Един от „фундаменталните“ аргументи, с които празноглавите историци отхвърлят основанията Трети март да бъде национален празник, е, че Сан-стефанският мирен договор е между две империи и е сключван без изобщо да сме били питани дали клаузите му изхождат от българския интерес. И че той ни е подарил свободата – при това не такава, каквато ние сме я искали.
Никой обаче не може да каже каква свобода сме искали и наистина ли сме вярвали, че „който ни освободи, той и ще ни пороби отново“? Защото това са късни опити за политическо и политологично формулиране на българската русофобия, като й се придава научна мотивировка и, най-важното, логично оправдание в духа и фактологията на национално-освободителната революция. Но то е фиктивно, защото българската революция не е размишлявала върху този проблем. Тя е бързала да извоюва свободата, знаела е, че това трябва да стане с въоръжено въстание и отлична организация и толкова. Тя обаче е знаела още, че е част от един сложен, динамичен и драматичен процес, чийто край води до ликвидирането на Османската империя и създаването на нови независими национални държави. Една от тези държави непременно ще е България.
Разпадът на Османската империя е ускоряван и осъществяван от великите сили. Затова е важно какво решават и коя от тях ще бъде определен да е изпълнителят на високата цел. Българите не могат да се освободят и да възстановят своята национална държава без решението и одобрението на „Европа“ и Русия. Те обаче трябва да заслужат свободата си. Иначе няма да я получат. Именно да я получат. Защото те в никакъв случай не са можели да с извоюват по свой начин, със собствени сили и извън процесите в Европа. Такава е била тогавашната нагласа в геополитиката и на поведението на великите сили.
Как българите могат и трябва да заслужат свободата си?
Като извършат велика саможертва, пролеят кръв и се подложат на страдания, които да стреснат Европа и я накарат да ги защити.
Така и става!
Априлското въстание в IV революционен окръг е саможертвата, която те дават, за да заслужат свободата си съобразно условията на „Европа“. Пролятата кръв и зверствата са достатъчни, за да дадат й основание да сложи най-сетне края на Османската империя и да позволи да се освободят поробените от нея народи и те да получат своите национални държава. Но никоя от великите си дори и не помисля, че тази свобода и независимите държави са даром дадени! Защото такава е логиката на времето и на процесите на образуване на националните държави на народите под османско иго или зависимост.
Трябва много дебело да се подчертае, че начинът на провеждане на Априлското въстание и целта, която му е дадена от неговите ръководители, е напълно в духа на Европа и на волята на великите държави.
И тъй като този регион е преимуществено зона на руско влияние, а и повечето народи са православни християни и славяни, великите сили решават войната с Турция да се води от Русия. Русия се страхува, че Англия и Франция ще се намесят на страната Турция и войната ще се окаже продължителна, изтощителна и с непредвидим край. Но Бисмарк уверява и дори дава гаранции на императора Александър II това да не се случи. И Русия извършва историческата мисия. Въпреки че това и струва много жертви, изпитания и изтощения, усилия, разходи. А не заради користни интереси и териториални претенции, каквито тя изобщо няма.
Провинциалните историци, а и журналистите и политиците русофоби и антикомунисти би трябвало да знаят всичко това. И да го осмислят, а не да издевателства над историята, като изопачават и оскверняват.
Руско-турската освободителна война избухва и се води на българските земи, населени с българско население. Затова българите също страдат и търпят лишения от тази война, но са солидарни както със своите поробени пратя славяни и православни, така и с идеите и целите на Европа за ново устройство на Балканите и на континента! Затова търпят и съучастват във войната за своето и на другите народи освобождение.
Българското освобождението, освобождението на другите народи и нации и най-вече ликвидирането на Османската империя е всеобщо европейско дело, осъществено пряко от Русия.
Така е настоявал да бъде записано в Търновската конституция Тодор Икономов. Но предложението му не е било прието.
Какво в този акт, с който се прокламира обявяването на българската държава за независима, може да раздели българите, да ги наскърби и унизи? Какъв трябва да си и колко порочен трябва да е умът ти, за да съчиниш подобна нелепост и да представиш за фундаментална истина жалки и дребнави партизански съображения. И да поругаеш паметта на загиналите и пролелите кръвта си православни воини и вождове.
Нима заради такива дебели глави и посредствени мозъци ще се откажем от величието на един подвиг, за да обявим свободата си за „дарена“?
Ако има нещо робско, останало от онова далечно време отпреди Освобождението, то се проявява в такива посредствени учени, политици и държавници, избрали робското служение за тридесет сребърника пред отстояването на истината и националното достойнство.
И нека знаят и помнят, че българите са освободени от освободител, а не от поробител!
