В Северна Македония живеят 3504 души, които официално са декларирали, че са българи. Това е 0,19% от населението. Включването им в конституцията като признато малцинство се превърна в междудържавен проблем, но е залог Скопие да влезе в ЕС. Какво ще се промени, ако условието бъде изпълнено?
На 18 август парламентът на Република Северна Македония започна ключовите дебати за промени в конституцията на страната, с които българите да бъдат включени в нея. Дискусията обаче не продължи дълго и не е ясно кога и дали изобщо може да се стигне до положително решение.
Предложените от правителството промени са едно от условията пред страната за членство в Европейския съюз (ЕС). Преговорите могат да започнат по същество едва когато Скопие изпълни ангажиментите си към София, сред които е и вписването на българите като държавотворен народ в основния закон на Северна Македония.
Промените трябва да бъдат приети от парламента до края на годината, но не е сигурно дали това ще се случи. Управляващите нямат нужното мнозинство от две трети от депутатите в парламента. Без гласове от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ промяната е невъзможна и след няколко заседания дебатите бяха спрени, а решението - отложено.
Партията му има компромисно предложение - „условна промяна", която да влезе в сила чак в деня, в който Северна Македония се присъедини към ЕС. Според опозиционния политик така може да се преодолее взаимното недоверие.
"Без такава проточена във времето конституционна поправка България само би злоупотребявала с преговорите за присъединяване към ЕС, за да поставя постоянно нови ултиматуми на Северна Македония и да я заплашва с вето", каза още Мицкоски. Решенята, свързани с разширяване на ЕС, се взимат с консенсус от страните членки.
Той очевидно не вярва на думите на специалния пратеник на САЩ на Балканите Габриел Ескобар, който при посещение в Скопие увери, че България няма да предявява повече претенции, ако промяната в конституцията стане реалност. Същото направи и София.
Дотук се стигна, след като през 2020 г. София наложи вето върху началото на преговорите на Скопие за членство в ЕС вследствие на спорове за езика и историята. То беше оттеглено миналото лято, след като българският парламент одобри т. нар. френско предложение за решаване на спора, според което българите в Северна Македония трябва да получат конституционен статут. С него условията пред Скопие се превърнаха в част от ангажиментите на Северна Македония пред Брюксел.
Албания на първата междуправителствена конференция в Брюксел, ръководена от чешкото председателство на Съвета на ЕС.
"Това е исторически час", каза тогава председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Преди това ВМРО-ДПМНЕ предложи и референдум, в който македонците да решат дали искат да се прави промяна в конституцията, но идеята не събра нужното одобрение.
Македонският парламент одобри въпросното предложение, а след това външните министри на двете страни подписаха двустранен протокол. Северна Македония официално започна преговори с ЕС през юли заедно с
Албания на първата междуправителствена конференция в Брюксел, ръководена от чешкото председателство на Съвета на ЕС.
"Това е исторически час", каза тогава председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Какво ще се промени за българите?
На последното национално преброяване в Северна Македония през 2021 г. точно 3504 души декларират официално, че са с български произход. Това е 0,19% от населението на страната. Съгласно Закона за насърчаване и защита правата на членовете на общности, които са под 20% от населението в Северна Македония, българите като общност, която сега не е спомената в конституцията, имат същите права като всички малцинства в държавата. Това означава например, че те имат право да получават пари за проектите на своите организации от държавния бюджет, могат да кандидатстват и за държавна работа.
С евентуалното приемане на конституционните промени и включване на българите освен другите малцинствени общности (роми, власи, турци, сърби, бошняци и др.), те ще получат и други, по-големи права.
Законът се отнася до тяхната идентичност, използването на езика и писмеността, образованието, културата, медиите. Законовите разпоредби защитават българите от всякаква форма на пряка или непряка дискриминация на етническа, езикова, религиозна, религиозна, расова или каквато и да е основа.
С конституционните промени обаче българите ще получат право да използват своя език и писменост, право на обучение на български език, както и на медии на български език – електронни или печатни. Ще имат и редакция в националната Македонската радио-телевизия.
Ще получат и свой представител в комисията по връзки между общностите в парламента, където ще могат да поставят политически въпроси и да влияят върху всички права, които вече им се полагат.
Според зам.-директора на Агенцията за осъществяване на правата на общностите Жельо Ходжич, дори и без спора с България, въпросът с българското малцинство в страната може да бъде отворен по време на преговорите на Северна Македония за ЕС.
„Но за да се организира например обучението по определен майчин език, трябва да се създадат кадри и условия. При проявен интерес ще имаме по-голям проблем да намерим кадри, които да преподават на майчин език“, каза Ходжич пред македонската служба на RFE/RL.
Законът гласи, че членовете на общностите могат да упражняват правата си чрез създаване на институции за култура, изкуство, образование, както и научни и други сдружения и фондации за подхранване и развитие на тяхната идентичност. Сдруженията на българите в Северна Македония вече откриха свои клубове в Битоля и Охрид, без да са използвани пари от македонския бюджет.
След откриването на български сдружения и клубове, носещи имената на исторически личности, около които София и Спопие имат спорове, парламентът прие законови промени, срещу "насърчаването на фашизма и нацизма". Те предвиждат да не могат да се регистрират организации по примера на българските сдружения и клубове "Цар Борис Трети" и "Иван Михайлов".
Право на държавна работа и празник
И без промени в конституцията българските сдружения могат да кандидатстват в обществени поръчки, обявени от Агенцията за защита на правата на общностите и Министерството на културата. Агенцията подкрепя проекти с бюджет до 300 000 денара. Досега обаче българи не са кандидатствали, казва Ходжич.
Ако българите бъдат записани като малцинство в конституцията, Скопие ще се ангажира да им осигури гарантирано процентно представителство за заетост в държавната администрация. Според Ходжич българската общност е дискриминирана в правото си на държавна работа, защото в обявите рядко се търсят лица от етнически общности, които не са споменати в основния закон.
По думите му в Рамковия договор има нещо, което се нарича наемане на адекватно представителство на общностите в администрацията, и съществува от 2001 г.
"Има и подзаконови актове, които помагат на други общности да бъдат представени в нашата публична администрация. Но това не работи в този си вид и не спомага за адекватното насърчаване на правата на малцинствените общности“, обяснява Ходжич.
С включването в конституцията българите също ще получат празник, който ще е неработен ден.
В момента ЕС преглежда всичките 33 глави за присъединяване на Северна Македония: от защитата на потребителите до външната политика, за да види какво още трябва да изпълни Скопие във всяка област на политиката, за да стане в бъдеще член на Съюза. Този процес вероятно ще приключи през есента. Но за фактическото отваряне на главите, с което присъединителният процес да започне, България иска вписването на българите в македонската конституция.
Всички права с евентуалното им вписване в конституцията, освен българите, ще получат и живеещите в Северна Македония хървати, черногорци, словенци, евреи и египтяни.
Македонската конституция е приета на 17 ноември 1991 г. и досега е претърпяла 8 промени с 36 поправки.
