Преди 115 години нашите прадядовци са заявили създаването на новата Българска империя. С окончателното отхвърляне на зависимостта от османска Турция на 22.09.1908 те поставят началото на борбата за нова България на три морета! Неслучайно церемонията е в църквата Свети Четиридесет мъченици - храмът, в който в 8 века по рано цар Иван Асен втори за последно обявява България от Черно до Адриатическо море.

Затова княз Фердинанд приема титлата Цар (Цезар - император) а не крал, както в Сърбия, Гърция или Румъния.

Трябва ли да празнуваме днес? Не! Мисля, че трябва да плачем.

Тогава българите са били други хора, всички българи, а не само елита. Представата какво сме били преди век и какво сме сега може единствено да напълни сърцата ни с мъка и очите ни със сълзи. Още повече мъка и сълзи предизвикват днес факта, че по някакъв начин ние сами сме допуснали да се превърнем в днешната развалина. Всички ние сме го допуснали.

Съвремието ни е пълна трагедия. В новата си история България не е била толкова на ръба на оцеляването си както сега. Тя не само, че изобщо не е независима, защото чужди посланици, тайни служби, ложи и братства  диктуват съдбата и, а и е напълно разложена и като държава и като общество. 

Ситуацията е сравнима единствено с времената преди османското нашествие в 14 век. Тогава, в периода 1348-1369 чумата  няколко чумни вълни покосяват половината ни население, а другата половина, заедно с елита, е изпаднала в пълен морален, етичен и волеви ступор, в отчаяние, безверие и усещане за смърт.  Приемали са чумата за Божие наказание, с което не могат, а и не бива да се борят. 

По същия начин са приели и турското завладяване, което буквално нулира народа ни за половин хилядолетие. Приемат ислямското нашествие за поредно Божие наказание, с което нито могат, нито искат да се борят. Чумата и османците извършват в края на 14 век истински геноцид над българския народ. Населението се стопява няколко пъти, културата ни е унищожена напълно, заедно с държавата и националното ни самочувствие. Направо е чудо как сме успели да оцелеем...

Днес виждаме подобна ситуация. Чумата са насила налаганите от нашите "европейски и американски партньори" глобалистко- либерални "ценности", които буквално убиха всякаква нормалност у милиони българи. Егоизмът, алчността и придружаващата ги простотия буквално ни унищожиха. Унищожиха душите и умовете ни, но ни унищожиха и буквално. Тази чума ни намали с три милиона и продължава да ни намалява. 

Особено в София и няколкото ни големи градове расте поколение уж българи, които, обаче не се приемат за такива. Те почти не споменават понятието България. Пътувайки някъде казват: тръгнах от София или връщам се в София. Географски субект за тях е София, а не България. И това е така, защото им е втълпено, че понятието "България" е приоритет на тъпите и необразованите, че е нещо от миналото. Същите млади хора говорят на странна смесица между български и английски, усещат се космополити и се подиграват на такива "просташки" начинания като знамето на Рожен или ваденето на кръста на Йордановден. Тези младежи са физически живи, но за България са мъртви. Чумата ги е повалила. Те вече трудно ще станат пак българи. 

Като пандемия върви и паралелна подмяна на историята ни и заличаването на българската идентичност. Тук освен медиите главна роля играе и образованието, което отдавна е във властта на чумата. Системно се унищожават историческата памет, както и българската култура и изкуство. За разлика от 14 век никой не приема случващото се за Божие наказание, тъй като болшинството българи не вярват нито в Бог, нито в дявол. Те са дотолкова хипнотизирани от пропагандата,че буквално "ни приемат, ни предават"! 

Днешните османци са множеството НПО-та, финансирани от чужди сили и държави, така и от правителства. Османци са и европейските и национални институции и преди всичко медиите.

Политиците са оперативните работници в изпълнението на този план. Всички те са продали душите си и извършват нов геноцид над българския народ. Едва ли трябва да ни учудва, че ООН изчислява българите в България към 2050 год. около 1.7 млн. души. 

Понятието геноцид произхожда от гръцки: γενο – „род“, „племе“ и латински: caedo – „убивам“). Означава целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством: убийство на членовете на тази група; тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата, насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане, причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група, насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.

Както виждаме всички определяния за понятието геноцид стриктно се изпълняват в България. 

И финалът на тази последна трагедия наближава много бързо! 

Какво да направим и можем ли да направим нещо или ще чакаме доброволно заколението на България и българите както сме направили в 14 век.? 

Писал съм го много пъти - поне 500 000 нормални българи, усещащи се като такива в центъра на София до откат - до нов Ден на независимостта! Дано се намерят толкова!

Иван Спирдонов