Европейският парламент (ЕП) е на път да гарантира защитата на журналистите от натиск и от употребата на всякакви методи за подслушване и следене.

Целта на Европейския акт за свобода на медиите не е да цензурира, или да регулира медиите. Целта е да отхлабим хватката на бизнеса и на властта, и да създадем условия за независима журналистика. Това заяви Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, по време на дебатите в пленарната зала в Страсбург във вторник. Тя е съдокладчик от името на Групата на социалистите по регламента, който беше приет от ЕП с огромно мнозинство - 448 евродепутати гласуваха със „за“, 102-ма бяха против, а 75 „въздържал се“. 

„Предлагаме ясни мерки за осветляване на собствеността на медиите и техните финансови източници, за да скъсаме порочната зависимост между медиите, бизнеса и политиката. Предприемаме решителни стъпки срещу произволното сваляне на качествено медийно съдържание от страна на платформи като Фейсбук, Екс и Тик Ток. Слагаме край на тенденциозното разпределение на евросредства, чрез което се бетонира политическото влияние в редица държави”, подчерта Елена Йончева част от основните текстове в Европейския акт. 

Целта на европейския закон е да се вземат мерки в защита на журналистите. „Овладени медии, натиск срещу журналисти от управляващи и бизнес интереси, сливане между политическа власт и медии. Това е реалността в Европа днес, а спадът на доверието към обществени и частни медии логично достига критична точка.“, посочи евродепутатът в пленарната зала. Законодателството е резултат от усилена работа в продължение на години и натиск, а тежките преговори с държавите членки, представени в Съвета, тепърва предстоят, каза тя. Разговорите със зам.-председателя на Европейската комисия Вера Йоурова по тази инициатива, в които участва Елена Йончева, започнаха още през 2021 г. По това време България беше на 112 място от общо 180 държави в света, по свобода на медиите. 

Европейският акт за свободата на медиите е регламент, което означава, че когато влезе в сила, текстовете в него ще се прилагат от държавите членки без възможност за интерпретации. Това се очаква да стане в началото на 2024 г., след като приключат преговорите със Съвета. 

Основните положения в регламента, подкрепени от Европейския парламент, са свързани със:

Забрана за използване на шпионски софтуер за проследяване и подслушване на журналисти; забрана за натиск към журналистите за разкриване на източниците си на информация;

Забрана за онлайн платформите като Фейсбук, Екс, Тик Ток и др. произволно да свалят качествено медийно съдържание;

Осветляване на финансовите източници на медиите;

Контрол върху разпределението на държавни и европейски средства за финансиране на медии;

Прозрачна и ясна собственост на частните медии и гаранция за защита на редакционната независимост от намеса на рекламодатели и спонсори; 

Финансиране на обществените медии на дългогодишна база, което да гарантира тяхната независимост;

Наблюдение на европейско ниво и в тясно взаимодействие с Европейската комисия, но независимо от нея, за концентрация на собствеността на медиите, за натиск върху журналисти, за зависимост на националните регулатори от политическата власт, за непрозрачно финансиране на медии - в България и другите държави членки;