В България за наркотици при шофиране няма норми до и над 0,5 промила или 1,2 промила, както е с алкохола. Законът не определя концентрация на наркотични вещества, а само наличието им при тест на водача.

Законът обявява за престъпление шофирането „след употреба“ на наркотични вещества, а не „под въздействие“, както е с алкохола.

Полевите тестове, които използва полицията, регистрират дали шофьорът е употребявал наркотично вещество, може и преди 2-3 дни или, както е в случаи с марихуана, и преди 2-3 седмици. Тоест – към момента на теста той може да не е „под влияние“ на веществото, а да има само следи от него. Но това се смята за престъпление.

За наркотици наказанието не може да бъде заменено с глоба за административно нарушение, както е при алкохола в по-леки случаи. И освен затвор, вече се отнема и колата. Ето ги наказанията по НК за шофиране „след употреба на наркотични вещества или техни аналози“:

Полевите тестове за наркотици дават голям процент грешки, регистрират и обезболяващи и др. медикаменти. Също така хващат следи от марихуана отпреди седмици, което не прави шофьора „под влияние“ на наркотици, но го обявяват за „дрогиран“. Снимка: Фармацевтична реклама

Лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба глоба от 500 до 1500 лв.

Лишаване от право да управлява МПС от 3 месеца до 3 години.

Лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба глоба от 500 до 1500 лв. при повторно нарушение.

Освен това, във всички случаи се отнема автомобилът в полза на държавата (по досегашния закон беше прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до 1 година).

При катастрофа „след употреба” на наркотични вещества, с ранени или смърт, се прилагат същите наказания като при катастрофа с алкохол – от 10 до 15 и от 10 до 20 години затвор, според тежестта на случая. Тоест приравнено е към предумишлено убийство.

Във всички случаи на шофиране с положителна проба за наркотици се води наказателно дело срещу водача. Няма начин да се измъкне.

За наличието на наркотично вещество не се изисква задължително кръвна проба. Достатъчен е и полеви тест за съставяне на акт за нарушението.

Едно наказателно дело може да приключи със или без осъдителна присъда, но не и в случаите с положителен тест за наркотици при шофьора. Щом тестът е положителен, законът е категоричен, това е престъпление. Единствено възможно е водачът да доказва в съда, че е употребявал лекарства, които съдържат определени вещества. Полевите тестове улавят като наркотик и съставките на някои лекарства, които не са изрично включени в списъци като наркотични вещества.

Сред веществата, които са посочени като наркотични по българските закони и наредби, спадат и кодеинът, който е една от най–често срещаните съставки на сиропите за кашлица. Като наркотични вещества са вписани и тестът ги улавя и бензодиазепините – основна съставка на диазепама и др. подобни лекарства. Тестът регистрира и вписаното като рисково вещество алпразолам, една от съставките на лекарства като ксанакса.

Фалшиви резултати за наркотични вещества могат да дадат някои обезболяващи, противовъзпалителни, успокоителни, антидепресанти, антидиабетни и противоязвени лекарства, дори някои антибиотици (в e-vestnik ще пуснем по-подробен текст по темата). Казано с думи прости – при катастрофа с леки или тежки наранявания, шофьорът може да е употребявал някое лекарство, но тестът да го обяви за наркотик и да го осъдят до 15 или до 20 години затвор. Да не даваме пример и с по-леките присъди до 5 години, когато няма катастрофа. Това е резултатът от натиска на популисти и невежи за по-строги закони.

При катастрофа с пияни шофьори, средният избирател повтаря, че „няма закони”. Закони, както се вижда, имаше и преди допълнението за отнемане на автомобила в полза на държавата. Няма правоприлагане. Основният проблем е …склонността на средния избирател да дава подкупи и склонността на полицаите да ги приемат. Или сами да си искат.

Така става, че колкото по-строги са законите, толкова нараства шансът да се избегне наказанието с подкуп при проверки и инциденти на пътя.