последните 80-100 години. В основата на тази омраза са изключително острите, част от тях нерешими висящи проблеми между двете страни, борещи се за създаване и развитие на свои държави на едно и също място и намесата на големите държави, преди всичко САЩ и Великобритния, с цел да използват този горещ възел от проблеми в свой интерес.
Снимка: imago/snapshot/F Boillot
С настоящия анализ целя да хвърля малко яснота за читателите извън региона и да им помогна да разберт защо отношенията между тези народи са такива, каквито са, че изправят света пред непредвидимо развитие на събитията.
По време на 12-годишната ми работа в ООН съм бил многократно в района. Познавам част от неговите проблеми. Знам колко остри са те. Познавам някои теоретични конструкции за тяхното решаване, но това се оказва невъзможно, защото някои държави с действията си не допускат това да стане. То изглеждаше близко в края на 1990 г., когато премиер на Израел беше мъдрият еврейски държавник Ицхак Рабин, но заинтересованите среди вътре и вън от Израел организирха нговото убийство.
Снимка: Getty Images/AFP/M. Kahana
На 2 ноември 1917 г. британският министър на външните работи пише на лорд Ротшилд – ръководител на британската еврейска общност, за изпращането на писмо от 67 думи до ционистката федерация на Великобритания и Ирландия, с което обявява, че „правителството на нейно величество подкрепя създаването в Палестина на национален дом на еврейския народ“.
На 14 май 1948 г. Давид Бен Гурион, ръководител на „еврейската агенция“ обяви създаването на държавата Израел. Американският президент Хари С. Труман признава новата държава същия ден. Декларацията за създаването на държавата Израел е обявена на 14 май 1948 г. в Тел Авив, Палестина. Декларацията обявява създаването на Еврейска държава в Ерец, Израел под името „Държава Израел“, след изтичането в полунощ на същия ден на британското управление в Палестина.
Протест в Бейт Шемеш срещу разделението по полов признакСнимка: AP
Обявяването на декларацията за независимост предизвиква първата Арабско-Израелска война от 1948 г., която доведе в 1948 г. до изключването на Палестина.
Според еврейски източници следи от историята на Израел можели да се намерят чак до желязната ера. Аз не съм специалист в тази област, но това е твърде претенциозно твърдение, за да му повярвам. То е по-амбициозно дори от претенциите на македонските ни съседи за произхода на техния език и държава.
Между 1896 и 1948 г. стотици хиляди евреи се преселват от Европа в тогавашната Палестина, управлявана от Великобритания.
На 29 ноември 1947 г. 2000-годишната им голяма мечта става реалност. На този ден Общото събрание на ООН приема резолюция 181 с която утвърждава план за разделяне на Британския мандат на две държави- еврейска и арабска.
Държавата Палестина е частично призната в Близкия изток. По решение на ООН тя претендира за територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, с източен Йерусалим, който е под фактическия контрол на Израел. Независимостта на държвата е обявена на 15 ноември 1988 г. от Ясер Арафат в Алжир, със столица Йерусалим, Рамалла, с население 4,92 млн към 2021 г.
Между двете общности възникват многобройни военни сблъсъци през следващите години. По-добре организираните и повече подпомагани от Америка евреи побеждават по-често и постепенно отнемат все нови и нови територии, отредени от ООН за палестинците. А ООН мълчи.
Общото население на палестинците в района е 14,3 млн, от които 3 млн. в Западния бряг, 2 млн в ивицата Газа. Останалите са в Йордания, Израел, Сирия и Египет.
Какво ще стане с палестинските бежанци? Дали еврейските селища в окупирания Западен бряг, които според резолюциите на ООН принадлежат на арабите, ще останат или ще бъдат демонтирани? Дали двете общности трябва да си споделят Йерусалим? И най-сложният от всички: дали паралелно с Израел трябва да се създаде Палестинска държава? Това са част от най-важните висящи проблеми между палестинците и арабите.
През последните 70 години бяха правени много опити за помиряване между двете общности. Най-близко до успех беше достигнато в началото на 1990 г. със споразуменията от Осло. Отношенията се влошиха отново след убийството на големия еврейски държавник Ицхак Рабин.
Като корени на вековния конфликт между евреи и араби официално се лансират претенциите на всяка от двете общности да създадат своята държава върху една и съща територия в Близкия изток. Всяка от тях счита своите аргументи за правилни, а чуждите за невалидни. За страничните наблюдатели и двете страни вероятно имат някакви основания. Според историческите факти аргументите на никоя от страните не доминират категорично. Всяка от тях има свои силни и слаби основания.
