Едва 15-годишен избира да работи в МВР. В най-сенчестите години на прехода е част от силовото застраховане, за да се завърне после тайно в службите. Биографията на Алексей Петров включва още близки връзки с политици и магистрати, дълъг съдебен процес и поне три атентата. Последният - успешен.
Той живееше на границата между публичния живот и подземния свят и я прескачаше. През тази година се появи в социалните мрежи. Заяви се като "обществена личност" с активна гражданска позиция, експерт, спортен деятел и човек с политически връзки.
Сложи снимката си на фона на Министерския съвет, Народното събрание и президентството и отправи послание към политиците: "Заличете думата "компромис" от реториката си засега. Компромисът в този момент е сделка."
Зад онлайн имиджа на общественик обаче надничат сенките от аналоговото миналото. От репресивните служби на комунистическия режим, през наказателните бригади от 90-те години, търговията с влияние и съмненията за нечисти сделки.
Убитият преди два дниАлексей Петров имаше много лица и неизброими роли, в които влизаше според ситуацията. Барета, бизнесмен, агент на службите, съветник, преподавател, учен, работодател, спортист.
Приживе Петров не криеше, че поддържа близки отношения с политици и магистрати, въпреки че беше обект на поне два неуспешни опита за убийство и подсъдим като престъпен бос. По обвиненията беше оправдан.
Той беше пример за това как лицата на прехода легитимират образите си, за да останат фактори в икономическия и политическия живот на страната, независимо от настъпващите промени.
Пример за това как кадри на силовите структури на МВР преди 1989 г. успешно се трансформираха в силови бизнесмени, контролиращи улицата, а накрая сложиха "бели якички", прокарвайки си път до елита на обществото.
"Аз съм се ориентирал сам"
Алексей Петров е роден на 23 април 1962 г. в бедно семейство на секач и пастирка на добитък в помашкото село Бабинци в Тетевенския Балкан. Видно от кадровото му досие в МВР, от което извадки публикува сайтът Desebg, като дете е оценен като отличен ученик и благонадежден млад комунист.
След като завършва основно училище в село Глогово, през 1977 г. Петров кандидатства в средното милиционерско училище в Пазарджик "Ф. Е. Дзержински". Тогава трябва да отговори на въпроса - кой ви е ориентирал да кандидатствате на работа в МВР? В секретния личен формуляр на управление "Кадри" в министерството Петров написва: "Аз съм се ориентирал сам".
След милиционерското училище той става барета в Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). През 1986 г. известните тогава като "червени барети" са прехвърлени към Направление "Т" (терор) на Шесто управление на бившата Държавна сигурност (ДС).
По време на първия си престой в системата на МВР до 1991 г. на Петров нееднократно е правен психологически профил. Всеки път той изобилства от положителни наблюдения.
"Политически е много добре ориентиран", се казва в негова характеристика, след като в началото на 1984 г. става командир на отделение в СОБТ.
"С хората работи умело, като ги увлича за изпълнение на служебните задачи. Обществено-политическата активност е на високо равнище", гласи друг документ от 1986 г.
Когато Петров получава офицерско звание през 1990 г., друга характеристика го описва като човек с "уравновесен, твърд, волеви характер", който "в екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи".
Година по-късно Петров напуска МВР и се ориентира към частния бизнес. Като много други свои тогавашни колеги.
Силовото застраховане
През 1989 г. комунистическият режим в България пада. Следва десетилетие на преразпределяне на капитали, в което ролята на бивши служители на Държавна сигурност продължава да бъде силна. Тече преструктуриране, в което политическата власт преминава в икономическа, но това не се случва по правилата на пазарната икономика, а от позицията на силата и страха.
В този период в България се появяват силовите групировки, маскирани като застрахователни фирми. Най-известните са СИК, ВИС-1, ВИС-2. В основата им са бивши барети, спортисти и бивши служители на службите. Едни от най-популярните дейности, които превземат, са охраната и застраховането.
Принципът, на който работи този бизнес тогава – или плащаш охрана и застраховка, или следва бой, изнудване и унищожаване или отнемане на собствеността. Инструментът за изпълнение са т.нар. наказателни бригади. С тях е свързано появата и налагането на определението "мутри".
Именно тогава, през 1995 г., бивши барети основават застрахователната компания "Аполо и Болкан". Акционери в нея са Алексей Петров, Румен Николов - Пашата (един от основателите на СИК и бивш съдружник на Бойко Борисов), Златомир Иванов - Баретата. Срещу Баретата също има няколко неуспешни опита за убийство и дела за разпространение на наркотици.
