Усетих аз през седмицата, че въздухът се тресе, усетих, че нещо се случва. А то било дискусията „Култура и град“, организирана от местната коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България (Спаси София)“ с участието на кандидатът за кмет Васил Терзиев, водачът на листата за общински съветници Борис Бонев, Яна Генова, експерти, хора от сферата на културата и граждани.

Стана ми интересно, защото, дето се вика, и аз съм от тоя бранш – член съм на Обществения съвет по култура към Дирекция „Култура“ на Столична община. Сега, друг е въпросът, че съм посетил и то онлайн само две заседания на този съвет, след което избягах и не съм се появявал повече. А не съм се появявал, защото видях какви културни проекти се финансират и ако бях останал, всеки път щях да устройвам скандали. Трябва да са благодарни за отсъствието ми.

Наистина доста от културните проекти на столицата са ужасяващи и сме говорили за това. Поради тази причина ми стана любопитно да видя как Васил Терзиев казва:

„Аз не давам просто обещания. За това ние ще работим в различна от
досегашната посока в областта на културата“.

Бре! Я дайте да я видим ние тази различна посока!

Акцентите в програмата са два: инвестиции и равен достъп. Още при представянето на програмата Терзиев каза: „Ако не инвестираме в култура и образование, нищо от това, което виждаме днес като недъзи на обществото, като отношение и светоглед в обществото, няма да успеем лесно да го променим“. Любимо клише: „недъзите на обществото“! Иначе да забелязвате нещо ново и революционно?

Окото ми хвана частта, в която трябва да се инвестира в промяна на светогледа. Тази операция настървено се извършва по цял свят, но какво точно има предвид Терзиев? Какъв е светогледът на обществото, какво изобщо означава светоглед? Пример за светоглед е, да речем: „Човекът е произлязъл от маймуните и съществува до биологичната си смърт“. Друг пример е: „Човекът е сътворен от Бог и съществува и след биологичната си смърт“. Кой е светогледът на обществото според Терзиев и в каква посока иска да го промени. Чрез инвестиране, разбира се! Той наясно ли е, замислял ли се е за това?

Ето ви и друг пример за светоглед: „България е многопартийна плуралистична парламентарна република с независими институции и капиталистически пазарни отношения“. Тук ще променяме ли нещо? Аз нямам нищо против и дори имам предвид някои промени, но какво мислят стартъп героите?

Какви други намерения по отношения на културата са споделилиха Терзиев и „Промяната“? „Ще работят усилено за включване на съвременното българско изкуство в туристическия продукт на София“. Как? Картини на модерни автори под формата на магнитчета за хладилник? Фланелки и шапки? Или пък галериите ще предлагат настаняване на принципа на Airbnb? Как ще вплетем съвременното българско изкуство в градския (алкохолен и секс) туризъм? То всъщност има как, но едва ли това е идеята на кандидата за кмет. Пък може и да е точно тя, знае ли човек…

Червената нишка в програмата обаче е равният достъп до качествена култура. Какво значи „равен достъп“? Нещо като „Свобода, равенство и братство ли“? Колко струва една бронзова пластика? Ако е висока педя, само отливането е една минимална работна заплата. Какво значи „равен достъп“ до нея – да се наложат държавно регулирани цени? На бедни и социално слаби да се подарява изкуство, та да могат после да го продадат на пазарни цени?

Какво значи „достъп до култура“? Някой е поставил бариери, телени ограждения на кутурата? Има някакви тескерета, без които не можеш да ползваш култура? Може би е по-правилно да се каже „желание за култура“, „необходимост от култура“. Ако те липсват, няма достъп, няма контакт с културата. Има си начини желанието и нуждата от култура да се възпитават. И със сигурност субсидирането на творческите полюции на неразбраните постмодернисти не са сред тях. Там трябва да са насочен усилията на властта, а не в обособяването на нови пространства за инсталации.

Не, идеята била да има повече читалища и тям подобни, та лесно да ходят всички „на култура“. Но дали изразът за някой посредствен (и некадърен) „творец“, че е „на читалищно ниво“ е случаен? Нали целта беше масов достъп до висококачествена култура?

Затова слоганът „Достъпна култура на високо художествено ниво“ е малоумен. Високото ниво винаги е високо в сравнение с нещо друго, което е средно. Глиганът е дебел в сравнение с лисицата, но е строен в сравнение с хипопотама. Само по себе си никое ниво не е високо. А когато нещо е свръх средното, то е и ограничено достъпно. Затова е „свръх“, а не „средно“. Не може всички да карат мерцедеси. Ако това се случи, мерцедесът ще е посредствена масова кола, а тарикатите ще карат нещо друго.