Претенциите на двете общности са наистина много сложни, за да бъдат помирени лесно. Намесата на големите държави, преди всичко САЩ и Великобритания, още повече ги усложняват. Както е известно, през последните 80 години САЩ диктуват своята позиция на целия свят. С безусловната си подкрепа на еврейската общност те насърчават Израел да прави същото спрямо съседните арабски народи и държави.
Има десетки примери за специалната позиция на Израел в международните отношения под крилото на САЩ и като член на ООН. Ето само един пример. Решенията на Съвета за сигурност на ООН са задължителни за всички страни членки. Дори и за постоянните му членове. Но не и за Израел. САЩ използват своето вето в този съвет и не допускат приемането на решение, осъждащо Израел. Ако случайно се допусне такова решение, Израел го отхвърля демонстративно, без да последват санкции от Съвета за сигурност. Всички страни членки на ООН се примириха с това безобразие. Израел не е изпълнил до сега нито едно решение на Съвета за сигурност на ООН, ако не му харесва.
Сегашните безразборни бомбардировки на палестинската ивица Газа от Израелската армия и умъртвяването на хиляди невинни в нищо хора, разрушаването на болницата преди десетина дни с около 500 жертви, силовото изселване на милиони палестинци от собствената им зема в ивицата Газа към южната израелска пустиня, лишаването на 2-3 милиона палестинци от ток, вода, храна и лекарства, са военни престъпления по международното право, но Световният съд и световната общност си затварят широко очите.
А за десетократно по-малки нарушения или дори при липса на нарушения на руската армия в Украйна, ги обявяват с лека ръка за военни престъпници, в това число и президента Путин. Твърде меко е да се каже, че това са световни рекорди по произвол на Световния съд и на някои западни правителства.
При изключителната трудност да се постигне някаква договореност между евреи и палестинци, Израел прибегва често до военни средства, като използва най-жестоки инструменти. Най-арогантни в това отношение са евреите, подпомагани активно от Америка от десетилетия.
Израелските ръководители заявяват, че тяхната предстояща сухопътна военна операция в ивицата Газа няма да има аналог по своята жестокост в миналите десетилетия. Смята се, че Израел има някаква стратегия за влизането си в Газа за унищожаване на Хамас и за изравняване на територията на Ивицата Газа със земята., т.е. за пълното й разрушаване, но няма такава стратегия за излизането си от там.
А дават ли си сметка за последствията. Това ще породи още по-голяма омраза между евреи и араби в района, а също в Иран, Русия, в много европейски страни и в Китай.
Ръкводителите на Америка трябва да анализират грижливо случилото се в пленарната зала на ООН на 20 октомври тази година, където делегатите стават на крака и обръщат гръб на говорещата дама - представителят на САЩ. Това е безпрецедентно осъждане на САЩ от световната дипломация. А представят ли си какво може да стане по света ако сухопътното нашествие на израелски войски и кръвопролитието се случи през следващите дни в Газа.
Спомнете си какво стана с 500-те жертви в разрушената болница в Газа преди няколко дни. Ръководителите на Египет, Йордания и Абас от Западния бряг отказаха да отидат на уговорената среща с президента Байдън, пристигнал там за целта. Кралят на Саудитска Арабия остави държавния секретар на САЩ Блинкен да го чака 6-8 часа за уговорената в Риад среща. Египетският президент ген. Сиси и крал Абдула също отказаха да се срещнат с Байдън. Това не се е случвало никога. Посещението на президента Байдън в Израел се счита за провал. Освен ако Байдън е дал право на Нетаняху да действа свободно, като прилага най-жестоки средства. Ако това се потвърди в целия свят ще се натрупа още по-голяма омраза срещу Америка.
През последните години Америка стана известна с отделяните огромни средства за насърчаване на войните по света. Забележете – на войните, а не на мира и спокойствието. Със завръщането на Президента Байдън във Вашингтон от посещението му в Израел, на 20 октомври беше обявено, че той предлага да се заделят нови 106 млрд. долара за военно подпомагане на Израел, Украйна и Тайван, а след това беше добавена и границата с Мексико. Все за война, а не за икономическо, социално и културно развитие.
Премиерът на Израел Нетаняху обявява, че задачата му сега е да унищожи Хамас. Познавачите на района твърдят, че това не е възможно. Да допуснем, че избият сегашните ръководители на Хамас, но ще се родят нови, още по-умни, по-изобретателни и по-агресивно настроени срещу евреите, докато не им върнат отнетата от Израел тяхна земя, в това число и ивицата Газа.
