Вероятно повечето от вас вече са гледали последния клип на Цанов, посветен на заплахите от Алексей Петров. Надявам се вече повече хора да са осъзнали, че един канал в Ютуб понякога не е просто интересно занимание.

В държава като нашата един подобен медиен продукт е в състояние да предизвика заплахи от най-влиятелните хора в държавата. Това е разликата между държавите на олигарсите и държавите, подвластни на корпорации. 
Корпорацията те трие, заличава и унищожава. Олигарсите те пристискат, заплашват и при нужда заличават. Такава власт е същевременно крехка и устойчива. 

Крехка е, защото някакви видеа в платформа дотолкова плашат "силните на деня". Но е устойчива, защото кореспондира с естествения инстинкт за самосъхранение. Цанов не може да счупи тази система. Нито пък аз или вие.

Но крайният извод на Цанов е тотално погрешен според мен. Той завършва видеото с "няма да им гласувам". Това обаче е изводът не само на разочарованието, но и на примирението.

Какво като подозираме, че мамят с машините? Какво като знаем, че заплашват журналисти? Какво като знаем, че са овладели големите медии? Какво като не гласуваме? Чуя схема ще провалим с това? 

Напротив, ще ги улесним. Информацията не струва нищо като ссмоцел. Ако информацията и знанията не се използват, за да бъдат премахнати политическите и икономически лостове за влияние на предателите, каква стойност имат те?

Аз не съм съгласен, че Цанов идолизирал чалгата или, че това е големият проблем на културата ни. Но смятам за безотговорно от страна на най-силните фигури в общественото ни пространство този отказ от политическото като инструмент. 

Ако не подкрепяте никое движение, партия или идея, основете ново или променете някое съществувашо. Борете се за смяна на системата, ако щете. Но вдигането на ръце и примиренческото "няма да им гласувам" и "няма да се занимавам" ми се вижда чист отказ от отговорност. 
Възпитанието на политически нихилизъм е опасно за оцеляването на българската нация!