България има нов герой.
В седмицата, в която утихваше ужасът от садистичното обезобразяване на 18-годишното момиче в Стара Загора и беше застрелян Алексей Петров, пред очите на всички ни изскочи ролеви модел, за който можем само да мечтаем.
20-годишната Нургюл, която беше на косъм от титлата в Световната купа по шах, е всичко това, което отдавна бяхме решили, че няма начин да стане популярно в България - дете от село в Търговишко, започнало да играе шах на 4 години с дядо си и постигнало огромен успех и признание с труд, старание, отдаденост и упоритост.
Скромна, старателна и посветена на нещо изключително академично, вглъбено и далечно от реалността за повечето деца на нейната възраст.
Но не успяваме да ѝ се зарадваме пълноценно.
Огромният ѝ успех - както обикновено - се оказа придружен с "А вие къде бяхте, когато...", "Защо постоянно се канят и тиражират по телевизионните студия инфлуенсърки и пошлост, а страхотни деца като Нургюл остават в миманса чак до големия пробив?!" и, естествено, "Къде е държавата!?".
Изведнъж се оказа, че шахът има стотици хиляди фенове, около половината от които са вероятно поне на нивото на Нургюл, тъй като се чувстват компетентни да ѝ дават акъл онлайн.
Други стотици хиляди пък се дразнят на хора, които се възторгват от успеха на Салимова, при положение, че чак сега са разбрали за съществуването ѝ - тя жъне титли от дете.
Оказа се - класика - че допреди известно време у нас е имало няколко федерации по шах, които са останали без лиценз от световната федерация и отскоро имаме такава легитимна структура.
Няма и финансиране за участието ѝ в Баку.
Новата легитимна федерация и треньорът на Нургюл започнаха да си разменят реплики публично и да става доста грозно на неин гръб. Треньорът Живко Жеков обяви, че тя е сама на турнира в Баку и лично е финансирала част от участието си, а останалото е от спонсор.
От федерацията отвърнаха, че там ѝ помага азерският гросмайстор Нихат Абасов, с когото тя се подготвя от дълго време, Жеков е "оплаквач", а шахът - "силно недофинансиран".
В допълнение, турнирът е комерсиален и дори и да нямаше драми с федерациите, те пак едва ли щяха да финансират присъствието ѝ - пари се отпускат само за участие на световни и европейски първенства.
Според едни това не е редно, според други е напълно логично.
Последва класически хепиенд - след цялата олелия Нургюл ще получи държавна премия и стипендия от Стопанската академия в Свищов, където е студент.
С други думи - трябва да се гордеем дважди, защото сме успели да отгледаме сияйна роза (това означава нургюл) насред нужник, или ако трябва да сме по-точни - не сме успели да ѝ попречим достатъчно.
Това може би е ключовото и най-важното - да не пречим на деца като Нургюл да се развиват и да не си изкарваме националните комплекси на неин гръб.
Не е повод за гордост, но и медиите, и средният потребител на информация у нас - а и не само - вървят след най-яркото и шумното и това няма как да са тихите, трудолюбиви деца.
Медиите не биха отразили толкова широко детски турнир по шах, ако ще и с български победител, защото потребителите не се интересуват от това. И вероятно ще се изненадате, но успехите на Нугрюл са били в медиите и преди, а хората, които се вълнуват от шах, я познават от години.
Тя е успяла да се справи страхотно без държавата, федерациите и настоящата огромна обществена подкрепа. Това не значи да оставим нея и следващите след нея да оцеляват сами, но е добре да решим веднъж завинаги какво бихме искали да финансира държавата.
Ако приемем за редно с парите на данъкоплатците да се финансират всички спортисти - от начинаещи до пенсионирани, от всякакви видове спортове - нека е така.
Ако решим, че предпочитаме модела, в който помощта идва от спонсори - да настояваме държавата да стимулира такъв вид спонсорство. В доста от най-успешните в спорта държави хазната дава само пари за елитен спорт, останалото се финансира от мама, тате и спонсори.
Но най-вече нека се радваме на успеха и нарастващата популярност на Нургюл Салимова. Най-положителното от него е, че ще запали повече деца по шаха и може би ще доведе спонсори при клубовете.
И ще покаже, че има смисъл от упорит труд и постоянство.