А Нетаняху сега ги изселва от там и ги праща силово в южната пустиня. Кой достоен народ би се примирил с такова робско третиране. Както до сега, целта на палестинските ръководители е и ще бъде – самостоятелна палестинска държава, както е утвърдено и от ООН преди много десетилетия, а не заточение в южната пустиня. Известният политически анализатор Майкъл Мур пише „злото не се побеждава със зло“. Наистина е така.
Голяма част от чуждия бизнес се изнася от Израел. Настъпва край на туризма. Хиляди американски евреи също се изнасят от Израел. Това правят и много хора от други страни.
Израел вече не е безопасна държава. Самите израелтяни са на път да го проумеят, след като вече с десетилтия от частични успехи не могат да сломят палестинците. Израел трябва да търси мир и спокойстве с тях, а не да общува с езика на силата, заплахите и бомбите. Очевидно, Израел трябва да върне отнетата от палестинците земя и да приеме създаването на действително независима палестинска държава.
Очаква се, че след евентуално унищожаване на Хамас, което специалистите от района смятат за невъзможно, обстановката ще се усложни. Сочат че под земята в тази ивица има повече военни съоръжения, някои 60 метра дълбоки, отколкото на земята. Близо половината от населението е на възраст до 14 години и е възпитавано в непримирим борчески дух. Познавачите говорят за много силната социална и образователна политика и практика на правителствата на Хамас, избирани да управляват страната. При много силни поражения върху Хамас се очаква бързо активизиране срещу Израел на Хизбула от север в Ливан, на Турция, на Иран, на някои от държавите от Залива.
Не е изключено сегашният конфликт между Израел и Хамас да прерастне в отчуждение между Израел и някои от неговите съюзници на Запад. Обективните чуждестранни медии съобщават за много антиамерикански и антиеврейски шествия. Съобщават, че в Лондон са участвали около 100 хиляди души.
Официалните власти в Америка, Европа и още някои страни все още симпатизират на Израел, независимо от фактите,особено през последните 50-60 години. Големи нарушения и дори престъпления на еврейската общност спрямо арабите се оставят съзнателно незабелязани и ненаказани от влстите. А най-малките нарушения на арабите и особено на палестинците се рзгласяват, раздуват и наказват. Често пъти се изобретяват и лъжи, около които се раздува голяма шумотевица. Такъв е случаят с най-вероятно измисленото разрушаване от палестинците на болницата в Газа преди седмица, с около 500 жертви.
Аз не допускам палестинското ръководство да умъртви съзнателно 500 свои съратници, приятели, роднини и другари, които в момента може да са се лекували или окривали там, за да ги припише на евреите. Това важи и за обявеното отвратително решение за лишаване на около 2 милиона души в Ивицата Газа от вода, храна, лекарства. То важи и за решението на израелското ръководство за принудително изселване на около два милиона палестинци от тяхната родна земя в Газа, в южната пустиня на Израел. Назад в годините има стотици подобни жестокости на евреите спрямо палестинците, които нормалният мозък не поема. Те обаче не се разгласяват.
Ако проучим историческите факти през последните 80-100 години ще видим, че и двата народа (евреи и араби) са си нанасяли взаимно най-жестоки вреди. Същевременно и двата народа са третирани от официалните власти на Запад и от други етнически групи като излишни хора, като мъченици, които нямат право да обитават тази земя.
Палестинците, обаче са повече страдали мъченици. При това, голяма част от техните страдания са им причинени от евреите, особено по времето и след Втората световна война. Така, както фашистите на Хитлер на времето преследваха евреите, сега евреите злодействат по същия начин спрямо палестинците. От там и омразата на палестинците спрямо евреите. Тази омраза не е измислена от нищото. Палестинците не мразят по природа, а по принуда, за да отмъщават за нанесените им обиди, вреди и ужасни страдания. И особено важно – за отнетите им родни земи. За лишаването им от правото за своя държава. Техните западни приятели не желаят да разберат тази жестока истина.
Ако Иран бъде нападнат от Америка цените на петрола ще скочат веднага, защото Иран ще затвори Ормузкия пролив. Тогава 60% от търговията с петрол по море ще бъде блокирана. Това ще има много тежки последствия за света.
Ако Израел влезе в Газа със сухопътна операция ще понесе големи жертви. Това твърди бившият офицер от разузнаването на САЩ Сект Ритър.