В средата на 90-те напрежението около охранителния и застрахователния бизнес ескалира. Улиците са арена на побои и убийства. През 1997 г. Алексей Петров, като представител на друга негова застрахователна компания по това време – "Спартак", става един от участниците в среща в МВР, организирана от тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев. На нея присъстват представители на СИК, ВИС-2, "Интергруп". Бонев иска от тях да преустановят силовата си дейност.
От този период е известна фразата на Бонев: "Ще им дадем последен шанс да покажат не само на думи, но и на дело, че късат опашката на гущера". Така започва процесът, в който част от силовата и криминална дейност получава гаранции за амнистия, а лидерите на групировките стават "бизнесмени".
В онези години е известно, че офисът на Петров е в сградата на басейн "Спартак", пред който през 2002 г. е ранен в гърдите и крака при първия публично известен опит за неговото убийство.
Завръщането в службите
Малко преди неуспешното покушение, през 2001 г., бизнесменът Петров отново се връща в службите за сигурност, но този път като секретен сътрудник в Националната служба "Сигурност" (сега част от ДАНС).
Това се случва, когато службата е оглавявана от настоящия съпредседател на "Демократична България" Атанас Атанасов.
"Това не е нещо, с което се гордея. Аз имах възможност и друг път да го кажа - това е една много успешна операция на Държавна сигурност, която е успяла да внедри една спяща клетка в тогавашната НСС", ще каже Атанасов години по-късно, след като секретният сътрудник Петров неволно е осветен от бившия вътрешен министър Румен Петков.
Това става през 2008 г., когато Петков признава, че именно бившата барета е бил организатор на среща между вътрешния министър и бившите барети, по онова време сенчести бизнесмени, а по-късно осъдени за организираната престъпна група за рекет и изнудване Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви.
Резултатът от това посредничество на Петров е, че Румен Петков подава оставка като вътрешен министър, а Петров е назначен официално за съветник на Петков Сертов, първият председател на новосъздадената тогава Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС).
Връзките с политици и прокурори
Междувременно Алексей Петров успява да изгради близки връзки с влиятелни политици и магистрати, включително с президента (2002-2012) Георги Първанов и с бившия главен прокурор (1999-2006) Никола Филчев, както твърдят множество публикации от този период.
По информация на "Капитал" Петров и Филчев се сприятеляват покрай убития през 2002 г. прокурор Николай Колев. Вдовицата му Нанка Колев обвинява за убийството Филчев и твърди, че то е организирано от Алексей Петров и тогавашния командир на баретите Филко Славов, които охраняват главния прокурор. Те обаче никога не стават обект на разследване.
Липсата на адекватно разследване на това убийство става и причина за осъждането на България в Страсбург през 2009 г. Става дума за делото "Колеви срещу България", по което европейските съдии констатират, че българският главен прокурор е на практика недосегаем.
Друго свидетелство за близостта на Петров с Филчев са думите на Атанасов от 2012 г. Тогава той казва, че Петров е бил връзката между президента Първанов и Филчев.
"Георги Първанов е политическият гръб на Алексей Петров", казва през 2010 г. и Цветан Цветанов в качеството си на вицепремиер и вътрешен министър.
Алексей Петров сам говори за ролята си на посредник между висши представители на властта в България. През 2010 г. казва, че е търсил Филчев като главен прокурор по молба на Бойко Борисов през 2004 г. (тогава Борисов е главен секретар на МВР). През 2010 г. "Капитал" разкрива, че Петров и Филчев са съседи на частната улица "Арарат" в София.
Петров разказва и за друга своя посредническа роля. В интервю за Нова телевизия казва, че бившият директор на следствието Бойко Найденов му е носил "ракетата за тенис, когато трябваше да става заместник главен прокурор". Петров твърди, че е ходатайствал за Найденов пред бившия главен прокурор Борис Велчев. Нещо, което никой от двамата не е отричал досега.
Делото "Октопод"
Въпреки близостта му с ръководни кадри в прокуратурата през годините, на 10 февруари 2010 г. Алексей Петров беше арестуван в дома си в София от тежко въоръжени и маскирани полицаи.
Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обяви, че операцията, кръстена "Октопод", "дава начало на борбата с организираната престъпност, корупцията и срастването на организираната престъпност с държавния апарат".
Петров беше посочен от разследващите като престъпен бос и последва дълъг съдебен процес, който в крайна сметка завърши след 11 години с оправдателни присъди.
