Този въпрос се поражда от един доста навременен и уместен коментар на Огнян Минчев, в който той казва, че така, както се развива предизборната кампания, нищо чудно балотажът да се състои между Васил Терзиев и Ваня Григорова, тоест между Държавна сигурност и социалистите – бивши комунисти, доколкото комунистите изобщо могат да бъдат бивши, и настоящи модерни марксисти.
И с горчивина завършва: „Най-после и Жан Виденов да се усмихне – София вече не е „синьо гето“. Така ли е в действителност?
Всъщност въпросите са два: промени ли се София, обърна ли се на 180 градуса или просто никога не е била синя? В подкрепа на първото може да се приведе аргументът, че, да, София „расте, но не старее“. Но как расте? Расте като население, като площ и като сгради. Като население расте, не защото старите софиянци раждат по десетина деца, съвсем не. Ако преди три поколения в масовия случай са раждали по две, сега раждат по едно. Градът расте поради ежедневно прииждащите в него хора от всички краища на страната. Тези, които са по-отблизо, идват само да работят, но онези от по-далеч се заселват, свиват гнезда нейде из новите квартали и започват да гласуват.
Какви са тези хора, какви са тези нови пришълци в столицата – леви или десни? Мисля, всякакви. Но доколкото са млади хора на наемния труд с космополитни възгледи, то трябва да допуснем, че в по-голямата си част са леви. Те са левичари от модерен тип, оцеляват не индивидуално, а в колективи, а това много променя личността. Рано теглят кредити, които ги правят зависими в следващите няколко десетилетия и това още по-силно ги приковава към колективите им. А когато приковеш една личност към колектив, то тази личност започва да мисли в категориите на колектива, става част от него, идентифицира се с него, иначе ще полудее. Такава, прикована към колектива си личност, доброволно отстъпва голяма част от суверенитета си на онзи, който ѝ плаща добра заплата и осигурява нейния приет за среден начин на живот. Такава личност е лява, независимо какво мисли за себе си и какво говори.
В този смисъл с основание можем да кажем, че колкото повече такива личности заливат София, толкова по-лява става тя.
Огнян Минчев обвинява Бойко Борисов, че не е извършил най-естественото дясно действие – да подкрепи Вили Лилков. Вместо това той издигна озадачаваща и неизбираема кандидатура. Огнян Минчев е мек и възпитан, но аз мога да си позволя да кажа, че Хекимян е потрес, несъмнено е издигнат, за да загуби. Но да загуби от кого? Естествено от онзи, който ще бъде подкрепен от ГЕРБ на балотаж. Някой изпитва ли съмнения кой е това?
Горките социалисти! Горките избиратели с пламтящи червени сърца и петолъчки на челата! Ако се стигне до балотаж Терзиев-Григорова, за кого да гласуват? Ами то е все едно да ги карат да избират между Маркс и Енгелс.
Да, София вече не е синя, не е „синьо гето“. Но била ли е някога изобщо? Това е вторият въпрос. И той е много важен за всекиго, който иска да е наясно с политическата структура на града, страната и света. Казват: „лявото и дясното не са това, което бяха“. Нищо подобно: вие не сте тези, които бяхте. Едно време ви брояха за десни, защото бяхте антикомунисти. Днес вече мина достатъчно време, комунистите не са това, което бяха, и фамилиите на Държавна сигурност във властта са скандални само за онези над 40-45 години. За останалите комунистите – класическите социалисти в лицето на БСП и новите, модерни социалисти в Лицето на Промяната и ДБ с всичките ѝ съставни части – не са нещо скандално, не са нещо неприемливо. Те вярват на натрапената им грандиозна заблуда „няма ляво, няма дясно“ и им е напълно все едно на коя страна ще застанат, защото за тях всички страни са условни и относителни. В момента те са под влиянето на продължилата няколко години масирана пропагандна акция, че Бойко Борисов е въплътеното зло и те биха гласували за всичко, което е против него. И сега ще гласуват за Терзиев, нищо че е от ДС – на кого му пука! – само защото е от Промяната, а първа точка от тази промяна, помним, беше изчегъртването на Бойко Борисов. Нищо че Терзиев е издигнат от коалиция, в която участва и самият Борисов и не само участва, ами май я и ръководи.
