Българската демокрация днес е подложена на изпитание. То се състои в силната персонализация на политиката. Основният въпрос става: „Кой върши действието? Кой е субектът?”
Така се измества вниманието от истинския въпрос: „Какви са резултатите и последиците от дадено решение или действие, дали то е демократично, ефективно и приемливо?” Сега, когато дебатът е съсредоточен главно върху местните избори, подценяваме значението на други важни процеси.
И тъй като от понеделник всички погледи са насочени към кандидатурата на Антон Хекимян, е редно да започнем от темата за медиите. Тя е твърде деликатна и чувствителна, повдигането ѝ винаги е опасно, всеки, който се опита да говори или да пише по нея, си играе с огъня и рискува да се опари. Със своето нестандартно решение Бойко Борисов нанесе имиджов удар на БТВ. Най-малкото той постави в деликатна ситуация голямата частна телевизия. Появиха се съмнения, че са били нарушени стандартите на обективната и безпристрастна журналистика. С течение на времето те биха могли да се окажат основателни или неоснователни. Обаче, ако кандидатурата на Хекимян не беше издигната, тези съмнения изобщо нямаше да съществуват. Борисов не е единственият български политик, който злоупотребява с границите на позволеното и за пореден път е на ръба да ги прекрачи. Възниква колизия с фундаменталния принцип на негативната свобода, така, както той е формулиран от Исая Бърлин и далеч преди това е залегнал в категоричния императив на Кант. Ако го представим във възможно най-опростена форма, той гласи, че аз мога да правя всичко, което искам и считам, че мога и трябва да правя, но границите на моята свобода свършват там, където започва свободата на другите. Нека да цитираме и прословутото изречение на самия Кант: „Постъпвай винаги така, че максимата на твоята воля да послужи за основа на едно всеобщо законодателство”. Тук следва да изясним същността на споменатата колизия: на първо място, Хекимян е автономен индивид със своите неоспорими и неотменими субективни граждански и политически права. Второ, той е журналист и в това си качество винаги е бил длъжен да спазва принципите на обективност и безпристрастност. Трето, със съгласието си да бъде издигнат за кмет от дадена партия (независимо коя е тя), той следва максимата на своята собствена воля, но нарушава принципа на доверието в обективната журналистика. А тази обективност има статут на универсален неписан закон. Аз като напълно деперсонифициран рационален субект следва да вярвам, че Хекимян никога няма да приеме да участва в политическата игра по силата на своята обществена позиция. Но реалността преобръща напълно моите първоначални логически обосновани очаквания и поставя под съмнение здравината на разсъдъчните ми оценки.
Местните избори съвсем не са най-важното нещо, което се случва в момента. Присъствието на наболелите обществени теми в значимите информационни канали очертава тенденции с пряко отношение към въпроса за качеството на демокрацията:
Първо, тъй като сред големите медии БНР и БТВ останаха последните бастиони на свободното слово в България, е редно да кажем няколко думи за тях. В БНР рязко нараства броят на негативните оценки към кабинета на Николай Денков. А когато националното, или както хората го наричат в частните си разговори, „държавното” радио критикува ежедневно и ежечасно правителството, това е безспорен индикатор за наличието на свобода на словото. Дори в един момент се получава свръхконцентрация при представителството на тясно определен сегмент от възможните гледни точки и само конкретното метрично изследване е в състояние да покаже дали не надделява една или друга позиция. Типичен проблематичен пример е доминацията на гледната точка в подкрепа на режима на Владимир Путин и фокусирането на антиправителствените коментари основно върху външнополитическата плоскост. От ефира в определени часови пояси започват да звучат все едни и същи имена на анализатори, а достъпът до тази най-авторитетна публична трибуна се ограничава все повече и повече. За да може демокрацията да функционира нормално, медиите трябва да бъдат коректив на властта, а за да отстояват тази своя фундаментална роля, те преди всичко трябва да съхраняват своя авторитет. Същевременно, както вече споменахме, кметската кандидатура на Хекимян задължава БТВ да води тежка битка за отстояване на своята независимост, битка, в която бившият водещ на предизборните студиа сега ще присъства от другата страна като участник в надпреварата. Демокрацията е плуралистичен политически режим, който се крепи върху баланса и равната тежест на всеки един от заинтересованите субекти. Когато този баланс бъде нарушен, самата демокрация бива поставена пред изпитание.
