Добре че бяха тия две събития, та да ни отърват от скуката на знойния и празен откъм новини августовски уикенд – някакъв руски апарат се разбил на Луната и подпийналата княгиня Калина чукнала автомобила, излизайки от паркинга на хотел „Боровец“ (без жертви и щети).

„Това не са мумии, а царски особи – написа под някаква снимка будна жена. – Княгиня Калина и мъжо й, Китин Муньос. Княгинята се натряскала вчера и се блъснала с колата сама“.

А пък един знаков български политик, политик от старата школа, демократ, европейски депутат, десен мислител, изтъкан от цивилизовано уважение към всичко и всички, по повод космическия инцидент заяви:

„ДОБРА НОВИНА (главните букви са си от него)

Руската станция „Луна-25“ се е разбила при опит за прилуняване. Естествено, че ще се разбие щом е руска. Пък и бе тръгнала да търси вода на Луната. Шантава работа. И водата ли се е свършила в Русия?  Добре, че не се е опитала да се приземи. Голяма поразия можеше да нанесе на хубавата ни земя“.

Какво ѝ е доброто на новината? Ако в апарата беше имало хора и те бяха загинали, новината още по-хубава ли щеше да бъде? Или само ако бяха руснаци…

Целият интернет се изпълни със злорадо хихикане. За мнозина денят се осмисли, мнозина видяха поле да разгърнат своята духовитост и остроумие.

Знам, знам, че мразим царя и руснаците и може би така трябва. Но на Нургюл Салимова всеки може да ръкопляска и да вика „браво“ и даже и на него ще му викат „браво“, задето е викал „браво“. Номерът е, моралната заслуга е да проявиш съчувствие (или поне безразличие) към някого, когото мразиш, а не да го риташ с наслада, когато падне. Иначе какво те прави по-добър от него?

Злорадството е едно от най-грозните състояния на душата. То е качество не само на злодея, но на слабия и жалък злодей. Защото силният злодей не е неспособен на великодушие. Има два вида злорадство: такова, което изпитваш вътрешно, но все пак някакъв гласец ти казва, че не е добре да го оставиш да избие навън, и такова, което парадираш публично, гордееш с него и очакваш овации. Второто е последната степен на моралното падение, защото в първия случай вършиш зло и осъзнаваш, че вършиш зло, злото е все още на мястото си в твоята система и все още се нарича с истинското си име – „зло“, докато във втория случай се ласкаеш от заблудата, че вършиш добро, наричаш злото „добро“ – това е окончателната победа на злото.

В крайна сметка нали всички битки на човека търсят оправдание. Те може да са за богатство, за ресурси, за власт, даже за оцеляване, но винаги търсят оправдание, винаги всяка от страните иска да вярва, че тя е добрата. Но докато няма твърди, постоянни и обективни критерии за добро и зло, в конфликтите няма добри и лоши, а само наши и ваши.

Нека не забравяме това, когато ни карат да заемем някаква или нечия страна. Колко е важно да не го забравяме си личи най-вече по организираните усилия да ни накарат да го забравим. Влиятелни лидери на обществено мнение, интелектуалци, уважавани дотам, че да се превърнат едва ли не в институции сами по себе си, ни внушава: „Не може да си неутрален. Да останеш неутрален значи да застанеш на страната на злото!“. И после старателно ти обясняват кое е доброто и кое е злото. От своя гледна точка, разбира се, но гледна точка, която си длъжен да приемеш, ако искаш изобщо да те броят за човек.

„Който не е с нас е против нас!“, казваха болшевиките (вероятно и хунвейбините). Това може да го каже единствено Христос: „който не е с Мене е против Мене“ (Мат. 12:30), но комунистите са известни със своята претенция насилствено да наложат християнство без Христос. Има право да го каже само Христос, защото злото не е природа, а състояние. Злото не е нищо повече от отсъствие на добро. Така че който не е с доброто (Христос), който е извън Него, естествено изпада в състояние на зло. Който иска да бъдете „с него“, а не с Христос, на практика иска да бъдете извън доброто, тоест в злото. Това е простата истина за голямо неудоволствие на атеистите и агностиците.

Да се радваш на чуждото нещастие, дори това да е нещастието на някого, когото мразиш, е зло. Да мразиш този, който те мрази, е зло. По този начин, мразейки, и двамата попадате в един и същи отбор – отбора на злото. Затова следващия път, когато ехидно потриете ръчички при новината че е застрелян някой бандит, се запитайте дали пък не е възможно това да ви прави по-лоши и от него.

Светът няма да стане по-добър без подобряването на човека. А отвръщането на злото със зло и на омразата с омраза никак не допринася в тази посока. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.