Откровените опити на правителството ни буквално да скъса отношенията на България с Русия възбудиха диви страсти у немногобройните, но кресливи хулители на Москва, този път – насърчавани „отгоре“.
Пак изпълниха мрежата с познати мантри - как сме се слагали и раболепствали пред диктата на СССР. Но дали е точно така, господа грантаджии? И къде бяхме тогава, а днес докъде се докарахме?
Не секва интересът към взаимоотношенията, не само държавни, но и лични, между Тодор Живков и съветските ръководители – Н. С. Хрушчов, Л. И. Брежнев и М. С. Горбачов. Разбира се, водещите отношенияса държавните, но и симпатиите, както и искрите, които прехвърчат нерядко между тях, особено с Горбачов, играят своята роля. Толкова опитният и видял какво ли не политик Тодор Живков проявява нескрита враждебност към Михаил Сергеевич. Нещо повече, Живков, както ще прочетете по-долу, понякога прекрачва дори границите на лицемерието. А и събеседникът не му остава длъжен.
Струва ми се, че нашият ръководител е прозрял бъдещето и същността на това, към което води общността Горбачов – да сложи кръст на само на СССР, но и на социалистическите страни. Едва ли някой друг социалистически ръководител е хвърлял в лицето му такова дръзко предсказание, по-скоро пророческо обвинение, че загине ли България, ще загине и Съветскиятсъюз. Може би това е върхът на нетърпимостта между тях и скоро се стига до идеята за подмяна на Живков с някой не толкова опърничав политик, като Андрей Луканов например, с когото нашият първи открито враждува. А иронията на Тато, че все още не е пенсионер и че не е редно да вършат някои неща през главата му, е била насочена не толкова към неговите колеги в Политбюро, а ужас - към самия Горбачов и неговото лицемерие.
Днес ще насочим вниманието ви преди всичко към взаимоотношенията между Живков и Горбачов с две стенограми на разговори между тях. Ще огласим скоро и други прелюбопитни документи, публикувани от двете видни исторички проф. Искра Баева и проф. Евгения Калинова, които не се притесняват да изричат истината, колкото и нелицеприятна да е тя и за днешните властимащи.
„16-а република ли?”, Искра Баева, Евгения Калинова, изд. „Изток-Запад, 2017 г.
Изследвания и документи за българо-съветските отношения
след Втората световна война
Бележки от срещата на генералния секретар на ЦК на
БКП Тодор Живков с генералния секретар на ЦК на
КПСС Михаил Горбачов, Москва, Кремъл
16 октомври 1987 г.
bulgarianhistory.org
М. ГОРБАЧОВ: Българо-съветските отношения и дружбата между нашите
народи са най-близки, другарски. Те са наше общо, твърде скъпо достояние. БКП
и българският народ, и Вие, др. Живков, сте ни близки приятели. Нашите връзки
са неразривни. [...]
Бих искал да подчертая, че сегашното Ви посещение е показателно за особените, доверителни отношения между нашите партии и народи.
Т. ЖИВКОВ: Ние също споделяме, че сегашната ни среща е израз на особено близките отношения между нашите партии. Ние имаме традицията да сверяваме часовника си с Москва. Времето налага да обменяме мнения за осъществяване на целите, които сме си набелязали. [...]
Нашата партия смята, че създаването на социалистически пазар, превръщането на предприятията в социалистически стокопроизводители е не само вътрешна, но и обща задача. Тази задача ще решаваме като развиваме и преустройваме механизма на СИВ и като прилагаме съответни икономически механизми в
собствените ни страни. [...]
М. ГОРБАЧОВ: Напълно съм съгласен с Вас. Нашата среща сега засяга важни
проблеми на политическите ни отношения. Към тези проблеми след тази среща не
е необходимо да се връщаме. Трябва да засилим връзките, да установим редовни
контакти на другите равнища – правителствени, ведомствени, стопански, в областта на демокрацията. Като докладвам в Политбюро за нашата среща, ще поставя този въпрос – да се премине към широки делови контакти на всички равнища. [...]
Т. ЖИВКОВ: [...] Няколко думи за отношенията между нашите партии и
народи. Както отбелязахте и Вие, те са особени отношения на братска дружба и
сътрудничество. Такива са били и при Сталин, и при Хрушчов, и при Брежнев.
След Априлския пленум през 1956 г. те се материализираха във всички клетки на
обществения организъм.
С оглед на новата обстановка и на задачите, които си поставяме, трябва да
набележим допълнителни мерки за тяхното развитие. Ние сме за нови, решителни стъпки, за да покажем как могат да се развиват дружбата и интеграцията между една държава-гигант и една малка страна като нашата. Това ще има голямо
политическо и идеологическо значение – и вътрешно, и международно.