Второ, политическият дебат е заразен от предубедеността към дебатиращите, а това поражда опасни последствия. Говори се за сглобката между ПП-ДБ, Борисов и Пеевски. Масовата теза е, че тази сглобка е зачената в грях, следователно е аморална и не може да донесе нищо добро. Става дума за теза, която притежава безспорна публична легитимност и заслужава задълбочен анализ през призмата на успехите и на провалите на управлението. Прави са онези, които казват, че мечтата на Христо Иванов едва ли е била да седне да пише конституция заедно с Пеевски. Техните етически аргументи са съвършено ясни – „точно десет години след протестите от 2013 г. десните се прегърнаха с Бойко Борисов и Делян Пеевски и възкресиха модела „Кой?”. Персонализацията неглижира въпроса как е възможна реализацията на дадени цели. Оттук, първото нещо, което ни идва наум, са трите най-известни мисли на Макиавели – че целта оправдава средствата, че няма морал в политиката и че владетелят трябва да бъде умен като лъва и хитър като лисицата. В случая елементарната опозиция между морално и аморално не може да ни свърши работа. Съдържателната страна на конституционните промени изобщо не се е превърнала в обект на публичния дебат. Тя няма да бъде предмет и на настоящия анализ, тъй като излиза извън неговия обхват. Съществуват различни интерпретации и варианти за развитие на ситуацията. Тук ще предложим един хипотетичен сценарий, който не е разглеждан досега: Делян Пеевски става още по-активен участник в реализацията на поправките на основния закон. Очертават се две възможности. Едната възможност е проектът да бъде приет в интегрален вид в съответствие с визията и волята на Христо Иванов. Втората възможност е този проект отново да бъде осакатен и да се провали, както е ставало във всички предишни парламенти. Известно е, че Пеевски и Иванов са политически опоненти открай време. В този смисъл те едва ли са в състояние да конструират и да реализират някакъв общ интерес, особено що се отнася до сферата на съдебната система. Иванов иска да елиминира влиянието на Пеевски в структурите на третата власт, за да може да осъществи ефективна реформа. Пеевски не само трябва да съхрани статуквото, но и да изчисти публичния си имидж, който е пострадал в немалка степен от критиките на Иванов. Ако се стигне до реализацията на първата възможност, ГЕРБ и ДПС няма да позволят да изпуснат лостовете си на влияние на равнището на персоналните назначения. Условно казано, тогава най-вероятно ще се възпроизведе някакъв модел от типа на промените в НПК, чрез които Гешев беше освободен, за да може Сарафов да бъде избран за и.д. главен прокурор. Ако се осъществи втората възможност, това ще бъде поредният фарсов римейк на сюжета с историческия компромис от 2015 г. Ако преминем в сферата на фантастиката, се очертава и трети вариант, който по същество представлява идеалнотипичен конструкт – идеите на ДБ не само минават гладко и безпроблемно в парламента, но и се реализират на практика. Пеевски не може да има друг политически интерес освен тяснопартийния. А всяка партия винаги се стреми да елиминира своя основен опонент или поне да минимизира неговото влияние. Очевидно е, че подкрепата на ДПС за конституционните промени е „трик” (по терминологията на Божидар Лукарски). Ефектите от този трик ще станат ясни, когато той бъде изпълнен докрай. Но още отсега се забелязват някои последици: Христо Иванов се обяснява по медиите, че не е в коалиция с ДПС, а участва в едно парламентарно взаимодействие, чрез което се формира необходимото мнозинство, за да станат възможни тези толкова важни и толкова дълго отлагани промени в Конституцията. Между другото някой беше отбелязал, че след Търновската, Димитровската и Живковската Конституция, както и след тази от 1991 г., сега ще имаме Пеевска Конституция. Ако дебатът действително продължи в този тон, ще отпаднат всички въпросителни относно целите на Пеевски, а демократичната общност ще падне в неговия капан. И тогава т.нар. „жълтопаветници” от ПП и ДБ ще се окажат основните „виновници” за „провала” на конституционната реформа. Първият удар върху рехавата конструкция на „некоалицията” беше нанесен с ултиматума на Бойко Борисов за взаимна подкрепа на кандидатите на ПП-ДБ и на ГЕРБ на втория тур на местните избори. Ако тази закана бъде осъществена на практика, това означава, че дните на кабинета вече са преоброени и конституционните поправки няма да видят бял свят. Всъщност представителите на демократичната общност са прави, че целта оправдава средствата, но, за съжаление, те все още не са намерили необходимите средства за реализацията на целта. Вместо това, продължават да водят един безкраен дебат, без да осъзнават, че рискуват да го загубят. Дебатират предстоящите промени в службите, сякаш са забравили репликата от записите, според която „назначенията са съгласувани с Посолството”. Сменят главния секретар на МВР преди местните избори в синхрон със същите записи. Приемат антикорупционен закон, който е остро критикуван поради репресивния си характер. (Членовете на новосформираната комисия ще имат правомощия да извършват разследвания и да използват специални разузнавателни средства.) Медиите не остават безкритични и стриктно изпълняват функцията си на коректив на властта. Едва ли е необходимо да навлизаме в детайлите на всяка от изброените теми, за да аргументираме тезата на анализа. Вече посочихме твърдението, че коалицията е зачената в грях. От него произтича един извод с приложимост към всяка отделно взета ситуация, който гласи, че плодовете, излезли от утробата на греховната коалиция, са греховни и краят ѝ ще е греховен. В основата на дебата стои морална предпоставка, която подменя неговата същност. При така създалата се ситуация не сме в състояние да разсъждаваме сериозно върху качеството на демокрацията и върху предизвикателствата пред нея. Преходът към това състояние ще бъде първата предпоставка за обективност на анализа.
