Това са народи, които нямат нищо общо с нас и воюват за земя, която не ни интересува. Войната в Украйна поне се случва в нашия регион и отношенията ни с Русия са били предопределящ аспект на нашата история от Освобождението насам. 

Обаче нуждата да се идентифицираш с която и да е страна в конфликта между Израел и Палестина е изключително странна. Няма никаква обективна причина, поради която е логично да проявяваш интерес към подобен конфликт отвъд спорадично любопитство. И аз понякога браузвам уикипедия в 3 часа през нощта четейки за различни граждански/етнически войни в Африка, например. Но не изпитвам нужда публично да заемам страна и да пиша, да речем, про-хуту или про-тутси статуси в социалните мрежи. 

В най-добрия случай такава нужда е породена от тежка скука, която временно се олекотява чрез емоционално въвличане в конфликт, който (за скучаещия българин) макар да има изцяло виртуални измерения, осигурява интензивно въодушевление, било то за кратко. 

Но когато измеренията на конфликта останат виртуални (не ме разбирайте погрешно, по-добре е да си останат виртуални), това въодушевление минава много бързо. Усещането, с което след това остава временно въвлечения в него е аналогично на едва доловимото разочарование след бърза мастурбация. По-интроспективните може дори да се запитат защо въобще са си загубили времето. 

Ако пък въвличането в конфликта не е мимолетно, а трайно, обяснението е по-сложно. В повечето случаи, струва ми се, конфликтът, в който индивидът се въвлича виртуално се възприема като прокси на друг, по-близък, и далеч по-релевантен лично за него. 

Например, политическите фигури и общественици в България, които не харесвам, са за Израел/Палестина, затова аз съм за другата страна. Аз съм русофил, у нас натовците са с Израел, ерго израелците са уроди, палестинците светци. Или, аз съм русофоб (обикновено наричат сами себе си атлантици), русофилите подкрепят Палестина, ерго тия са животни, Израел са пазители на европейската цивилизация и т.н.

Разбира се, и двата лагера в този виртуален воайорски симулакрум на Израело-Палестинския конфликт имат много подробни аргументи защо всъщност тяхната страна е Добрата, а другата е Злата. Тези аргументи обикновено са пропити изцяло с едностранно-погълната пропаганда, като и двете страни проявяват екстремен скептицизъм към гледната точка на "другата" страна, уви без да поддържат същия стандарт за тази, която са припознали като "своя".
Неизбежно, ако се опиташ да спориш с който и да е от тези два виртуални лагера, в рамките на няколко изречения разговорът деградира до реплики тип "ама вие защо биете.." насочени към срещуположната страна. Дори да не си от това "вие" (другия лагер), самият факт, че не приемаш безспорно правотата на "правилната" страна те прави я ислямист, я ционист, и като посочиш зверствата на едната или другата страна, отговорът неизбежно е или "другите правят същото И ПО-ЛОШО" или "другите почнаха първи". Често и двете, едно след друго. 

Но в това няма никаква логика. Възприемането на лагерите в този много реален и много кървав конфликт като аналогични на родните политически разделения е нонсенс. Говорим за яростна етническо-религиозна война за оцеляване. Крайната цел и на двете страни, каквото и да говорят за пред по-мекушавата западна аудитория, е другата страна да бъде изтребена до крак. Видяхме го красноречиво в кадрите от последните дни. Атаката на Хамас ясно показва че тяхното отношение към израелците, включително жени, възрастни и деца е като към животни за заколение. В отговор, министърът на отбраната на Израел в пряк текст нарече палестинците "животни" и намекна, че ще ги третира като такива. 

Наистина ли искате да сте от която и да е страна на тази барикада? И за какво? 

Като българин, аз не виждам нито една причина да съм емоционално въвлечен в тази (реална) касапница, и то до такава степен, че да я пресъздавам виртуално. Ако причината вие да сте въвлечени е по-скоро скука, то това е лош навик, от който е препоръчително да се отърсите (нещо като компулсивен онанизъм). 
Ако пък е защото мислите, че така ще имате още една бухалка, с която да биете политическите си опоненти на родна почва, то тогава сте в дълбока грешка. Този конфликт нито може да се пренесе логически на местна почва, нито има "добра страна" в действителност, която да можете да заемете с (наистина) чиста съвест. Освен ако не смятате, че политическите ви опоненти на местна почва също заслужават геноцид, но дълбоко се съмнявам, че мислите в такива рамки като тракате гневни статуси и коментари по клавиатурата. 

Не се опитвам да съм хейтър или да изразявам някаква хипстърска позиция за едното остроумие. В определен смисъл, аз намирам позицията и на про-палестинския и на про-израелския лагер за правилна. Но може би единствено в съответните им оценки за другата страна.