Дори не търся вече новини за стачката.

Българите са предадени.
Не става дума за споразумение на правителство с енергетици. 
Ние вкупом приехме Голямата лъжа - да се договаряме с хора, които са ни излъгали вече стотици пъти.
Което ни прави съучастници.

Новини вече има само жълти и за катастрофи. Което си е жълта катастрофа.
Властта е в ръцете на Пеевски, не знам какво означава това и как така се получи. Знам само, че най-големите противници на този човек се състезават да му предлагат фелациото си.
Медии има само олигархични. Нещо по лошо - медиите са инкубатор на политици, след вярна служба. Вече не се крие това, вече не се коментира.
Президентът е млъкнал. Какво да каже.
Парламентът е кочина, буквално. С отделни боксове за репортерите.
Опозицията е смотана. Тя непрекъснато става жертва на добре обиграни писания за нея. Примерно това, че ИТН са част от ДПС днес беше опровергано.
Но срещу тиража на лъжата има само “Хм, хм…” от страна на истината.
Самозалъгваме се в самолицемерия. 
Храним се с мантри и празни фрази, кухо е всичко официално, така кух официалният живот не е бил и при комунизма.

Имате ли бинокъл за бъдещето? Какво виждате!?Четири власти на чужд остров в Тихия океан.
Около тях  всички обикновени българи потъват, докато се опитват да станат общински съветници.
Но не става. Давят се българите и ги ядат акули и морски свинчета. 
Разрухата е религия. Ние налудно вярваме, че когато затваряме мощности ще сме все по-добре.
И всичко това под акомпанимента и аранжимента на една тиха музика. Музиката на българската интелигенция, която избра кренвирша пред достойнството. Или просто се уплаши, млъкна.
Интелигенция, писатели, обшественици като балон с райски газ за Борисов и разбойници.

Религията, Отечеството и историята разчитаха на тия хора, но кренвиршът си е кренвирш.
Събитията доразвиват у нас културата на доноса, мачкането и взаимното унищожение.  Никаква имунна система. 
Предадени сте/сме. И не, не сме заедно в това. Разпрашени сме. Брауновото движение на молекулите е порядък от висш тип в сравнение с атомизацията на българите.
Над всичко това седи Евгени Дайнов и ви псува, тих невъзмутим.
Всеки от нас вижда това и боледува от това.
Но явно ще боледуваме поотделно.