Говорейки за нашите отношения, не мога да не отбележа и факта, че в продължение на повече от 30 години ние не сме създавали трудности на Съветския съюз. Трудности няма да му създадем и занапред. Добре знаем какво е Съветският
съюз, каква е нашата отговорност пред общото дело на преустройството. [...]
М. ГОРБАЧОВ: [...] Тук стои въпросът с демокрацията. Ние не можем да
отлагаме решаването на този въпрос. Но не бива и да избързваме. Сега трябва
да заложим опит, след това да започнем промени, можем да променим и конституцията. Но това ще стане в по-далечна перспектива. Ако стоварим изведнъж всичко върху обществото, няма да получим желания резултат.
В това отношение у нас възникнаха някои въпроси. Ние се питаме например
как е възможно без широко обсъждане в България да се извърши преустройство
и в центъра, и по места, да се измени всичко отведнъж. Това по братски предизвика у нас безпокойство. Тогава реших да изпратя др. Медведев.
Може би не всичко долавяме както трябва, но се безпокоим, че ако претърпите неуспех, ще кажат: „Ето копират Съветския съюз и ето какво се получава!“
А нас могат да упрекнат: „Накъде тласкате приятелите си?“ Чувството на отговорност ни кара да си задаваме тези въпроси. В известна степен ние съпреживявахме това, което става в България. Възможно ли е да се „прескача“ народът, да
не се пита той, когато се поставят и решават такива неща? Възможно ли е това да
става без гласност, без демократични механизми? Това по братски ни безпокои.
Другият въпрос е за партията, тезата, че тя няма да бъде „главен субект на
властта“. У нас партията също е обсебила решаването на стопанските задачи. [...]
Разбира се, никой от нас не смята, че др. Тодор Живков иска да ликвидира
БКП. Щом сме съгласни, че партията трябва да се освобождава от несвойствени
за нея функции, когато тя е на власт, тези въпроси имат особен характер. Тук има
място за дискусия. Какво означава например секретарят на райкома да се занимава с разтоварване на вагона с въглища? Ликвидирането на подобни положения е напълно правилно. По тези въпроси ние нямаме с вас различия.
Ние искаме в резултат на преустройството България и Съветският съюз още
повече да се сближат. С голямо удоволствие приемам Вашето предложение да
отидем към още по-тясно, делово сътрудничество във всички области, да изведем
сътрудничеството и сближаването на нашите страни на качествено ново равнище. Възможностите на Съветския съюз нарастват.
Още през тази година 38% от машиностроителната ни продукция ще бъде на световно равнище. Ще продължим усилията в тази област.
Но до нас достигна информация, че в обкръжението на др. Тодор Живков
има хора, които са за превръщането на България в „мини-ФРГ“, в „мини-Япония“. Подхвърлят се такива разговори. Тези разговори ни безпокоят. Около вас има хора с прозападна ориентация. Това вие трябва да го знаете. Във вашето обкръжение има хора, които смятат, че трябва да се вземат технологии от ФРГ, от Запада. Такива разговори, такава ориентация ни безпокоят. И ако около Вас има
хора, които дори само си мислят за „мини-ФРГ“ и „мини-Япония“, не трябва да ги държите повече около вас. Защото всички отговори на въпросите и всички решения на задачите, които са поставени, трябва да се търсят не другаде, а в социализма, в динамичното му развитие. Това е пътят за тяхното вярно решение. [...]
Т. ЖИВКОВ: Въпросите, за които говорите, не могат да не предизвикат безпокойство.
У мен обаче възникна съмнение доколко е обективна информацията, която
получавате. Може би ще трябва да поискате отново вашето посолство да анализира всичко, което става у нас. Доколкото ми е известно, има двама–трима умни другари, които могат да направят това. Не просто да Ви информират, а да
вникват в смисъла на нещата, които предприемаме у нас. А може би, водени от
кариеристични стремежи, някои или някой от висшия ешелон у нас са заинтересовани да представят положението на нещата по този начин. [...]
Искам да засегна накратко въпроса за ролята на партията като ръководна и
направляваща сила на социалистическото развитие, на процеса на преустройство. На Юлския пленум ние изложихме ясно и недвусмислено нашата позиция.
Тя е, че партията не може да повече да бъде ешелон от държавното управление.
Това означава да се издига и укрепва нейната роля като политически авангард на
народа, като ръководна и направляваща политическа сила на нашето развитие.
М. ГОРБАЧОВ: Ако бяхте поставили въпроса да се освободи партията от
несвойствените ѝ функции – това да. Но вие поставяте проблема за разделението на властта между партията и държавата.
