Едно социологическо проучване разтърси света! То било на тема „Чете ли българинът“ (вероятно онзи самотният и космат, дето си го знаете) и е било изготвено от „Алфа рисърч“ по заръка на Асоциация „Български книга“ по повод международния ден на грамотността. Асоциации, международни дни…

Не знам, не знам… Винаги съм мислил, че четенето е занимание самотно.

Оказало се, че за цялата 2021 година 37.8% от анкетираните са признали, че не са прочели нито една книга, а само 5.1% са прочели повече от 30 книги, което, както и да го погледнеш, си е повече от две книги месечно. А пък 10% докладват, че не притежават нито една книга в дома си. Знам, знам, че членовете на Асоциация „Българска книга“ искат да продават повече, но, както се казва: това е положението, Минке! Тези проценти не са страшни. Страшно е, че са от прекалено малко на брой хора, ползващи прекрасния български език и четящи на него. Едва ли процентите са по-различни сред англоезичното и особено пък сред испаноезичното човечество, но там базата е съвсем друга.

Реакциите обаче сочат, че проблемът с четенето на Българина е не само маркетингов, не само икономически, но и съдбоносен. Появи се следното меме и всички се втурнаха да го публикуват в персоналните си пространства:

Публикува го и моят приятел, безспорният интелектуалец доц. Тодор Чобанов[1] и го нарече „зловеща тенденция“, каквото сигурно наистина е. И публиката му веднага се включи:

– Те не са прочели нищо и в предишните години!

– Учуден съм повече, че 60% са прочели нещо за изминалата година.

– Точно процентът на малцинствата у нас.

– Липсва всякакво интелектуално любопитство. За каквото и да питаш безкнижните хора, те отиват в Google.

– Няма кой да им покаже колко прекрасен е светът на четенето. Ще става само по-зле!

– Това е причината за все по-слабите резултати на учениците… Не се четат книги, не се развива въображението.

– …щото четат фейсбук гурута.

– То българи не останаха, камо ли четящи. Второ поколение безкнижници.

– А всеки 5-ти не е прочел и една страница дори, което е още по-зловещо и глупаво! Затова и националния коефициент за интелигентност на българина се е сринал до нула, а критичното мислене у него е нацяло изчезнало – изпростяла биомаса, която дори не може правилно да пише и говори, а драска и квичи!

– Много тъжна статистика! Визитната картичка на една болна нация!

– Трагедия! Тя се вижда от реалността, която ни заобикаля!

– Една година е изминала от оповестяване на проучването (което е светата истина – б.м.).

А пък моят коментар, заради който доц. Тодор Чобанов ме предизвика да грабна перото, гласеше така:

„Не може всички да са интелектуалци. Не е задължително да си умен,
за да бъдеш добър човек. Според мен в момента над половината книги на пазара са безполезни и дори вредни“.

Избрах публиката на доц. Чобанов, защото е интелигентна и културна публика. По същата тема в мрежата могат да се намерят и много по-цветисти коментари. Но общото впечатление е едно: четящите са потресени от простотията на нечетящите; четящите приемат нечетенето като национално бедствие, като етнически порок.

Всъщност четенето на хартиени книги е като всяко друго нещо – само по себе си не е нито добро, нито зло. Зависи кой чете, защо чете, какво чете и какъв е резултатът от този авантюристичен процес – става ли човекът по-добър или не. Да стане един човек по-добър е важно колкото за социума, толкова и за самия него. Второто дори е по-важно. Самоцелното четене, поглъщането на книги с охотата и лакомията на чревоугодието, не е добро.

„Който трупа познание, трупа тъга“ (Екл. 1:18), казва Еклисиаст; трупането на ненужно познание (в стил „Минута е много“) е трупане на ненужна тъга.

„Блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3) Така, с това блаженство започва знаменитата Проповед на планината в пета глава от Евангелието на Матей – фундаментът на доктрината на Новия завет. Може да се каже, че така започва Новият завет, това е неговият крайъгълен камък.

Този цитат често е бил повод за интелектуален ропот. Заради него обвиняват християнството в толериране на простотията и в заговор да се държат широките народни маси в принудителна безпросветност, за да могат да бъдат по-лесно контролирани от експлоататорските класи най-вече през Средновековието. И когато критикуват, забравят, че критикуват не някого другиго, а Самия Христос, Бог Слово, втората ипостас на Троицата. И критикуват не просто някое Негово изказване, а най-първото, с което се е обърнал в проповедта си към човеците, основата на всичко останало. Защото духовната нищета не е нищо друго, освен смирение, а смирението е conditio sine qua non на целия духовен път на човека към богоуподобяването във вечността, към което е призван. Нима се чувстват достатъчно компетентни да Го поправят, да Го критикуват. Вместо да се замислят какво е казал, те бързат да Му подскажат какво е трябвало да каже.