И за да има интрига, Борисов издига срещу Терзиев някаква безнадеждна фигура, за да могат балъците да си кажат: ето го кандидатът на Борисов, значи ние ще гласуваме за другия. И в наивността си, в своя революционно-изчегъртващ патос, въобще не се усещат, че кандидатът на Борисов е Терзиев, а не Хекимян. Класическа постановка. Както имаше един лаф: лов на шарани с бастун.
И при всичко това София, мисля си, не е станали нито по-лява, нито по-дясна от първите години на „демокрацията“.
Кои бяха онези „десни“ софиянци, които вгорчаваха дните на Жан Виденов и за които говори Огнян Минчев? Това бяха същите днешни млади и будни служители (през 80-те им викаха „юпита“ – young urban professional, млади градски професионалисти) в престижни компании или в преуспяващи частни фирми, които тогава нямаха нищо общо с днешните. Та дори, ако щете, и в тогавашния неправителствен сектор. Да не забравяме, че Жан Виденов беше свален главно от „Отворено общество“.
Жителят на големия град, столичанинът, е лигльо. Той не е като гласоподавателя в малкото градче и по селата, който обикновено познава кандидатите лично и гласува за тях по доста по-различни съображения – от страх, по сметка, от глупост, по инерция, защото някой така е казал и пр. Градският лигльо дълбоко в себе си не вярва, че неговият политически избор ще промени социалния му статус, и винаги е леко бунтовен и извънсистемен като хайделбергски студент. Той вечно отмъщава на някого, сваля някого, някого гилотинира и новият живот започва от него. Ляво и дясно има и винаги ще има, но градският лигльо не се определя от това. Когато сваляхме Луканов, по улиците имаше и леви и десни лигльовци. Днес, когато изчегъртват Борисов (или поне си въобразяват, че правят това), лигльовците пак са леви и десни, но това към конкретната историческа задача няма никакво отношение.
Затова и всяка власт в модерния демократичен свят е застрашена най-вече от онези, които са я монтирали. Колко от тези, които днес ще гласуват против Борисов, през 2009 гласуваха за него, за да вкара в затвора БСП и ДПС? Ще си признаят ли? Колко хора гласуваха за Иван Костов, преди да дойде Царят? Колко после гласуваха за Царя и колко биха гласували днес? Това не са ли в голямата си част едни и същи хора? Мисля, че са, защото ако не бяха, българите трябваше да възлязат някъде на 25-30 милиона.
Какви са всички тези хора, които в кратката демократична история след 1989 въздигнаха последователно Луканов, Виденов, Костов, Царя, Борисов и (с извинение) Кирил Петков? Леви ли са или десни? Сини или червени?…
Била ли е София някога наистина синя? Да, но само на външен вид. Това беше случайният цвят на знамената, които развявахме тогава от скромните си, но щастливи автомобили. Днес синьото вече дори не е и цветът на дясното, защото либералите, които направиха обратен завой отдясно наляво, го взеха със себе си и всички им го признават. Вижте знамето на Европейския съюз. Има ли нещо дясно в Европейския съюз. Вижте и цвета на американските демократи. Напротив, цветът на дясното днес в Америка е червен. Пълна обърквация. Затова кротко и мъдро да преминем от бяло на червено вино, да потънем в удобните кресла и да гледаме какво ще стане. А това, което ще стане, е че следващите младежи, следващите „юпита“, не след дълго ще пометат тези, които днешните младежи издигат. Някой беше писал, че целта на всяка промяна е да се превърне в статукво. Не, това не е нейната цел. Това е нейната съдба. Когато революционерът Пешо свали големеца Гошо и заеме мястото му, тогава големецът ще си остане същият, само няма да се казва Гошо, а Пешо и ще трепери от следващия революционер Тошо, устремил се да го изчегърта и да седне на мястото му. Важни са ролите, а не актьорите. Хамлет вероятно е бил изигран от стотици хиляди актьори, но си е останал същият леко налудничав тип, който вижда нещо гнило в Дания и се чеше до главата да бъде или да не бъде.
И все пак не е все едно. Не е все едно у кого е властта. Властта разваля хората, но ги разваля по различен начин. Вижте сиренето – не всяко мухлясване произвежда рокфор. Избирайте, гласувайте. Гласувайте не само с ум, но и със сърце, защото в този свят, в който доброто и злото са размесени едно в друго до безнадеждност, единственият ключ към правилния избор е любовта. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
