Днес бях на Шипка, за да се поклоня пред паметта на загиналите за нашата свобода.

Атмосферата беше прекрасна - много хора, ведри хора, които се гордеят с това, че са българи, с историята си, с миналото и героите си.
Нямаше нито един от изпълнителната и законодателната власт.  Което беше много добре, защото всички знаем какво е отношението им към нашата история и към всичко, свързано с връх Шипка.

Речта на Президента беше много вълнуваща, смислена, реч на държавник.

Разбрах, че тази реч е възмутила планктона и той се е възбудил. Недоволства, ругае, хули, а някаква лена сглобила сложно изречение, в което е овъртолила Президента, избори, сглобка и т.н. Тези плашливи хора, заобиколили се с охраната от НСО, даже не смеят да застанат срещу Президента и да му кажат какво мислят за него. Защото нямат аргументи, защото нивото им е потресаващо ниско и те знаят, че изглеждат като лилипути пред Гъливер. 

А с речта си Президента им удари звучен шамар. Още дълго ще им плющят ушите. 

И няма да стане тяхната - да счупят историята, да премахнат паметниците, да ни превърнат в мучаща биомаса, функционираща само и единствено за задоволяване нуждите на правото си черво. Нека не съдят по себе си.