Прочетох, че българското Министерство на образованието и наука обмисля да въведе изучаване на български език като чужд за тези българи, за които той не е майчин. В медиите и социалните мрежи се надигна недоволство, изсипват се ругатни и обиди върху тази, в чиито глави се е появила подобна идея. Разбира се, идеята се е появила под чуждо внушение, а те с радост ще я осъществят, за да се харесат на тези, които раздават парите и хонорарите за подобни „реформи“.
Обаче когато се поразмислих малко, идеята не ми се видя нито екзотична, нито дори обезбългаряваща; дори ми стана симпатична и вече я приемам като проява на загриженост за тези, които уж са българи, уж дори ръководят нацията и обществото, уж и родителите им са българи, а говорят българския език като необразовани чужденци. Включете телевизорите си, а и четете и слушайте информационните сайтове, и ще прочетете и чуете такъв български език, който трудно ще разберете – ако го разберете. Уж по български говорят, уж думите български и дори синтактично правилно си подреждат изреченията, а езикът ужасен, защото смисълът е толкова осукан, че е смисъл на някакъв друг език.
Преди дни чух бившия министър-председател Кирил Петков да признава, че „доверието ми към господин Сарафов е под всякаква критика“. Сарафов е изпълняващ функциите на главен прокурор, а Петков се изказва за неговата работа. Недоволен е, защото нищо не променял и всъщност предсрочното освобождаване на главни прокурор заради лошата работа на господин Сарафов не давало никакви резултати. И кажи речи, бело напразно.
Затова, казва той като човек, чиято истина е от последна и най-висша инстанция“ доверието му (доверието на Петков, а не на Сарафов) било под всякаква критика.
Но защо доверието на Петков към работата на Сарафов е „под всякаква критика“ е трудно да се определи. Освен по причина, че е учил в Харвард, а там са много учени и знаят всичко.
Пък и защо е необходимо тази личност да има доверие на главния прокурор?
И изобщо какво иска каже въпросната личност, която вече трябва да определяме като „фамозна“.
Думите уж български, подредбата им също, а смисълът е наложен от човек, който не говори и не познава езика ни. „Под всякаква критика“, отнесено към доверие, означава, че самото доверие е хилаво, некачествено и не заслужаващо дори критика. Пък как може да има подобно доверие, на мене не ми е съвсем ясно. Българинът, който не е учил в Харвард, ще го каже на български просто и ясно: „нямам доверие на господин Сарафов“.
Бедата е, че Кирил Петков е учил български език в училище като роден. А май му липсва българско съзнание и затова не го е усвоил така, както го усвояват българите. И не говори като тях. Ако му бяха обяснявали като на чужденец, вероятно щеше да напредне повече и нямаше а плещи подобни глупости и несъобразности.
Не е трудно да открием и други подобни българи, на които българският език трябва да се преподава като чужд език.
Не е много смешно, но какво да се прави - до там сме я докарали.
