През 1999 г. фотографът на „Новинар” Люлин Стаменов е уловил хубавицата Наталия Гуркова, бивша Мис България, седнала на бара с Васил Божков на нелепо светско събитие – представяне на някакъв филм и едновременно с това ревю на бански костюми в комплекс „Розов свят” в София. До двамата отляво е Тошо Тошев, в апогея си на вестникарски бос, когато „Труд” има най-висок тираж.

Фотографът разказва какво последвало след като щракнал кадъра. Гуркова притеснено предупреждава, че ги снимат. Божков поглежда и не реагира. Наоколо има и други фотографи, и щракат. Но Тошев се обръща към Божков и го моли да направи нещо. Хазартният бос навежда глава към яката на ризата си, където е закачено микрофонче, и вика орханата. Пет бодигардове на Божков заобикалят фотографа и му взимат фотоапарата. На сцената стават свидетели множество хора наоколо и някои са възмутени. Охранителите обаче не издържат теста за интелигентност и не могат да отворят фотоапарата да извадят филма. Дори викнали за съдействие друг фотограф, който отказал да им помогне.

Фотографът на „Новинар” се обръща към Тошев с молба като към колега, казва му, че е на работа и трябва да му върнат фотоапарата. Тошев го пита ще обещае ли, че няма да пуска тази снимка. Фотографът обещава, за него било важно да си спаси и други снимки на филма. Божков нарежда на охраната да върне фотоапарата. Фотографът спазва обещанието, снимката остава непубликувана, чак днес излиза на бял свят за пръв път.

Но на другия ден в „Новинар” излиза кратка дописка, че Тошо Тошев, главният редактор на „Труд” и шеф на Съюза на издателите, има охрана, която не позволява да го снимат, взима фотоапарати. Главен редактор на „Новинар” в този момент е Стойко Тонев (по-късно известен като Тони Филипов, Д-р), един от малкото вестникарски шефове, които не се страхуват от Тошев. Бележка за случая се появява и във в. „Сега”. Тошев е бесен и когато след време случайно среща на събитие фотографа, избухва в ядна караница.

Снимка с история от 1999 г.: Вляво е Тошо Тошев, в средата е бившата Мис България Наталия Гуркова, седнала на бара с Васил Божков по време на светско събитие в комплекс „Розов свят“ в София. Гуркова вижда, че ги снима фотографът на в. „Новинар“ Люлин Стаменов и предупреждава двамата. Тошев моли Божков да направи нещо. Той вика охраната си от 5 души, които наобикалят фотографа и му взимат фотоапарата. Фотографът се обръща към Тошев, като към колега, че е на работа, да му върнат фотоапарата. Тошев пита ще обещае ли да не пуска снимката. Той обещава, връщат му фотоапарата, но на следващия ден в „Новинар“ излиза дописка, че Тошев ходи с охрана, която го пази да не го снимат. Тогавашният главен редактор на „Новинар“ е Стойко Тонев, известен по-късно като Тони Филипов, Д-р. Повече подробности – в статията.

От тримата само на Божков не му пука, че го снимат. Каква е причината Тошев да не иска да ги виждат на снимка заедно в този момент, може само да се предполага. Двамата са дори съдружници в някаква фирма, вестник „Труд” винаги е под ръка на Божков при нужда с услужливо интервю, информация, нападки срещу някого.

Божков има страховит прякор – Черепа. И авторитет на човек, който не се церемони, ако някой се изпречи на пътя му. Сигурно затова е била притеснена и хубавицата Гуркова. Вместо да се ласкае, че я запечатват на светско събитие с такъв влиятелен и богат мъж, тя може би се плаши, че ще я помислят за негова „територия”. А това ограничава интереса на други перспективни мъже. Изкуство е да бръмчиш сред богатите.

Снимката е направена на публично място сред много хора и няма нарушение на личното пространство. Впрочем, зад Тошев на снимката си чеше ухото младият тогава ресторантьор Алибегов, добре известен днес.

Горе долу по същото време

Тошев се снима в кабинета си с наркотрафиканта Косьо Самоковеца

и приятелката му Цеци Красимирова. Снимката не доказва някакво участие на Тошев в престъпна дейност, но показва етичната нечистоплътност на „предводителя на българския печат”.

Тошо Тошев (в средата) се снима в кабинета си с Косьо Самоковеца и Цеци Красимирова. Снимката е преснимана от вестник.

Той обича да подчертава собствената си значимост и се ласкае да го ухажват дори фигури от подземния свят. Снимал се със Самоковеца за спомен, не за публикуване. Но вътрешен човек от редакцията я изнася и тя се появява във вестника на Блъсков.

Блъсков е другият „медиен император”, който има връзки с мутри. На 5-ия рожден ден на в. „24 часа” в клуб-ресторанта в мазето на Полиграфическия комбинат, като гости се появяват босовете на СИК Маджо и Маргините с Жени Калканджиева. Журналистите от вестника са смутени да видят на купона си тези герои от подземния свят, които описват в криминалните хроники. Това не са единствените мутри, в чиято компания се е забавлявал Блъсков.

А Тошев с гордост описва в мемоарните си книги „Лъжата” „любовните си отношения” с политиците. Как Борисов се съветвал с него и го слушал, как му гостувал у тях, а и той идвал в редакцията му на гости и ги снимала фотографката „с голия пъп”, назначена от Тошев да снима хубавиците от страницата с прогнозата за времето, как Борисов отмъкнал фотографката със себе си да го снима с различни униформи… И как веднъж спрял вестника в печатницата, за да сменят снимката на Борисов с по-нова, която той си харесал.