Сред оправданите беше и близкият до Петров Антон Петров - Хамстера. Той беше и сред първоначално задържаните по друга знакова акция в мандата на Цветанов - срещу т.нар. група за отвличания "Наглите". Хамстера така и не стана подсъдим по това дело.
Въпреки делото "Октопод" и престоя си в ареста, Алексей Петров никога не насочи гнева си директно срещу Бойко Борисов, който тогава караше своя първи премиерски мандат (2009-2013), а обвиняваше единствено Цветанов.
Политическите амбиции
През декември 2005 г. се ражда нова партия - "Ред, законност, справедливост". Първият ѝ председател е бившият конституционен съдия, обявен за агент на ДС, а след това депутат от ГЕРБ няколко мандата Георги Марков. Двигател на партията обаче е бившият депутат Яне Янев. Оглавява я две години по-късно. РЗС влиза самостоятелно в Народното събрание на изборите през 2009 г. със заявка да е остра опозиция на ГЕРБ.
Тогава в листите на РЗС за парламента се появява братът на Алексей Петров - Огнян. Не става депутат, но твърдения, че ментор на партията е именно Алексей Петров, съпровождат партията от появата ѝ. Нейни бивши представители потвърждават връзката публично.
През 2010 г., след ареста на Петров по делото "Октопод", Янев се среща с него и обявява, че той е решил да влезе в политиката и като член на РЗС. През 2011 г., по думите на Янев, пътищата им се разделят, след като Петров е издигнат за кандидат-президент от инициативен комитет.
Алексей Петров е на видима публична позиция по друга линия - като изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Това е една от работодателските организации, която участва и в Националния съвет по тристранно сътрудничество - обществен орган, в който участват правителството, признатите работодателски и синдикални организации. Той е на позицията до смъртта си.
Последните публични появи
След период на липса на публични изяви името на Алексей Петров излезе на преден план покрай инцидента с избухналия взрив край кортежа на главния прокурор Иван Гешев на 1 май. Бойко Борисов цитира Петров като експерт по тероризъм, а той препоръча на Гешев да се оттегли от поста. Предполагаемият опит за атентат създаде напрежение между прокуратурата и МВР, което опровергаваше версиите на държавното обвинение за случая.
На този фон последва включването на Алексей Петров в граждански протест срещу МВР в Пловдив - заради спорна полицейска акция в дискотека, в която стотици клиенти на заведението са разсъбличани за обиск. Тогава Петров поиска "реформи". Появата му точно в Пловдив е заради това, че беше доцент и преподавател по национална сигурност в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Петров беше споменаван и във връзка с преговорите за съставяне на кабинет с мандата на ПП-ДБ и подкрепата на ГЕРБ през май - заради познанствата му с Борисов и с бащата на съпредседателя на ПП Кирил Петков - Петко Петков.
„Той самият се афишираше като едва ли не архитект на този кабинет, като посредник, като гарант за случването му”, каза в деня на убийството на Петров бившият служебен вътрешен министър Иван Демерджиев.
По този повод приживе Петров каза пред БТВ, че „не бих казал, че имам роля. Даже много се надценява моята роля за много неща в последно време“. В нито една от изявите си Петров не отрича или не потвърждава категорично какви са отношенията му с представителите на управляващата коалиция. През юни Свободна Европа изпрати въпроси до „Продължаваме промяната” и „Демократична България”, но не получи отговори.
В последните месеци се появиха слухове, че Алексей Петров ще се върне под някаква форма в службите. Намек, който той сам направи в едно от интервютата си като каза, че би приел такава работа. Няма публични данни това желание да е било подкрепено от реални намерения на политици или институции.
В бизнес попрището Алексей Петров беше свързван с "Лев инс", въпреки че официално не е в дружеството от началото на 2000 г. Проблеми с прилагането на регламента за "зелена карта" трябваше да се решат с промени в закона, които бяха и условие за бъдещо присъединяване на България към Еврозоната. ГЕРБ веднъж саботира приемането им.
Заради обществения отзвук и медийното отразяване от "Лев инс" си позволиха да заведат дело за 1 млн. лв. срещу сайта "Медиапул". Според медийни и неправителствени организации актът е пример за т.нар. SLAPP дела срещу журналисти с цел цензурирането им.
В рамките на новото управление на ПП-ДБ с подкрепата на ГЕРБ законовият казус с автомобилните застраховки, който беше спънка по пътя към Еврозоната, беше решен в Народното събрание. Това се случи на 26 юли.
На 16 август 2023 г. Алексей Петров беше убит в третото поред публично известно покушение срещу него.
Видео https://www.svobodnaevropa.bg/a/32428835.html
