Изборите в Полша са показателни за България. Там има управляваща партия, злоупотребила с властта, авторитарни методи и промени в закони, и т. н.
И след дългогодишно управление на сегашните избори управляващата партия се готвеше за трети мандат. Но необичайно висока избирателна активност избутва от властта управляващата партия „Право и справедливост” (PiS). Въпреки че PiS е победител (също както ГЕРБ у нас, но с повече) – печели около 37 процента по неокончателни данни.
Опозиционната Гражданска коалиция на Доналд Туск печели около 32%.
У нас разликата между първите две партии на изборите беше 26,5% ГЕРБ, 24,5% ПП-ДБ.
Трите опозиционни партии в Полша, обаче, заедно ще вземат мнозинство от над 50% в парламента ( 248 депутати срещу 212 на досегашните управляващи – по предварителни данни). Двете по-малки са дясноцентристката „Трети път” с 13% и „Левица” с 8-9%. Не има пречат различията пред главната цел да остранят преялата с власт досегашна управляваща коалиция.
Въпреки че партията на Борисов взима само една четвърт от гласовете, срещу нея не може да се събере мнозинство от две или три партии. Илюстрация: графика по данни на ЦИК за парламентарните избори 2023 г.
Напомня ли ситуацията у нас? И тук БСП е с 8-9%. Каква левица е, отделен въпрос. По-характерният й белег е, че е проруска. Нямаме крайно дясна управляваща, каквато е малкият коалиционен партньор на PiS в Полша. На сегашните избори крайнодясната „Конфедерация” там пада до 6%, а е стигала 15% – колкото „Възраждане” у нас. Нашата „Възраждане” е крайна, но далеч не е дясна, само див популизъм и антиевропейска, по което (само) донякъде прилича на полските управляващи.
И каква е сглобката в Полша? Сега три партии ще направят заедно правителство
да отстранят техният аналог на ГЕРБ
У нас такъв опит имаше през 2021 година, когато четворна коалиция излъчи правителството на Кирил Петков. То просъществува само 7 месеца, свалено от единия коалиционен портньор – ИТН, който подкрепи вота на недоверие, поискан от ГЕРБ. Надеждите, че ще бъде сложен край на управлението на Борисов – явно и задкулисно – се изпариха. ИТН обслужи ГЕРБ, излъга избирателите си и отпадна в следващия парламент. После влезе отново на границата от 4% и беше готов да участва в правителство на Мария Габриел, заедно с ДПС. Само че ГЕРБ в последния момент предпочете ПП-ДБ за сглобка, заради стабилно мнозинство и европейско лице. И вероятно под натиск от партньорите от ЕС и САЩ, в условията на война в Европа.
Какво ни различава от поляците? Няма коалиция между аналогичните техни ПП и ДБ. Но няма и воля сред три партии да отстранят ГЕРБ. За коалиция с ГЕРБ са готови всички партии в парламента при едни или други условия. Сега управляващата у нас сглобка политически напомня дясно-левите коалиции в Германия, по-точно следизборни коалиции между управляващи и опозиция. Но става дума за съвсем различни партии.
Тук доминиращата дълги години партия ГЕРБ е декларативно проевропейска, за разлика от полската PiS, която влиза в остра риторика против ЕС и приема спорни закони, които съюзът настоява да отмени. ГЕРБ, обаче, задкулисно прави услуги на Русия, например като премиер Борисов ударно построи геополитически газопровод, който заобикали Украйна точно преди началото на войната. Или пък финтовете на Борисов, който обяви, че ще затваря централите на въглища, а вместо това популистки ги поддържаше. Европейското лице на ГЕРБ прикрива грандиозна корупция, свързана и с частни тецове, и газопроводи, договори за доставка, пътно и друго строителство със и без еврофондове и т. н. Натрупан е огромен ресурс, който превръща ГЕРБ в партия, способна да си купи каквито иска коалиционни партньори, особено при наличие на малки партии в парламента.
У нас антиборисов партиите се свеждат до ПП-ДБ и БСП,
като първите влязоха в сглобка с ГЕРБ. За „Възраждане” пък врагът са ПП-ДБ, а не Борисов.
ДПС през годините неизменно е в задкулисна комбина с ГЕРБ, която понякога е и открита, както сега. Неформалните управляващи са тандемът Борисов-Пеевски, които владеят повечето медии, съдебната власт и др. институции, и са способни да извиват ръце на каквото и да е правителство.
И правят това без мнозинство, и с по-малко гласове на избори, отколкото печели сега в Полша PiS.
За да се осъзнае това положение и да се създадат нагласи в обществото, че Борисов и задкулисието му трябва да бъдат отстранени, е важна ролята на прокуратурата, която покрива, вместо да разследва корупцията около Борисов.
Но и бездействието на прокуратурата няма да спаси Борисов, ако има критични и изобличаващи медии, и анализатори, коментатори. Те обаче са обслужващи и се придържат към Борисов, който ги храни от ръката си.
Участието на ПП-ДБ в сегашната сглобка е политическо самоубийство. Те можеха да бъдат силна опозиция и да спечелят следващи избори. Предпочетоха да променят нещо и да поддържат европейската принадлежност на България в опасни времена, с цената да понесат всички негативи. Дали това е добре, тепърва ще се разбере.
Едно е сигурно, и в страни като Полша, и в страни като Словакия, където неотдавна спечели избори един популист, подобен на Борисов, парламентите са разпарчетосани на повече от 5 партии. И избирателят у нас трябва да свиква на коалиции, да не очаква от една партия да промени нещо, при положение, че тя има една четвърт от депутатите в парламента. В България това поражда желание за силна ръка и президентска власт. Само че кого да си изберем начело за такава власт – някой Радев или някой Плевнелиев? Или някое Гоце?