Може би трябваше да започнем с това: що е култура? Култура е и Stabat mater на Перголези, и цветът и формата на прахосмукачката. Култура е и последният хит на Георги Господинов, и обувките на девойката, която с дългите си крака чете прогнозата за времето по телевизията. Култура е шрифтът, с който са написани имената на улиците, култура са и медалите на учениците от олимпиадите по математика. Културата не е за всички и не всяка култура е за всеки. Колцина прости италианци – граждани, а още по-малко пък селяни, – в началото на 16 век са видели стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела и са се обогатили личностно от това виждане? Каква част от простият италиански народ въобще е разбрала, че около нея протича нещо, наречено Rinascimento (Ренесанс)?

Да ковеш политика в сектора „Култура“, не е достатъчно да редиш банални клишета. Трябва да знаеш за какво става дума. Държавата, управляващата партия и нейните кадри трябва да имат генерална стратегия по въпроса – теми, жанрове, изразни средства. Трябва да знаят какво искат, както монахът Паисий е знаел, пишейки историйцата си, както е знаел и епископът Софроний, пишейки житието си и Неделника. Обикновено тази стратегия се изготвя на база националната доктрина. Коя е нашата национална доктрина? Кой е националният ни идеал? До Втората световна война беше обединението в етническите граници и това се виждаше в културата, в изкуството, дори и в модернистичното. Сега кое е? Кои са националните ценности, които трябва да възпява субсидираното от държавата изкуството и в които да възпитава субсидираната от държавата културата в своята цялост и многообразие?

Всички предизборно викат, че културата е много важна. Но никой не казва ЗАЩО е важна. Би трябвало да е важна, защото насочва духовните (нематериалните) движения на хората, възпитава ги, прави ги различни, изгражда от децата един или друг вид личности, носители на един или друг вид ценности. Следователно културата е важна, за да се създаде поколение с един или друг вид ценности. Поколение с какви ценности е важно за „Промяната“ и Васил Терзиев да се създаде? Поколение с неговите ценности, за които разбрахме, че кумир му е Дънов и се придържа към „протестантската етика“? Това ли ще е насоката на културата? Това ли ще са приоритетите на културната политика на „Промяната“, ако спечели София? Не, едва ли ще е това, не се безпокойте. Съмнявам се, че предизборната мисъл на „Промяната“ се е гмурнала толкова надълбоко.

Целта на културната си политика като кмет Терзиев определя така: „С инвестиции в култура и образование ще развием по-модерно, по-мислещо общество“. Пак клишета и общи приказки.  Какво значи модерно – отричащо и революционно надграждащо всичко досегашно? Стремежът към модерност често предлага по-лоши от старите решения, само да са нови. Какво значи мислещо? Всеки човек, всяко общество мисли. Въпросът е как и какво мисли. Как и какво ще мисли бъдещото общество на Васил Терзиев, ако днес го изберат за кмет и той финансира културната си програма и „инвестира в култура“? Някой там има ли представа?

Чета програмата на „Промяната“ за тазгодишните местни избори. Общи приказки, нищо невиждано в коя да е друга програма откакто свят светува, нищо „революционно“. И тези, както всички останали ронят прочувствени сълзи за културата, казват колко съдбоносно важна е тя (което е светата истина!), но в действителност им е последна грижа и изобщо не им пука за нея и то не на последно място заради това, че от културата се краде по-малко и по-трудно. Всяка една точка от всяка една културна програма може да бъде сериозно критикувана, но на кого му пука! Основният недостатък на всички програми е, че нямат идеология, доктрина и ценности. Всички са на принципа „по-добре добре, отколкото зле“ и толкоз. Всички те са пàра, която излиза цялата от свирката на парахода.

Но какво сме седнали да разсъждаваме за всичко това! Само си губим времето. Когато тръгне към властта, една партия, която и да е тя, гледа да има някаква там управленска програма, защото така е прието. Никой не избира партиите и кметовете заради управленските им програми. Избират ги за едно изречение. Изречението на Борисов навремето беше: „Ще вкарам БСП и ДПС в затвора“. Изречението на „Промяната“ беше: „Мутри вън! Ще махнем Борисов!“. Изречението на „Възраждане“ е: „България вън от ЕС и НАТО“. И заради това изречение доста хора гласуват за тях. Някой от тези хора случайно да е чел културната програма на „Възраждане“? А „Възраждане“ със сигурност има такава, не се съмнявайте!

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: Иван Кутузов, „Българската култура“, илюстрация към статията „От двете страни на културата“, 2016.