Тези дни за пореден път станахме свидетели на това как личности, които възприемат себе си като символи на мъдростта и модерността, всъщност пребивават в конспиративен свят, нямащ нищо общо с реалния. При това говорим не за анонимни фейсбук тролове, а за лица с академични титли и за такива, които постоянно ни поучават от екраните на телевизорите.
Ето конкретни примери за драстично изкривяване на фактите.
Един министерски съветник се държи безобразно в „Пирогов“ и използва служебното си положение, за да плаши лекари и сестри там с уволнение. Човекът е от ръководството на ДБ и явно смята, че това, както и съветническият пост в Министерството на отбраната му дават право да деребейства навсякъде. А неговите съпартийци и началници, вместо като едни нормални хора веднага да осъдят подобно поведение, възприемат съвсем друга тактика на поведение.
„Умнокрасивите“ категорично отказат да се съобразяват с фактите и веднага измислят конспиративна теория за станалото в „Пирогов“. Оказва се, че според родните евроатлантици в болницата действала спяща клетка на руските специални служби, която сега била задействана и организирала активно мероприятие срещу клетия и наивен министерски съветник с цел... сваляне на правителството. Подобни параноични съждения съвсем сериозно бяха изказвани от хора, които не спират да се хвалят с интелигентност и всевъзможни знания. И тук възниква логичният въпрос: за какво са ти всички знания, ако наистина имаш такива, при положение че начинът ти на мислене се отличава с елементарност и схематизъм.
Големият проблем е там, че русофобската параноя е поразила не просто някакви говорещи телевизионни глави, а и политическото ръководство на държавата.
Миналата година правителството на Кирил Петков изгони 70 служители на руското посолство. Трябва наистина да си обладан от истеричава шпиономания, за да извършиш нещо подобно. В днешното правителство също има граждани, на които постоянно им се привиждат руски заговори и дългата ръка на Путин.
Класически пример в това отношение е министър Тагарев, защитил дисертация в СССР, а после служил и в украинското Министерство на отбраната. От публичните изказвания на този човек оставаме с впечатлението, че той не си ляга, ако преди това внимателно не е проверил дали под леглото, в гардероба и в сервизните помещения на дому му не са проникнали агенти на Кремъл.
Според Тагарев и лицата със сходен начин на мислене всички държавни институции и всички големи медии са препълнени със спящи руски клетки, а основната цел в живота на Владимир Владимирович е да свали час по-скоро правоверното евроатлантически правителство. Вероятно параноичният свят, в който отдавна пребивават подобни лица, им носи някакво вътрешно успокоение. Хубаво е обаче да се знае, че престоят в подобни пространства се отразява изключително зле на психиката, а и на физическото здраве.
През 50-те години на миналия век в САЩ особено популярност добива сенаторът Джоузеф Маккарти, който подобно на днешните български евроатлантици постоянно разкрива „руски заговори“. Когато русофобията му достига съвсем налудни размери, всички се отдръпват от него, а той завършва живота си тежко алкохолизиран и депресиран. Изглежда обаче, че активните борци с „руското влияние“ не си вземат поука от подобни тъжни примери. Тъкмо обратното, продължават да упорстват в налудността си.
Пак тези дни видните евроатлантици Поптодорова, Паси и Плевнелиев поискаха в конституцията на България да бъде записано, че България ще бъде член на НАТО и ЕС...до края на света. Ако това малоумно предложение наистина се превърне във факт, това ще означава, че дори и въпросните организации някога да се разпаднат, ние ще се водим техни членове. Защото нали това ще бъде записано в основния ни закон.
Подобно сервилно отношение към Големия брат не е проявявало дори ръководството на БКП към СССР. А добре знаем, че онова ръководство беше стигнало истински висини във васалното си поведение. Обаче днешните евроатлатици определено надминават предходниците си по слугинаж.
Както казваше Бай Ганьо: „Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място.“ Начинът на мислене на съвременните евроатлантици по нищо не се отличава от този на Алековия герой. Готови са да извършат и най-голямата глупост, не се свенят от никоя мерзост, само и само за да направят добро впечатление на външните Фактори.
В името на тази върховна цел официозните евроатлантически лица постоянно си измислят заговори, с чието „разкриване“ после не спират да се хвалят. Основният им стремеж е да отстранят от публичния живот всеки, който се отличава с независим начин на мислене. Даже и законодателната си дейност са подчинили на това параноично поведение. Сега са се напънали да променят законите и конституцията, за да лишат президента от правомощията му, свързани с назначаването на шефовете на специалните служби.
Според редица специалисти в тази област подобни промени не просто няма да подобрят работата на тези служби, а тъкмо обратното, значително ще я влошат. Обаче за овластените евроатлантици това няма никакво значение. Понеже Румен Радев не пее в техния хор, те са го обявили за „враг“ и „руски агент“, който постоянно трябва да бъде атакуван. За такива параноични хора няма никакво значение, че подобни атаки вредят най-вече на България.
Все пак в цялата тази тъжна картина има и поводи за оптимизъм. Според всички социологически изследвания повечето български граждани, т. е. тези, които не са във властта и не се числят към обслужващия персонал на властта, са нормални хора. Повечето български граждани не подкрепят санкциите срещу Русия, не смятат, че страната ни трябва директно да участва във войната в Украйна и изобщо са далеч от примитивната русофобия.
Повечето нормални българи, без да са завършили Харвард, виждат това, което евроатлантиците категорично отказват да признаят. А то е, че няма как Украйна да победи Русия и че все по-силната ни ангажираност с управляващите в Киев няма да ни донесе нищо добро. Между другото за пагубния характер на първосигналното „славаукраинство“ вече предупреждават и сериозни американски медии и анализатори. Май само българските евроатлантици, обладани от параноичната си русофобия, продължават да отричат фактите.
