„Ама че сте глупави!“, както би казал Рене Артоа от „Ало, ало!“. Това, дето в деня на жертвите на комунизма и нацизма Васил Терзиев заклейми комунизма в България, казвайки: „няколко поколения са погубени от комунизма у нас…“, не е поредната изцепка на криейтив пиара на Промяната, а опит да се свали от дневен ред изцепката със „София говори, Васил слуша“, която стана повод за нестихващи подигравки няколко дни подред.

И успешно! Сега вече не говорят, че Васил е „Ушев“, а му се смеят, че заклеймява цялата си рода, чийто не само биологичен, но и бизнес продукт е самият той. Потомък и приемник на рафиниран клан от Държавна сигурност – острието на комунистическия тоталитаризъм, – Терзиев се мъчи да застане на главата си, приемайки позата едва ли не на дисидент.

Всъщност Васил Терзиев не е нищо повече от типичен представител на породата си. И, не: това не е порода на надъхани комунисти, верни синове на пролетариата и революцията, доблестни бойци на тихия фронт, не е. Тази порода е много древна и се състои от хора, които са преуспявали, нагаждайки се към актуалните идеологически течения.

Още когато Константин прекратява гоненията спрямо християните и започва да дава привилегии на църквата, късноантичното население започва масово да се християнизира. Породата е надушила откъде е задухал новият вятър и бърза да опъне платната си. Когато държавата освобождава монасите от данъци и военна повинност, империята се покрива от хиляди манастири, пълни със смирени и набожни тарикати.

Историята за Балканджи Йово е много красива (макар и малко брутална), но нещата не са ставали точно по този начин. В Османската империя са имали понятие от верска търпимост, обаче всички немюсюлмани били облагани с данък джизие, а правоверните се ползвали и с други привилегии. И ето как тогавашните представители на Породата масово се помохамеданчили, станали правоверни. На изток целунали пантофката на падишаха, но Запад помагали на Инквизицията да лови вещици.

С идването на съветската армия, за чийто паметник се разправяме вече 30 години и още не можем да се разберем какво да го правим, ветровете задухали от нови посоки. Станало актуално да си антифашист и (още по-хубаво!) – комунист. Създала се стройна система на привилегии, в сравнение с която индийците с техните касти приличали на разпасана команда. Породата бързо се преориентирала. Наред със съселяните на слезлите от горите партизани, към мекото на баницата вдигнали поход и тарикатите от Породата. Те били най-ревностни. Скоро изобличили партизаните като предатели и „врагове с партиен билет“, разправили се с тях и взели всичко за себе си, оставяйки само неколцина любимци на СССР за цвят и историческа романтика.

В днешно време представителите на Породата са прогресивни, умни и красиви. Развиват „стартъпи“, съчувстват на „страданията“ на хомосексуалистите, а най-инициативните от тях сами стават хомосексуалисти. Готови са на всичко, за да бъдат „в крак с времето“.

Ако Втората световна война беше свършила по другия от двата възможни начина, всички по-сетнешни привилегировани активни борци против фашизма и капитализма днес щяха да са едни стегнати нацисти за чудо и приказ. Родата на Васил Терзиев нямаше да е от ДС, а щеше да е от ГЕСТАПО и щеше да пожъне абсолютно същите професионални успехи. Въпрос на конюнктура. Сериозният, амбициозният човек е длъжен да не изпада от мейнстрийма.

Когато тази Порода трябваше да докаже лоялността си към комунистите, тя не се притесняваше да се отказва официално в „Държавен вестник“ от своите родители (напр. Богомил Райнов, заради което е облечен в доверие и става шпионин). Но се отказаха и много други, отказваха се масово. В моето детство (1970-те) още се отказваха, помня.

Една от перлите на съветската комунистическа пропаганда е Павлик Морозов – действителна личност, дете, предало собствения си баща на болшевиките.

Днес Васил Терзиев нарече своите родители и роднини от Държавна сигурност „ужасни престъпници“, които са „убили и потъпкали“ светлите български умове в науката, предприемачеството и политиката и са изгубили безвъзвратно техните постижения „за десетки години напред“.

Не, Васил Терзиев не предаде родителите и семейството си, не измени на тяхната природа. Напротив – потвърди тази природа по безапелационен начин Това е природата на Породата, за която говорим. Преди 1989 бяха комунисти, сега са демократи; преди бяха интернационалисти, сега са глобалисти; преди се занимаваха с репресии, сега са либерали. Те винаги са едни и същи – непоклатими колони за обяви, върху които всяко време лепи своите афиши. Какво са виновни колоните, че афишите на времената са толкова различни и често даже противоречиви? Колоните тежат на мястото си и ще направят всичко това да не се промени. Да не забравяме, че и Путин започна като довереник на евродемократа Елцин, обаче времената се смениха и залепиха други афиши.

Не бързайте да съдите Васил Терзиев. Той е такъв, защото така трябва, а не поради някоя своя прищявка. Ако се беше кандидатирал за кмет на Париж през 17 век по времето на Луи XIII, сигурно щеше да е мускетар, пръв роялист и враг на англичаните и хугенотите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.