Може ли да се стигне до разпад на управляващото мнозинство в България още преди ротацията? Веселин Стойнев посочва рисковете.
Остри искри прехвърчаха между лидерите на управляващата (не)коалиция, известна още като "сглобката", в навечерието на новия политически сезон. Бойко Борисов обвини "Продължаваме промяната" (изключвайки "Демократична България"), че кадрува еднолично във властта и че ГЕРБ може да оттегли подкрепата си за нея. А Кирил Петков му отговори, че не бива да си говорят през медиите и на свой ред постави пред ГЕРБ ултиматум да се определи дали е с президента, като вземе ясна позиция за реформа в МВР и спецслужбите.
Проблем действително има, но той не застрашава непременно живота на "сглобката", а само бележи изчерпването на първоначалната фаза на съществуването ѝ. Досега беше удобно и на двете страни, особено на ПП-ДБ, да не формализират отношенията си. Така и кадровите решения, много от които преминали през медийни скандали и някои скоропостижно оттегляни, се взимаха някак изневиделица, без да е ясно кой носи отговорност за тях. Журналистите проследяваха кой с кого е свързан, за да обозначат, при това невинаги категорично - този е на ГЕРБ, този - на ПП-ДБ, този - на ДПС.
Така ГЕРБ навлезе във втория властови ешелон с приличен брой заместник-министри (над 10, по думите на Кирил Петков) и близо половината областни управители (11). Неизвестен брой от кандидатите на ПП пък са "ничии", просто защото партията има твърде кратка биография и преди това са били "нечии". Освен това кадри на ГЕРБ са нови заместник-шефове на спецслужбите, шефовете на АЕЦ "Козлодуй", на Българския енергиен холдинг и на "Напоителни системи". Но когато бе сменена и управата на Държавната консолидационна компания, Борисов взе повод да се разсърди, че не са го питали.
Без споделена отговорност
Още на 26 юли Борисов обяви, че "нашият писмовен човек Христо Иванов", лидерът на "Да, България", пише механизъм за взимане на решенията в (не)коалицията. Тези дни премиерът Николай Денков заяви, че горе-долу още тогава, в края на юли, ПП-ДБ са пратили проекта за механизъм на ГЕРБ, но още чакат отговор.
Ясно е защо толкова време такъв механизъм няма. Веднъж, защото така (не)коалицията се превръща в явна коалиция - това ще е квази коалиционно споразумение и особено избирателите на ПП-ДБ вече и формално няма как да се скрият от колаборацията с онези, които щяха да "изчегъртват". И второ, защото така беше по-удобно да се прикрие връщането на кадри на ГЕРБ на власт, без да е ясно кой и дали изобщо ги е одобрил (може да е правителството, може да са някои отделни партийни фактори и ако има гаф или вина, той е заради шум в системата).
Това време обаче приключва. Не само защото по този начин трудно може да се управлява, а защото тепърва предстоят тежките назначения - на конституционни съдии, на регулаторни органи, дори на шефове на спецслужби, ако се стигне до законова промяна, която да изземе прерогативите на президента в структурите за сигурност. На всичко отгоре се появи обилен законодателен брак и нужда от ремонт на набързо приети закони.
Вторият фактор са местните избори. Неудобно и за едните, и за другите е да се конкурираш по места в "сглобка", а спасяването поединично е игра с нулев резултат. Докато беше на власт, Борисов някак успяваше да играе едновременно и опозиция, често се отмяташе от взети вече решения или при най-малкия протест даваше заден. Сега се опитва отново да влезе в тази роля, хем му е по-лесно - в кабинета има само Мария Габриел, а другите надолу са по-второстепенни и полувидими. И ако досега само ГЕРБ настояваше за открита коалиция, а ДБ - за структурирано управление (скрита коалиция), сега вече и за ПП е невъзможно да се гъне в една прекалено еластична сглобка. Защото те са лицето на властта - със свой премиер и ключови министри, а тя ще буксува все повече без ясно споделяне на отговорността за нея.
Саботажът на президента Радев
Третият фактор е саботажът на президента Радев по целия управленски фронт. Досега Борисов поддържаше "въоръжен неутралитет" спрямо него, но той действително се оказва сериозна пречка за ефективността на управлението, а и се заявява като негова потенциална политическа алтернатива. ПП-ДБ изглежда решително ще притискат ГЕРБ да избира - с нас или с президента, но Борисов има богат тактически инструментариум да не влиза в тотална война с него, за да може да държи отворена вратата към една стратегическа алтернатива по оста "Радев - "Възраждане".
С елементарни промени в Закона за МВР, Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и Закона за военното разузнаване президентът може да бъде лишен от правомощието си да стопира предложения на правителството за главен секретар на МВР и шефове на трите спецслужби. Въпросът е дали ГЕРБ ще подкрепи подобна инициатива и така ще се стигне до втърдяване на "сглобката", дали ще я приеме частично или пък ще я отхвърли и така ще се върви към разпад на мнозинството, още преди ротацията на кабинета. За разлика от импийчмънта на президента, тази дилема е далеч по-лесно решима и напълно в ръцете на ПП-ДБ и ГЕРБ. Защото основание за съставянето на тяхното управление беше именно прекратяването на безконтролната власт на президента и връщането на България на евроатлантическия коловоз. Без освобождаването на спецслужбите и МВР от опеката на Радев двете задачи не могат да бъдат изцяло изпълнени.