Т. ЖИВКОВ: Да, ние поставихме въпроса не за освобождаване на партията
от несвойствени за нея функции на държавното управление, а за разграничаване на функциите между партията и държавата. До този извод стигнахме неслучайно. Навремето, още когато създавахме социалистическата власт у нас, Георги Димитров постави въпроса за освобождаване на партията от някои несвойствени ѝ функции. [...]
Няма да крия, изненадан съм, че у нас има хора, които си поставят за цел да
отклонят България от социалистическия път на нейното развитие, да я превърнат в някаква си „мини-ФРГ“ или „мини-Япония“. За подобно нещо не съществуват никакви основания – нито технологични, нито финансови, да не говорим за
политически. Преди десетина дни беше при мен директорът на БНБ. Въпросът
за привличане на западни капитали и за изплащане на получените кредити с част
от произведената продукция беше поставен от мен. Затова се поинтересувах какви капитали са привлечени у нас досега. Директорът на БНБ ми каза, че става дума за 260 млн. дол. Това е положението. Всичко останало е приказки. [...]
Това е реалното положение. У нас не се предприема нищо съществено за развитието на икономическите и технологичните отношения със западните страни, без то да се съгласува с мен. Приоритет в икономическото развитие на България
има Съветския съюз. Преди да се ориентираме към която и да било друга страна, ние сме убедени, че правим това, защото са изчерпани възможностите ни за сътрудничество със Съветския съюз в дадено направление. Това е положението.
Както казах вече, подобни проблеми не могат да се решават, без да се съгласуват с мен. Аз все още не съм пенсионер. [...]
ЦДА на РБ, ф. 1 Б, оп. 68, а.е. 3272, л. 5–43
Из Стенографския протокол от срещата на Тодор Живков
с Михаил Горбачов в Москва, 23 юни 1989 г.
МИХАИЛ ГОРБАЧОВ: Мисля, че срещата е много навременна. Животът
върви толкова бързо, че за годините, откакто започна преустройството, лично на
мен ми се струва, че съм изживял четири живота. [...]
Главният въпрос в тази обстановка за нас е вътрешният. Но всичко, което
правим вътре в страната, ние правим съзнателно. Онези трудности и проблеми,
които сега имаме и за които сте информирани, не ги планирахме, но ги очаквахме. Очаквахме и проблемите, които възникнаха във връзка с кооперациите, с развихрилите се национални вражди и т.н. Но ние нямаме изход. Лично аз не
виждам друг изход и друга задача извън задачата да разкриваме огромния потенциал на социализма. Сега трябва да му дадем второ дихание, втори живот, и това трябва да стане най-вече чрез нашето отношение към собствеността. Това
означава човекът да се направи стопанин на тази собственост. [...] Необходимо е да се реформира надстройката, в това число и партията. Имаме много слабости в партийната работа и необикновени трудности, в това число и съпротива в някои
отношения. Особено ни тревожи националният въпрос. Независимо от всичко
обаче ние определено вървим към разрушаване на всичко старо, поради което в
някои отношения извън Съветския съюз и вътре в Съветския съюз мен вече ме
причисляват към ревизионистите. Но аз съм убеден, че трябва да се събори, да се
разруши всичко, което пречи. [...]
Що се отнася до отношението ни към другите страни, заехме твърдата позиция, че те не бива да повтарят това, което правим ние. Нека всяка партия и народ да прави и да постъпва така, както смята за добре. Главното е ние да не се намесваме в това, което те правят. Това е наша принципна позиция и принципен подход. Нашите възможности с всяка изминала година се увеличават. Изпитанията, които ни очакват, са още напред, в това число и в политическата борба. [...]
Т. ЖИВКОВ: Благодаря за изчерпателната информация. Аз и моите другари
считаме, че вие вървите по правилен път, честно и откровено. Не е напечатано
никъде и едва ли ще се напечата, но историята така се разпореди, че социализмът
се роди в нашите страни преди капитализма. Това е истината и това е източник за
големите трудности, за големите извращения и т.н. Ако не беше Сталин, сигурно
щеше да бъде друг, но друг път нямаше. [...]
Това, което става у вас, ме тревожи с факта, че преустройството на политическата система крещящо изпреварва преустройството на производителните сили. Вярно е, че в историята те вървят заедно, но това е въпрос, който трябва да
се оцени в съответствие с конкретните условия. У нас едва ли трябва да постъпим така, както вие постъпвате. [...]
Искам да Ви кажа, че в процеса на преустройството, което сега извършваме,
ние имаме спад в темповете на производство, имаме напрежение на пазара, имаме и редица други проблеми. Ние предвиждахме също, че ще имаме трудности, но те се оказаха по-големи, отколкото очаквахме. Сега предвиждаме до края на
годината да направим няколко сериозни маньовъра и да излезем от това положение.
