Понякога в желанието си да ме обидят ме наричат „гербаджия“, без да си дават сметка, че това не ме обижда. Но дали съм такъв? Да членувам в ГЕРБ или да работя нещо за тази партия? Не. Да ми помага ГЕРБ в бизнеса?
Не, по-скоро на няколко пъти в миналото са ми пречили. Някой мой приятел там да ми е направил услуга в изключително редките случаи, когато съм поискал? Не. Дали харесвам ГЕРБ и дали ги подкрепям? Да. Да, защото намирам Борисов за умен човек и ярка личност в политиката, каквато не се появява всеки ден. И защото той, както и други в партията, са набожни хора и имат правилно отношение към Църквата, а за мен това е важно. Сигурно има и друго, заради което си заслужава да бъдат подкрепяни, но за мен това е водещо – виждате ли колко са простички политическите ми изисквания!
Вчера обаче от медиите научихме, че Борисов дал инструкции на партийните си структури по места, ако се стигне до балотаж със съответното участие, да подкрепят „Промяната“. Дайте да видим. Сигурен съм, че много хора подкрепят ГЕРБ главно заради това, че изглеждат що-годе християнска партия. Съответно много хора са против „Промяната“ не толкова заради некадърност и корумпираност (тези качества не са сензационни в българската политика и се срещат навсякъде), а защото са очевидно безбожна организация, подкрепяна от модернисти и атеисти. Не се чешете по главите – ще се учудите за колко много избиратели отношението към християнството е определящо, нищо че никой не говори за него.
Когато ГЕРБ направиха „сглобката“, си рекохме: това е хитър ход на Борисов. Той иска да вкара „Промяната“ във властта, за да пречупи възходящия ѝ тренд. Да ги остави да се окафявят, да лъснат пред всички как за нищо не стават, освен да кадруват и да раздават обществени поръчки на свои фирми. Ще минат няколко месеца, „Промяната“ ще падне от само себе си и нещата ще продължат по нормалния начин. Така си рекохме и затова последните проучвания показват, че ГЕРБ вдигат процентите – защото все още ги смятаме за опозиция и алтернатива на „Промяната“, за хитър играч, който лукаво изчаква своя час.
Но директивата за поместна подкрепа на „Промяната“ на балотажи показва нещо съвсем друго. Показва, че ГЕРБ не само не изчакват „Промяната“ да се провали, за да я отстранят трайно, но дори я подкрепят и насърчават във властта. Какво ли ще се случи с процентите, когато избирателите осъзнаят това?
Нещо такова показва и шокиращата кандидатура на Хекимян за кмет на София, която ГЕРБ обявиха преди малко. Защо Хекимян? Защо не Георги Георгиев, който поне знае какво става в Общината? Защо не Росен Желязков, който от 2003 до 2009 беше секретар на Общината? Защо не някоя знакова политическа фигура, някой професионален партиец? Защо не в крайна сметка Стоян Братоев – шефа на метрото, – за когото на няколко пъти се опитахме да им подскажем и който е невероятен експерт по всички градски въпроси, с изключение може би на префърцунените пърформанси и инсталации на мястото на мавзолея?
Защо най-сетне, ако наистина не могат да посочат смислен кандидат, не подкрепиха Вили Лилков, както би направила всяка нормална дясна формация?
Сигурни ли сме, че ако сега някой изненадващо накара Хекимян да изброи 14-те комисии на СОС, той ще успее? Каква стойност носи неговата кандидатура? Експертна? Политическа? Ще донесе на ГЕРБ гласове, които те иначе не биха спечелили? Нищо от това. Защо тогава Борисов постъпва така? Аз, с простата си глава, се сещам само за три възможности: а) обещал е на някого да не пречи на „Промяната“; б) иска по грозен начин да се изгаври с избирателите си; в) двете заедно.
Много хора не желаят да виждат „Промяната“ и подобни на нея мимолетни проекти във властта, защото колкото и да са мимолетни, всеки от тях е носител на една обща тенденция – идеология на глобализацията, секуларизма, модернизма, левия либерализъм и диктат на неясни капитали през абсолютно безконтролния неправителствен сектор. Много хора гласуват не за ГЕРБ, не за БСП или ДПС, не за „Възраждане“ или ИТН, а за това „Промяната“ да не влезе във властта. Оправданията, че в момента „Промяната“ има правителство и че ГЕРБ ги търпи, само и само да не дойде поредно служебно правителство на Радев, са аргумент, който няма да трае дълго. Ето, днес виждаме, че ГЕРБ не само нямат намерение да се разправят с „Промяната“, което се очаква от тях, ами с всички сили им помагат да се окопаят не само в изпълнителната, но и в местната власт. Какво е това? Принуда? Предателство? Безумие?… Богохулство?
ГЕРБ със сигурност щяха да останат моята партия, ако в София бяха подкрепили Вили Лилков, който е моят кандидат за кмет. Сега остава надеждата, че с тази кандидатура – на Антон Хекимян – ГЕРБ няма да стигнат и до балотаж. Увеличава се надежда обаче Вили Лилков да стигне и тогава ГЕРБ ще имат възможност да се поправят, като го подкрепят. Известно е, че Лилков отнема много гласове от „Демократична България“ – гласове на хора, които не приветстват гей парадите и се скандализират, когато кланове от Държавна сигурност посегнат към политическата власт (или когато, както остроумно отбеляза проф. Михаил Константинов, внукът на Химлер поиска да стане кмет на Берлин), сега, след издигането на Хекимян, Лилков ще отнеме много и от ГЕРБ. Защото истинските десни софиянци може и да са лоялни към веднъж направения избор, но също така са верни и на политическите си убеждения и на нравствените си ценности.
В петък би трябва официално да се открие предизборната кампания, макар че някои кандидати твърде нагло вече я откриха отдавна. Дано чувството за хумор се окаже повече от омерзението, за да ѝ се насладим подобаващо, с правилно питие в ръка. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
