Независимостта е финалният продукт на национално - освободителните усилия, един универсален комплексен акт на цялата българска общественост, с който се слага край на психозата на зависимостта.

Ние, българите имаме комплекс към думата "независимост", защото през голяма част от историята си сме живеели зависими.

Трябва да се знае, че България обявява своята независимост с подкрепата на Австро - Унгария и първата страна, която признава този акт е, Черна гора.

Българите неслучайно ценят повече Трети март, тъй като по време на Освобождението е имало повече кръв и страдания, а актът на официалното обявяване на Независимостта на България е един разумен, дипломатичен, цивилизован акт, в който са вложени всички усилия на силната българска армия и на мъдрата българска дипломация.

Независимостта е финалният продукт на национално - освободителните усилия, един универсален комплексен акт на цялата българска общественост, с който се слага край на психозата на зависимостта.

22 септември 1908 г. е ден, в който не се е ляла кръв и в който няма възвишена романтика, важно е усещането и идеята. Идея, зад която са седели повече от 100 000 щика.

Днес се съмнявам да имаме и 25 000 щика и половин подводница.

В последните 30 години имитираме витринна демокрация и нещо не върви.

Независимост днес не е възможна – дори членството в Европейския съюз днес е доброволно приета зависимост.

Независимостта никога не умира, дори и за зависимите.

Но само когато те не приемат зависимостта като удобство.