Не крие симпатиите си към Борисов,

пише, че от неговата „увереност блика и сила, и светлина!“

Разказва за срещите си с Първанов и с гордост отбелязва, че той лично му правел кафе, а не секретарката, как Светлин Русев го наричал „повелителю на словото и печата“, Иван Искров – „приятелю Тошев” и т. н., има преразказани срещи с политици на четири очи. От някои описани срещи може да се направи извод, че Тошев, като изключим тези, с които е в приятелски отношенияя, на други оказва някаква форма на натиск от силата на положението си, опитва се да влияе и да се бърка в политиката задкулисно.

И този голям журналист и шеф на Съюза на издателите, един ден безславно е отстранен като главен редактор.

През 2011 г. немската група ВАЦ предвидливо продава пресгрупата си – вестниците „Труд”, „24 часа” и съпътстващите ги издания и издателства. Просто са усетили до каква катастрофа са доведени вестниците, с многократно по-голям спад на тиражите, в сравнение с Германия. Тиражът на „Труд” за 10 години е паднал 6-7 пъти и се е свил до около 50 хил. На „24 часа” е паднал „само” 2-3 пъти, но към онзи момент е малко по-висок от този на „Труд”.

Купувачите на пресгрупата са сложна комбинация от новосъздадена във Виена фирма на Христо Грозев и наследника на последния австроунгарски император, от една страна, а от друга собственикът на „Софарма” Огнян Донев и предприемачът, бивш политик Любомир Павлов. Сглобката е по-сложна от тази на днешното правителство. Донев и Павлов дават реални пари, а другите си мислят, че могат да държат 54% без да платят изцяло съответните дялове. Донев и Павлов с един финт ги правят миноритарни акционери.

Това е най-грешната сделка, която може да направи един инвеститор – да си купи вестници през 2011 година. Не какви да е, а компрометирани вестници. Върху които, освен това, има претенции силният човек в държавата Бойко Борисов. Както писахме в e-vestnik тогава – все едно да си купиш фабрика на 9 септември (виж тук).

Новите издатели отстраняват главните редактори Тошев и Венелина Гочева чрез издигане – правят ги вицепрезиденти на холдинга и членове на борда. Тошев, разбира се, е обиден и егото му е засегнато из основи. Както пише в мемоарната си книга: „Махат ме, защото разни министри, губернатори и всичките им братовчеди от служебната стълбица търсят моята близост на „ти”, пращат ми цветя за рождения ден и с удоволствие се снимат за спомен. С главния редактор на „Труд”… Махат ме, защото, как ли стана така – „Труд” не е вестник, а институция! Покрай него и главният му редактор! …Обаждат се всякакви хора. От горното „до” на държавата до тия, които ходят пеша и с трамвай. И питат: сега накъде? От няколко места предлагат пари. Много пари. … Милиони левове ми предлагат. Ако искам да направя нов вестник. Ти, казват ми, имаш екип. Само да свирнеш и целият „Труд” ще дойде при теб.“

И Тошев предприема тази стъпка. Напуска пресгрупата и на рождения си ден през декември обявява, че ще прави „опозиционен вестник”. На същия му рожден ден гости са половината правителство начело с премиера Борисов, президента Първанов, депутати, бивши министри. На тяхли ще е опозиция?

Тошев е основоположник на паркетната преса в България. На журналистиката на жълтите павета, която се занимава основно с политиците и върти интриги около тях, живее от тях.

Тошо Тошев очевидно взима милионите, които са му обещали, и

започва да издава нов вестник – „Преса”

Наивна авантюра от страна на тези, които са дали парите. Не целият екип, а само няколко души от „Труд” отиват в „Преса”. Новият вестник излиза почти 3 години отначало докрай на загуба, като накрая спира със символичен тираж.

Междувременно при новите издатели двата вестника „Труд” и „24 часа” правят плахи опити за критични публикации срещу премиера Борисов и особено срещу Пеевски. Борисов е бесен. Двата вестника, които довчера са му били в джоба и са го хвалили на всяка крачка, изведнъж започват да се обръщат. Хора от вестниците отвътре осведомяват Борисов за всяка стъпка на издателите.

И…

НАП подхваща с проверки фирмите на Донев и Павлов

за години назад. Още преди да приключат, на двамата са повдигнати по две обвинения и прокуратурата иска арест. За всяко обвинение съдът им определя поотделно парични гаранции. Едната гаранция на Донев е рекордна за времето – половин милион лева, плюс още една от 150 хил. Говорителката на прокуратурата се появява по телевизиите и обяснява, че ако се докажат обвиненията, ще им конфискуват вестниците. На двамата ясно им е казано на четири очи – продавате вестниците или сте в затвора.

Такъв открит, нагъл рекет с участието на прокуратурата, до момента не имало. Одисеята продължава при двама главни прокурори – Борис Велчев и наследника му Сотир Цацаров.

Донев и Павлов продават пресгрупата на загуба, а обвиненията срещу тях след няколко години остават без последствия, някои не стигат до съд, други са отхвърлени.

А кой купува „Труд” и „24 часа”?

(Следва)