Това наистина е въпрос, наистина ме интересува – дъновист ли е кандидатът за кмет на София Васил Терзиев? Някои казаха, че бил. Казаха, че ходил на дъновистките сборища и – кой знае? – танцувал е и паневритмия.

Така или иначе в едно свое участие в БНТ („Денят започва“) на въпроса на водещата „Имате ли кумири?“ Терзиев отговори: „Ами аз съм го споделял: Петър Дънов“. А пък когато Цветанка Ризова в БТВ го попита: „Кога разбрахте, че сте истински демократ, защото така твърдите?“, той обясни: „Когато разбрах, че по-скоро ми харесва човекът да е в центъра на всичко, общо взето протестантската етика…“.

По отношение на второто изказване, Терзиев или е откровено безочлив, или не е съвсем наясно какво говори. Защото да изповядваш антропоцентризъм, да поставяш човека в центъра на всичко, тоест на мястото на Бог, е същината, фундаментът, квинтесенцията на грехопадението. Но да речем, че Терзиев поне съзнателно не си е давал сметка а това, а само се е опитвал да изглежда по телевизията хуманист, който ще е истинско благо за избирателите си, ако успее да рентира инвестицията и да стане столичен кмет.

Що се отнася до „протестантската етика“, дълбоко се съмнявам, че Терзиев е имал предвид нещо повече от това да помагаш на възрастна жена да пресече улицата, носейки торбите ѝ с покупки. А може пък и някога да му е попадала (нали е голям капиталист) – на него или на някого от проникновените му пиари – книгата на Макс Вебер „Протестантската етика и духът на капитализма“ (1905). Но пък ако е така, става още по-интересно, защото идеята на тази книга е, че за буржоазията в условията на капитализма няма нищо по-важно от натрупването на колкото може по-голяма печалба, че стремежът към придобиване на много повече от необходимото за лично потребление е природа на капиталиста, а протестантството превръща натрупването на богатство с цел инвестиция в елемент на етиката си. „Именно протестантството – казва Вебер, – благодарение на специфичната „протестантска етика“, предлага най-благоприятна среда за развитието капиталистическата икономическа дейност“. Това ли имаше предвид за себе си Васил Терзиев? Ако е било това – евала! Звучи съвсем правдоподобно. Цялата „Промяна“ иска от властта едно единствено нещо – принадена стойност. Влагаш (по формулата на Маркс) „пари“, за да влезеш във властта, и излизаш от нея с „пари прим“, където „пари прим“ > „пари“. Много по-голямо.

Но мен ме интересува по-скоро мотивът с Петър Дънов и искрено се надявам да ви заинтересува и вас.

Дъновист ли е Васил Терзиев? Звучи твърде правдоподобно, защото хората от неговата порода имат афинитет към по-особена духовност. Често те са атеисти (или по-интелигентните от тях – агностици, защото виждат каква тъпотия е атеизмът), но има и такива, които търсят път към духовното и обикновено го намират в Ню ейдж,  което е синкретичен сбирток от окултизъм и сектантски лъжеучения. Дънов чудесно се вписва в Ню ейдж, придавайки му нотка на национална гордост – и ний сме дали нещо на света! Всъщност не сме дали нищо, не и по тази линия.

Дънов рано се е отрекъл от православието за да стане протестант (дали е споделял „протестантската етика“ като Васил Терзиев?), но и от протестантството се е отказал, защото самият той е БОГ. Отказал се е, обаче е взел много от протестантството за собственото си лъжеучение. Дори и легендарната паневритмия не е негова, а е копирана от Рудолф Щайнер, основателят на антропософията, след като се скарва с Блаватска и напуска теософията. Само че при Щайнер се казва „евритмия“. Дънов слага едно „пан-“, защото бездруго е по-велик и по-космически.

Според Дънов всички религии, включително и християнската, са еднакви и се намират на ниска степен на развитие. Дънов мечтае да стане „втори Христос“ и дори се представя вече за такъв пред своите последователи, а истинският Христос разглежда като свой предтеча. Нарича Българската църква – църквата на св. княз Борис-Михаил, на св. цар Петър и първия български патриарх Дамян, на св. патриарх Евтимий, най-сетне на св. Иоан Рилски – „шише със застаряла вода“. В лъжеучението си смесва по механичен начин християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и др. и най-вече свои лични ясновидски „прозрения“.

Иван Костов – набожен човек, постещ и причастяващ се – когато даде оценка на Терзиев като кандидат за кмет, освен неговото ДС потекло, пропусна на спомене и безбожието му, увлечението му по Ню ейдж. Ако ли пък наистина Терзиев е дъновист, както се говори и като какъвто самият той се е представял, то вече не става дума просто за безбожие, а за нещо по-лошо – за богохулство. И нищо чудно – безбожието и богохулството са начин за мислене на целия политически сегмент, който Терзиев представлява и от чието име се готви да управлява София – града на Божията премъдрост.

Но идеолозите в щаба на Васил Терзиев допускат една грешка.

Със сигурност в България православните са повече от дъновистите. Пък и при това положение, не е задължително дъновистите да гласуват за Терзиев, обаче е извън съмнение, че православните няма да гласуват. Защото за тях това би било богохулство.

Светлина. На някакъв свой митинг Терзиев накара хората да си извадят телефоните и да светят с тях в мрака. Демек Терзиев носи светлината „по европейския път на България“. Хубаво е да се носи светлина. Но, може би случайно, на латински изразът „този, който носи светлина“ гласи „Lucifer“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.