Видни американски специалисти в тази област твърдят, че при разширяване на войната с Иран и други арабски държави възможностите да се помогне на Израел не са големи. А 10 милионният Израел ще понесе много големи жертви. Ще загинат и много цивилни. Ще бъде унищожена напълно гражданската инфраструктура на ивицата Газа. Какви ли ще бъдат отзивите на световната общност ако това бъде направено!
Преобладаващата част от Запада сега пасува. Вълнува се повече Третият свят, Китай, Русия. Западните политици се преструват, че не виждат безобразията на Израел, които са главните причинители на вълненията на палестинците.
Има някои колебания дали арабският свят ще бъде достатъчно активен, като изключим публичните декларации и шествия. Други специалисти по района очакват по-мощно надигане в арабския свят. Очаква се и по-силна намеса на Хисбула с Иран.
Добре осведомени хора твърдят, че подземията в Газа са планирани и построени от злодейски убития от американците на едно Иракско летище с насочвана от далече точна ракета преди няколко години ирански генерал Сюлеймани.
При евентуално надигане на арабския свят и вероятните големи жертви на Израел при сухопътна операция в Газав, според някои специалисти в тази област, това може да се окаже последната война на малкия Израел.
Съдбата на пленниците и особно на американските пленници, ще играе важна роля в следващите събития. Ако предстоящите действия на Израел в Газа са много жестоки ще има много жертви и между техните военни. Много ще са жертвите и между палестинските цивилни, особено между пленниците – американци. Това ще причини силно негодувание в Америка и Европа, че не е направено необходимото за тяхното спасяване. Майкъл Мур казва „Злото не се побеждава със зло“. Освен това, за първи път от незапомнени времена в плен са израелтяни, при това военни. Някои от пленените израелски генерали са пленени по спално бельо. Всяка акция за освобождаване на израелски пленници е обречена.
При четенето на официалните описания на миналите конфликти между евреи и араби, в повечето случаи установяваме, че причинителите са араби, а жертвите са евреи. От по-обективните описания на миналите събития може да се установи, че причинителите са от двете страни. Кои преобладават, трудно ми е да заключа. Може би са приблизително равни. Като се има обаче предвид, че богатите и влиятелни хора почти винаги са преобладавали в еврейската общност, а и те са притежавали най-големите и най-влиятелни медии, можем да се съмняваме в обективността на историческите документи, които се показват на простолюдието.
Затова отговорността за сегашните конфликти не бива да се хвърля произволно само върху палестинците, както може да се установи от писаните документи. Най-вероятно тя е взаимна. Тази омраза се насърчава от общите им врагове, за да могат по-лесно и по-дълго да ги потискат и да воюват помежду си. Дълбоко несправедливо обаче е, че общите им врагове тенденциозно стоварват по-голямата част от вината върху арабите. Това се прави особено тенденциозно от десните управници в Америка и Европа и от техните медии. А пряко или косвено евреи притежават голяма част от най-големите и най-модерните медии по света.
Смущават и публичните изявления на ръководителите на Израел. Там преобладават заканителните фрази за унищожаване на врага“. „Той няма право да съществува.“ „Израел е готов да води война до пълното унищожение на Хамас.“ „Не може да става и дума за преговори с него. Още по-малко на равни начала.“ „Израел е готов да води война до пълното унищожение на Хамас.“ Това не е език за помирение. Такъв език само подхранва омразата и войните между двете общности-
И още нещо. Първо: В САЩ има около 8 млн. евреи. Те са един от най-влиятелните етноси там. В най-големите и най-влиятелните компании има еврейско лоби. Над 130 евреи в Америка са мултимилиардери. Поне 20 от тях контролират над 200 млрд. активи.
Питам се: ние българите – най-бедните в Европа, толкова ли сме наивни и глупави, че събираме сега хуманитарна помощ за Израел! Симпатиите могат да се изразяват и по други начини.
Второ: На 20 октомври тази година видях по интернет как присъстващите в голямата зала на ООН в Нюйорк станаха прави и обърнаха гръб на говорещата в момента представителка на САЩ. Такова чудо не бях виждал до сега. Не можех дори да си го представя. Това беше демонстрация за неодобрение на американската позиция по събитията в Близкия изток. от световната дипломация Гледах и телевизионните новини на БТv в 19,00 часа и Държавната телевизия в 20,00 часа същия ден у нас. Те запазиха пълно мълчание по случилото се събитие в залата на ООН. А тва беше наистина първо в съвременната истори Очевидно, не желаеха да се каже лоша дума по адрес на техния велик нов господар. Той може само да бъде величаен, но не и критикуван! Такива медии едва ли помагат на България!