Ето, виждате, че по същество ние вървим по вашия път, само че в известна
степен задържаме преустройството на надстройката, за да можем да извършим
такова преустройство на базата. В икономиката – ние сме малка страна и нямаме
право и не можем да допуснем криза в икономиката. [...]
Сега сме изправени пред две големи трудности.
Първата е, както вече подчертах, в областта на икономиката. Там наистина
се насочваме към няколко маньовъра и считаме, че ще решим възникналите проблеми.
Втората ни трудност е с мюсюлманите. Този проблем е наистина много сериозен за нас. По данни, които имаме, те са около 800–850 хиляди. Ежегодният прираст е от порядъка на 15–16 хил. Ако продължава така, след 20 години България на практика ще се превърне във втори Кипър. [...]
Давам си сметка за всичко, което става в социалистическите страни и неговото отражение в положителен и в отрицателен аспект. Предстои ни да се съберем в рамките на Политическия консултативен комитет, в чието заседание ние
лично ще участваме. Много бихме искали със Съветския съюз на това заседание
да излезем с обща позиция. Това означава предварително да съгласуваме нашите
становища. [...]
Моля ви във Вашето изказване да се включи нещо, от което да проличи,
че ние не се отказваме от интернационализма. В няколко пункта да определим
нашите виждания по отношение на интернационалните ни взаимодействия. А
извън това – пълна демокрация и всяка страна да постъпва така, както смята за
необходимо. Но ние не можем да допуснем да променяме и да изменяме нашия
строй. [...] Няколко думи искам да кажа за нашите икономически отношения.
Не идвам с никакви предложения. Знам, че се провеждат много срещи на различни равнища, предстои среща на председателя на Министерския съвет. Аз съм оптимист и смятам, че ще се разберем. Обаче има един въпрос: ще създадем ли
транснационални компании? Ако ще ги създадем, нека започнем с вас в няколко
направления там, където имаме готовност. [...]
Вторият въпрос, който ме занимава. След 1956 г., когато ме избраха за
Първи секретар започнахме със Съветския съюз да създаваме различни модели
на сближение. Нещо постигнахме, друго не можахме да постигнем. Мисля, че е
време да помислим какво бихме могли да направим в новите условия, без при
това да разговаряме за нови концепции, нови модели, без да повтаряме някои
стари грешки. [...]
Ние сме единствената република, която не ви е създавала, не ви създава и
няма да ви създава никакви трудности.
М. ГОРБАЧОВ: Подгответе това, което имате предвид, и ни го изпратете.
Ние също работим по този въпрос. Сега подготвяме предложение за суверенитета на нашите републики. Нашето бъдещо федеративно управление може да допусне някои своеобразия в принципите за членуване във федерацията. Такива
примери е имало и преди това. Сега също има желания у някои републики на тази
основа да се решават въпросите. Такъв е примерът с прибалтийските републики.
Ние смятаме, че не бива да им възразяваме. Нека да опитат и на основата на своя
собствен опит да осъществят тази икономическа самостоятелност. Но ние ще им
кажем, че РСФСР ще постъпи по същия начин и ще вземе всичко, което е нейно.
Т. ЖИВКОВ: Няма да издържат и година.
М. ГОРБАЧОВ: Ще им продаваме суровини, електроенергия, но по международни цени. И ще вземаме от тях само това, което е с високо качество и отговаря на международните стандарти. [...]
Т. ЖИВКОВ: Ако имате някакви претенции към нас, към България, към мен,
моля да ги изразите.
М. ГОРБАЧОВ: Имаме пълно доверие, изключително доверие лично във
Вас и във вашето ръководство. Ние не искаме да възраждаме старите взаимоотношения. Нима може да се повтори от някоя страна или от някого това, което става в Съветския съюз, където има 15 републики, множество автономни области, където ежедневно възникват множество най-различни проблеми? Ние се отнасяме с изключително дълбоко уважение към вас, което става у вас – и в областта на икономиката, и в идеологията, и в политиката. И у вас, и у нас има „горещи глави“, които гледат само на Запад. Ние сме убедени, че всяко нарушаване на нашите взаимоотношения е равно почти на гибел.
Т. ЖИВКОВ: Ще загине България, но ще загине и Съветският съюз. (Оживление)
М. ГОРБАЧОВ: Не, няма да загине и България, тъй като тя има силна икономика, силен народ, силно ръководство. Принципните неща трябва да се защитават. Ние не се отказваме от нашата роля в международното сътрудничество...
Ние носим отговорност, но това, което става у вас, във всяка една страна, е въпрос на съответната страна, на съответния народ. [...]
ЦДА на РБ, ф. 1Б, оп. 68, а.е. 3698, л. 48–75
