Обръщението на Синода и свободният избор

Обръщението на Синода и свободният избор
  • Written by:  Иван Стамболов
  • Date:  
    29.08.2023
  • Share:

В четвъртък Светият Синод разпространи обръщение към Президента, Председателя на Парламента, Министър-председателя, Министъра на образование и към целокупния народ. Обръщението съдържа констатация и призив.

 

 

 

Констатацията е банална – светът става все по-лош, около нас има все повече зло – „разрушително влияние на умножаващите се гибелни зависимости, материализъм, консуматорство, разврат, алчност, насилие и престъпност“. Тази констатация е правена през всички векове и винаги е имало защо. Но пък на човечеството никога не му е пукало особено.

Призивът е да се въведе най-сетне вероучението като задължителен предмет в училище, защото то е пътят към християнската етика, а християнската етика е единствената безусловна етика. Всички други са условни, зависят от някаква човешка гледна точка, от някаква обществена договореност.

Когато стане дума за етика, за морал, мнозина казват: „Аре стига, бе!“. За тях това е нещо прекалено абстрактно, а то не е. Моралът е нашата представа за добро и зло. Всяко наше действие е пречупено през тази представа. Вижте сами: най-общо за доброто можеш да изкажеш три мнения: 1.) добро е това, което е добро за мен; 2.) добро е това, което е добро за другия човек срещу (до) мен; 2.) добро е това, което е добро за всички. Първото е егоизъм, второто е алтруизъм, третото е тоталитаризъм. Тоталитаризъм е защото ако нещо е добро за всички, то трудно може да е добро за всеки. И тогава общото благо застава над индивидуалното и това е смъртта на свободата. Абсолютното, окончателното добро може д се премери само чрез Бог.

 

 

От своя страна пък моралът е обусловен от мирогледа. Едно е да вярваш, че светът е възникнал случайно, друго – че е резултат от интелигентен замисъл. Едно е да приемаш смъртта за край, съвсем друго е да я приемаш за начало. Едно е да знаеш, че вътревидовата и междувидовата еволюционна борба ти дава право да сториш всичко в името на оцеляването (и благоденствието) си, друго е да знаеш, че понякога интересите на другия стоят преди твоите. Едно е да знаеш, че всичко е познаваемо, друго – че почти всичко е тайна.

Действията на всеки чиновник, на всеки катаджия, на всеки кмет, депутат, министър, на президента, на министър-председателя, на царя дори се определят от морала и мирогледа им. Ще кажете: глупости, действията на всеки човек се определят от интересите му! А от какво се определят интересите, как се формират? И как избираме начина, по който да защитим интересите си? Всичко е мироглед и морал.

Не, не ви агитирам. Всеки знае себе си. Аз например съм православен. Това значи, че не изследвам и не разсъждавам за Бог и света, а с вяра и смирение приемам казаното в Писанието и от светите отци. И настръхвам при всеки опит то да бъде променяно и изопачавано.

Православен съм по две причини. Първата е, защото съм кръстен още като младенец и по този начин съм положил чрез кръстника си (моя дядо) клетва, изразена в текста на Никео-Константинополския Символ на вярата. Но съм православен, защото съм направил и съзнателен избор. Като млад жадно съм проучил всички философии и религии. Казвал съм си: Господи, та на практика аз съм материалист! Казвал съм си също: аз съм релативист, аз съм платонически идеалист, аз съм даже (пази, Боже!) окултист – магии, духове, егрегори, астрали, кабали и всякакви подобни прелести! В неподходящо крехка възраст съм чел Кант и Хегел (и съответно нищо не съм разбрал); играл съм си с мисълта да стана католик, опиянен от любов към Запада като всеки свободомислещ интелигентен човек в годините на комунизма. Най-сетне (дано Господ ми прости!) се правех на специалист по индуизъм и будизъм, за да свалям гаджета, които поне по онова време много се впечатляваха от подобни глупости.

Мисълта ми си е играла с всичко, но душата никога не е преставала да разговаря с Бог. Св. Иоан Рилски ме повика още през 1975, а през 2013 прогледнах за съкрушението и покаянието. Така че съм православен, не просто защото така съм се родил, не защото са ме кръстили като бебе, а защото съм извървял пътя си и съм направил своя мъчителен избор.

Днес Светият Синод моли единствено за това: да се даде възможност на всеки да извърви своя път и да направи своя избор.

За да приемеш или отхвърлиш нещо, не е ли редно да го познаваш? Аз например познавам доста добре марксизма-ленинизма, познавам другите религии, познавам лъжеученията,  познавам сектите. Когато ги отхвърлям, мога да обясня защо го правя. Мнозина отхвърлят християнството (а заедно с това, дори и без да искат, отхвърлят и неговия морал, който е единственият надежден критерий за различаване на добро от зло), отхвърлят го без да могат да обяснят защо. Отхвърлят го, защото някой им е казал. И което е вече лошото – този някой е успял да се представи пред тях за авторитет и рупор на истината.

Оставете хората да изучат Закона Божи, пък после нека сами да изберат. На всичко отгоре така е демократично. На всичко отгоре така е толерантно. Законът Божи трябва да е основен задължителен предмет като литературата, историята, математиката, физиката и химията. И аз съм мразел много предмети в училище и в университета, знаейки че никога след това няма да имам нужда от тях, обаче и през ум не ми е минавало да искам отпадането им от учебната програма. И аз съм вярвал в творчески Божи промисъл, но съвестно съм се запознал с теорията за големия взрив и с еволюцията.

Така че ако искате да имате качествени атеисти и богоборци, не ги спирайте от вероучение. В противен случай ще имате само лаещи тъпи тролове и хунвейбини. Знаете ли защо през комунизма всички бяха полудели по Фройд? Защото не го издаваха на български.

Мислите ли, че йезуитите не познават атеизма, материализма и дори марксизма? Ако мислите така, значи жестоко с лъжете. Нека всички се запознаят с християнството от качествени и надежди източници (а не от разни врачки и шарлатани), пък да изберат сами. Така, освен всичко друго, ще могат и да бъдат отговорни за избора си.

Покажете, че сте умни политици и добри хора и въведете Закона Божи (вероучението) като редовен предмет. Няма да се случи нищо страшно, освен някой лъжец да изгуби публиката си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Станете почитател на Класа