През 1987 г. предстои традиционното за властта на Живков „посещение на дипломатическия корпус“. Този път е избран Благоевград. Всяка година властите организират по една такова посещение в български град, да разкриват пред чужденците успехите на социалистическа България.
Преди това всеки град домакин е хвърлен в ремонти и подготовка. Част от лъскането на града е откриването на някоя нова сграда, сменянето на плочки по площадите, зелени площи и монументалната украса, поставянето на някоя скулптура, стенопис.
Предвидено е и за Благоевград. Тогава има стройна система от комисии, художествени съвети, на които се правят предложения от архитекти и художници, после се представят проекти и се одобряват. За Благоевград е избрано място за скулптура за подготвения за ремонт и обновяване гаров площад.
Художествен съвет към СБХ одобрява близо година по-рано проекта на Павел Койчев „Движение“ – композиция, съставена от няколко отделни фигури. Те са отлети от бронз и поставени в последния момент на гаровия площад в Благоевград, малко преди посещението на дипломатическия корпус. Както навсякъде в онова време ремонтите и лъскането на града се правят в последния момент.
Благоевградчани нямат време да реагират. Дни преди да се изсипе дипломатическият корпус, скулптурите са монтирани на площада пред гарата. Местните се извървяват да гледат придобивката. Несвикналите с модерно изкуство благоевградчани са втрещени – „Какви са тия човеци, бе?“
Местният феодал Лазар Причкапов, първи секретар на Окръжния комитет на БКП, свиква съвещание на партийния актив и общинските власти да направят преглед какво са свършили преди посещението на дипломатите. Събират се местните началници, и по строителство, и по културата, и всичко, да обсъдят какво има за довършване из града. И започват разпалено да коментират скулптурите. Причкапов влиза последен, и чува въпрос за скулптурите. Всички се обръщат към него, чакат го какво ще каже. Настъпва мълчание, големият бос мълчи. След дълга пауза той се хваща за главата и спонтанно изтърсва пред местни партиен и общински актив: „Ебаси мамата!“ После нарежда на местния шеф по културата на другия ден, след като приключи посещението на дипломатическия корпус, тия скулптури да ги няма.
В този момент Причкапов напълно отговаря на желанието на местната публика, чиито разбирания за изкуство са скандализирани. В масовото съзнание към онзи момент разбирането за скулптура е паметник, нещо помпозно и монументално.
Скулптурите са турени на склад към строителната фирма в града и седят там няколко години, докато в София не идва ред на голяма изложба на Павел Койчев в Галерията за чуждестранно изкуство (днес „Квадрат 500“), до храма „Св. Александър Невски“. С благословията на Светлин Русев Койчев докарва на собствени разноски от Благоевград скулптурите и ги монтира пред галерията. Преседяват там няколко години и посетители и жители на София им се радват или възмущават – всеки според разбиранията си. Скулптурите стават обект на подигравки и в някакъв скеч в предаването „Ку Ку”.
Част от композицията „Движение“ на Павел Койчев в Благоевград. Снимка: e-vestnik
През 1987 г., шокът на благоевградчани се дължи на противоречие между тогавашния масов вкус за изкуство въобще, и професионалното равнище на художниците и техните комисии. Към 80-те години стария стил на соцреализма е залязъл, макар още да използват понятието, повечето художествени изложби представят модерно изкуство, повлияно от световни тенденции.
Койчев е, както се казва, самобитен скулптор и не е повлиян от никакви течения. Този тип фигури той прави от 60-те години, като България е още затворена и чуждите тенденции в изкуството трудно проникват у нас. Няма интернет и издания за изкуство, които да стигат до България. Тези проекти на Койчев остават за него в ателието му. Никой никъде не ги отлива и поставя на публично място. И от края на 70-те настъпва „размразяване“. Старите партийни догматици в изкуството, които до момента са диктували стилове и моди, отстъпват. По изложбите започват да се появяват съвсем модерни работи, вместо наложените дотогава реалистични изображения на работници и трудови сцени. В стенописите и скулптурата става същата промяна.
Част от композицията „Движение“ на Павел Койчев в Благоевград. Снимка: e-vestnik
Така някои от работите на Павел Койчев, каквато е и тази композиция за Благоевград, успяват да бъдат отлети от бронз и да видят бял свят.
След няколкогодишен престой в София, от Благоевград поискали скулптурите обратно, те са си тяхна собственост, платени от бюджета на града.
Времената се менят. В центъра на площада са сгради на Американския университет и Югозападния университет, общинарите стигнали до идеята да намерят там място на скулптурите. Отначало били сложени некомпетентно в единия край на площада, но после с помощта на скулптора са аранжирани както трябва. И днес скулптурите никого не скандализират.
Все пак Павел Койчев съжалява, че идеята на композицията е била за пред гарата, а не за централния площад. Но гаровия площад бил променен така, че нямало начин.
