Преките сблъсъци между Антон Хекимян и Васил Терзиев са скучни и банални, а след края имаш усещането, че в тях участва само един човек. В интернет двамата водят огледална кампания с еднотипни и приличащи си послания, придружени от едни и същи снимки на кандидатите по риза сред хора от квартала или на срещи с бизнеса.
Общите приказки преобладават, но най-вече доминира усещането, че в това състезание няма интрига, а победителят е предизвестен. И двамата кандидати губят много време и енергия, за да се обясняват за странични неща. Хекимян - защо от журналистиката скочи в политиката, а Терзиев - защо най-големите антикомунисти и чистофайници на родовите връзки, издигнаха потомък на ДС и племенник на Петър Младенов с танковете.
В интерес на истината нападките срещу Антон Хекимян не правят чест на журналистите от големите телевизии. Имам чувството, че чрез тях избиват собствените си комплекси. Всички, които работят в тях без изключение, са на екран, защото обслужват властта, а не защото са журналисти в истинския смисъл на думата. И това е така поне от 20 години. Нелепо е да обвиняват Хекимян, че е обслужвал Бойко Борисов и ГЕРБ, защото те също обслужваха Борисов и ГЕРБ когато бяха на власт, а после се врътнаха и започнаха да обслужват “Промяната”. От две години бТВ прави агресивен пиар на Кирил Петков и Асен Василев, който струва стотици милиони, ако се върши по правилата на търговската реклама и едва ли е безплатен. На Хекимян най-малкият проблем му е, че от нюзрума на бТВ (който впрочем работеше срещу ГЕРБ през последните две години), стана кандидат на ГЕРБ.
Подобно е и положението с Васил Терзиев, който трябва да се обяснява за майка си, баща си и дядовците си по двете ДС линии. Че и за Петър Младенов и репликата "Най-добре е танковете да дойдат" по адрес на демократите, които днес го издигат за кмет. Въпросите не трябва да бъдат отправени към него, а към Атанас Атанасов, Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев и техните избиратели, които стават и лягат с ДС и комунизма на уста и които съвсем сериозно мислят, че комунистите и СССР са причина за всички нещастия в България. Да издигат подобен кандидат е подигравка със самите тях. Терзиев е бизнесмен с ясни политически и икономически цели и му е все едно кой ще му помогне да ги постигне. Ако БСП имаха по-големи шансове за София, щеше да се кандидатира оттам и никой нямаше да го пита за ДС.
Проблемът и на двамата основни претенденти е, че очевидно нищо не разбират от управлението на София, а кандидатурите им са плод на съвсем различни политически сметки. Голям проблем е и че говорят скучно - само клишета и баналности без грам харизма. Сглобка, която се прави, че не е сглобка. И точно тук се появява интригата, защото има, макар и не голяма, възможност за изненада. Според мен тя може да бъде поднесена от Ваня Григорова. Нейните сполучливи клипове са най-свежото нещо от няколко кампании насам, тя е хубавица и говори уверено, излъчва опит и хъс за победа. Има ясно послание срещу статуквото, управлявало 33 години столицата ни. Позиционира се категорично срещу сглобката и е разпознаваема. Последното е основен недостатък на кандидата на “Възраждане” Деян Николов, който очевидно е свестен и сериозен човек, но влезе твърде късно в надпреварата и мнозина от избирателите няма да му научат името до деня на изборите.
Тук е мястото да обясним нещо, което е важно, когато говорим за избори. Балансът между мажоритарния и пропорционалния елемент е много тънък. Шансовете на съответните кандидати се преценяват първо на базата на твърдите избиратели, а първото им голямо препятствие е да стигнат до балотаж. Който се класира трети, отпада от играта. Но, ако в предварителните проучвания е бил трети, а се окаже втори и отиде на балотаж - има всички шансове за победа.
Освен това в София от 30 години има устойчиво гласуване и тук ляв кандидат никога не е печелил, което не означава, че все някога няма да се случи. Сега е моментът да отворя скоба и за Вили Лилков, който е най-подготвен за кмет на София, но самозаблудата на тъмносините, че може да стигне до балотаж е трогателна. Неговата кандидатура бе инициирана от ГЕРБ, за да цепи гласове от Терзиев, което и ще направи с твърдия костовистки електорат. При катастрофално представяне на Терзиев Вили би могъл да стигне 6-7 %, но дотам.
За да преценим шансовете на основните претенденти, е добре да видим как са гласували софиянци на последните парламентарни избори през април, т.е. само преди половин година.
За ПП-ДБ са дали гласа си 192 000 души.
За ГЕРБ - 121 000
За “Възраждане” - 68 000
За БСП - 34 000
Очевидно е, че най-вероятно балотажът ще бъде между Васил Терзиев и Антон Хекимян. Ваня Григорова тръгва от много ниска база, която трябва да надскочи няколко пъти. Не е невъзможно, но е много трудно. В случая за нея има добра новина - първите двама кандидати са такива, че трудно мобилизират твърдите ядра на партиите, които са ги издигнали.
Нито гербаджиите припознават Хекимян за техен, нито градската десница е очарована от ДС-то на Васил Терзиев. Може да има отлив, но колкото и да е голям той, ще бъде много трудно на Григорова да стигне до битка за първото място. Освен това много от потенциалните нейни избиратели ще гласуват за “Възраждане”, които ще поднесат изненади на много места в България, но по-скоро като общински листи, а не като кметове. В София те ще имат солидна група в общинския съвет.
И тук антистатуквото има много голям шанс, ако Костадин Костадинов се реши на нестандартен политически ход. Ако “Възраждане” оттегли кандидатурата на Деян Николов и призове своите симпатизанти да гласуват за Ваня Григорова като кмет, но за листата на “Възраждане” за общински съветници, има всички шансове десницата да изгуби София за първи път от 30 години. Ако Ваня Григорова отиде на балотаж срещу Васил Терзиев ще го бие, защото ще мобилизира целия протестен вот срещу “Промяната”, а гербаджиите няма да подкрепят Терзиев.
Много малко вероятно е това, което описах като сценарий, да се случи. Костадинов сега налага “Възраждане” като партия на местно ниво и едва ли ще се откаже от своя кандидат в полза на Григорова, но аз на негово място бих го направил, защото рядко се открива толкова чиста възможност и то с широка политическа перспектива. Ако Ваня Григорова и “Възраждане” спечелят София това ще смени тотално цялата политическа картина в България, а уж безалтернативната евроатлантическа коалиция ще отече в канала. Това обаче са само хипотези, които биха могли да станат реалност при нестандартно и смело политическо поведение.
Засега изглежда по-вероятно Васил Терзиев да стане кмет на София и то само защото Бойко Борисов реши да му я подари, но за последното вече съм писал достатъчно подробно.