Духовната нищета не е безпросветна тъпота, макар че хулителите на Евангелието се опитват да я представят именно за такава. Когато Ян Хус е казал по адрес на онази бабичка с наръча съчки в кладата му: O, sancta simplicitas!, той не е казал нищо различно от св. първомъченик Стефан и самия Христос на кръста – Господи, не ѝ зачитай този грях, защото не знае какво върши!“.

Духовната нищета не е простотия, а граничещо със себеотрицание смирение. Тя означава да не осъзнаваш доброто, което вършиш, приемайки го за нещо съвсем нормално. Защото ако осъзнаваш доброто, което вършиш, има опасност да се възгордееш от собствената си праведност и не само да обезцениш стореното, но и да увредиш на душата си. Затова са блажени нищите духом – защото са се отрекли от собствената си воля в името на това да приемат на нейно място Божията воля и не осъзнават доброто, което вършат, вършат го така, както дишат, и по тази причина ще им се зачете.

Безспорно да си начетен е полезно. Най-малкото защото от теб се очаква да участваш в демократичния процес, а това участие е задължително информирано, иначе е някакво извращение. Но освен информирано, участието в демократичния процес трябва да е смело, честно и доблестно. Иначе пак е извращение. А всички тези качества могат да се придобият чрез четене на книги, но могат и да не се придобият. Така че книгите са средство, а не цел.

Чрез книгите у човека може да влезе много добро, но и много зло. Пък и не са само хартиените книги. Въобще не е задължително масовият човек да общува с литературата единствено под формата на книги. Днес той достатъчно общува с нея под формата на филми, текстове на песни и публицистика. Да, хартиената книга е нещо вълшебно, но не и задължително, не и за всеки.

Това, че някои хора не са начетен колкото нас, в никакъв случай не бива да става причина да изпадаме в страшния грях да ги презираме. Да презираш по-неначетения от теб означава да се големееш и възгордяваш от собствената си начетеност. Оттам и заблудата, че светът е изцяло познаваем, че всичко може да се анализира и докаже, че разумът е достатъчен на човека за всичко, което се очаква от нега. От тази заблуда възниква гностическата ерес още в античността. От нея тръгват всякакви манихеи, павликяни, богомили, катари и албигойци, заради които е учредена Инквизицията. От тях по-късно се пръкват окултистите, теософите и антропософите, ню ейдж, сциентолозите и всякаква друга сектантска пасмина. От гордостта да сме по-умни, по-образовани и по-начетени от другите.

Да се върнем към това, с което започнахме: трябва ли да си умен, за да си добър? Трябва ли да си чел много книги? Разбира се, че не. Добротата е нещо съвсем друго. Добротата е смирение, духовна нищета в онзи смисъл, за който вече говорихме. Добротата е да обичаш другия колкото себе си, а понякога и повече от себе си. Добротата е да не се поставяш на върха на еволюцията, а да знаеш, че си грешно, повредено от гордост и неразумие творение, пред което стои трудната задача да се обърне в точно обратното на това, което се е родило и което е в момента. Затова не са нужни пълни библиотеки. Те нито пречат, нито помагат.

Всъщност могат да помагат. Но тук вече трябва да преминем от въпроса „Чете ли Българинът книги?“ към въпроса „Какви книги чете Българинът?“. Всъщност това е истинският въпрос, ако към него прибавиш и „С какво сърце и каква душа ги чете?“. Иначе можеш да напълниш библиотеката си с книги за световна конспирация, източна мъдрост и ляволиберални бози, но от това няма да има никаква полза.

Сега може би ще кажете, че говоря всичко това, защото самият аз съм глуповат и недообразован, нещо като мъжка православна бабичка. И вероятно ще бъдете абсолютно прави. Но в днешно време не християнството, а именно атеизмът, безбожието е последното убежище на посредствеността. Само че се опитайте да им го кажете!… Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

[1] Всъщност той, след като не се потресох от изнесените данни, иронично ми каза: „Грабвай перото!“ и ето: аз го грабвам, но не защото се чувствам предизвикан, а защото имам ангажимент към седмичната си колонка.