Аз, като представител на простото гражданство – най-лишената от информация обществена прослойка – не спирам да се удивлявам от упорития медиен интерес към изявленията на Васил Божков – Черепа.

Той непрекъснато обещава, че ще каже потресаващи неща, но никога нищо не казва или ако каже нещо, то бързо се задушава в паяжината на подозрението че е поредният нескопосан фишек. И той като Рашков, когато беше министър, говори само в бъдеще време, което никога не се превръща в настояще – ще разкрия това, ще предоставя онова. А медиите кълват.

Божков е по-плитък и по-плосък от среден фейсбушки трол. Мисълта му е скучна, а езикът – твърде постен, за да се конкурира с образците на нашето време. Откъде тогава това медийно внимание. Или на новинарите, които в повечето случаи са тясно специализирани криминални хроникьори, им е „вкусно“, когато някой с 19 обвинения, сред които за убийство и изнасилване, каже каквото и да било? Всяка дума на такъв човек е музика в медийните уши, така ли?

Но едва ли е само това. Какво научихме от съботната пресконференция на Черепа, която си дадох труда да изгледам  – нещо, което по принцип върша рядко?

Преди всичко научихме, че Черепа не се е върнал, защото са го екстрадирали – не, това било грешка, нещо като „изгубени в превода“, на арабски „екстрадирам“ означавало „разрешавам на някого да се прибере в България“, оттам и недоразумението, – не се е върнал за това, а защото ситуацията в България е тежка и ТЕ (Черепа и партията му „Българско лято“) трябва да променят нещата.

Не, той повече бизнес нямало да прави, защото бил постигнал всичко, което можело да се постига, а само ще работи за българите и за България!

Научихме, че причината за всички нещастия в България (наводненията включени ли са?) е Бойко Методиев Борисов. Той незабавно трябва да бъде изваден от политиката заедно с Делят Пеевски, за да бъде компанията по-одиозна.

Научихме още, че би било много хубаво да извадим от политиката и всички партии преди 2020 година. Я да видим: кои, освен неговата собствена, са това? Това са „Български възход“ на Стефан Янев, ИНТ на Слави Трифонов, Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ и, разбира се, „Продължаваме промяната“. Дано не пропускам някого! От тези политически субекти трябва да избираме, ако искаме България да е окей, на мнение е Черепа.

А откъде това лустрационно настроение у Дубайския изгнаник? Ами от собствените му политически цели, които са да демонтира статуквото. Някои неща са толкова банални, че вече ми се повдига. „Да демонтираме статуквото“ (с вариант „да рестартираме системата“ и да „отвоюваме държавата“) е едното, а другото е, че ще победим, защото 60% от избирателите не гласуват, което недвусмислено означава, че щом се появим ние, Добрите Сили, всички ще гласуват за нас. Ужасяващо тъпо! И все пак изглежда всеки път работи повече или по-малко.

Абе, бай Божков, кое статукво ще демонтираш! Та ти си рожба на това, на което му викате „статукво“ – на неговата корупция, в която не криеш участието си, в обществените поръчки, в кукловодството и олигархичните договорки, в нелегалната колаборация с организираната престъпност и чуждите служби! Какво ще демонтираш, кое ще сменяш и с какво ще го смениш? Да не би да имаш някакви свежи идеи? Нещо ново? Нещо различно? Ако имаш – дай да го чуем!

Въпреки цялата тая боза, предложена в събота от високата трибуна на домашния арест, присъстващите журналисти се държаха така, сякаш върху тях се излива амброзия, сякаш олимпийски нектар поръси напращелите им от събития и анализи глави. Такъв респект, такава тиха плахост. Все едно с тях говореше Кисинджър! Все едно се вдигаше тежкото покривало на загадъчен апокалипсис, крило досега истината за България, политиката и всичко останало! Все едно Вулфила проповядваше арианството на дивите първобитни готи, а те го слушаха занемели с недосдъвкан глигански кокал в ъгълчето на устата.

Толкова ли са паднали критериите на българската журналистика? Безспорно – това също. Но има и друго. Някои вече са готови безрезервно да приемат всекиго, който просто плюе по Борисов, иска да го „демонтира“ и да го „извади от властта“, дори и във времена, когато Борисов ни най-малко не е монтиран в нея. Много е симптоматично. Откъде е този гняв, тази омраза на журналистите към Борисов?

Най-напред тя не е тяхна. Журналистите на заплата може да си въобразяват, че стоят на някакви граждански позиции, за да притъпят унижението от продажността на медиите, в които работят, но истината е, че всяко отношение на съответната телевизия, вестник или сайт към което и да е събитие, към която и да е личност, е продиктувано от комерсиалните интереси на собствениците (истинските). Плахата девойка от „Дневник“ или „Капитал“ не мрази Бойко Борисов, мрази го Иво Прокопиев, както и всички, които воюват да се признае, че Черепа не е екстрадиран, но пък е „защитен свидетел“ (огледайте се кой настоява за тези две неща и картината ще ви се избистри окончателно). Но защо пък Прокопиев, Черепа, Румен Радев, Промяната и всички онези партии, които няма да бъдат забранени, когато „Българско лято“ дойде на власт, защото са регистрирани след 2020, защо те мразят Борисов? Мразят го в частност защото се заседя дълго във властта и не ги пуска на софрата. Мразят го обаче и по една малко по-историческа причина. Мразят го героите на „победилата социалистическа революция“ и техните хищни внуци, защото вярват, че властта в България им се полага по съсловно, наследствено право. И че тази власт, която те след 1989 успяха да трансформират в икономическа, вече е време да стане и политическа, както се полага.

Затова, каквото и да каже Черепа, колкото и скучно да е то, колкото и да е лъжливо, щом включва елиминиране на „статуквото“ и в частност на Бойко Борисов, журналистите ще го гледат със зяпнали уста. Все пак да не забравяме, че целия този подем на гумени лодки, вдигнати юмруци и коленичили пред Радев евроатлантици, започна от момента, в който законът подгони Черепа за най-разнообразни престъпления, по които предстоят дела. И няма да е кой знае какъв пророк оня, който се сети да каже: „Ама то мафията се бори да изчегърта мафията!“. Само дето няма да му обърнат внимание. Защото имаме стар фолклорен принцип: когато се срещнат два хайдука, единият тутакси се превръща в юнак. Поне в замъгленото народно съзнание.

Лошото е, че не са само медиите, не са само „мисирките“. Голяма част от целокупното гражданство също проявява болезнен интерес към патологичното. Днес, 11 септември, денят, в който се навършват 22 години от атентата срещу кулите-близнаци в Ню Йорк (иначе казано – рождения ден на новия световен ред) и точно 50 години откакто в Чили ревностният католик генерал Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте свали от власт социалиста Алиенде, два дни след пресконференцията на Черепа, в 14:41 часа, само на неговата стена тя беше гледана 118 772 пъти,  харесана от 5 449 души и 1 651 пъти коментирана.

Хората не са се родили с този интерес към гнилоча. Този интерес им е възпитан от продажните и безпринципни медии. Не съм вярвал, че ще го кажа, но свободата на словото роди своите чудовища. На този свят всичко хубаво е обречено рано или късно да се обърне в своята уродлива противоположност – доказан факт! Но докато имаме очи и ум да го видим, докато имаме сърце и уста да го кажем – не всичко е изгубено. В крайна сметка, колкото и безнадеждно да изглежда на моменти положението, портите адови няма да ни надделеят. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.