В страната, където краденето е начин на живот, най-после намериха виновника!
Един емигрант-ром пее: „Моя страна, моя Германия…“

–
Да, сега вече България ще цъфне и завърже…
Понеже това „упражнение“ става 34 години у нас – когато политиците зациклят и искат да пуснат мъглица над това, което вършат или не могат да свършат, те организират поредно „избухване“ – аз зная какво ще стане сега.
Пак.
Вой. До небесата.
Обесете го!
В случая – един млад ром. Мераклия за певец.
И ще видите „народното“ възмущение – мало и голямо, куцо, кьораво и сакато ще крещи възмутено – гавра с България, съд, бесилка на площада…
Всъщност какво е станало? Младо момче, ромче, нито учено, нито знаещо закона за авторското право и т.н., живеещо като емигрант в Германия, е написало един текст за своите братя-роми със сходна на неговата съдба. Но също така и с мисъл за милионите българи в странство. Простичък текст, неумел, но от сърцето.
В общи линии – „Аз живея и работя в Германия, тя сега е моя страна, защото ме приема като човек и ми заплаща нормално, дава ми социални и за децата, за разлика от родната България, която аз обичам, тя е моята любов, но ме изгони. Затова политиците трябва да променят нещата, за да можем и ние да се върнем и да бъдем уважавани в Родината така, както в Германия…“
Това е смисълът на „прокълнатия“‘ текст на вече окачения на бесилото на избухващото всенародно недоволство ром Кристофър, сигурно нашенското му име по паспорт е Христо.
И понеже толкова му е капацитетът на момчето- мераклия за певец със стряскащото и предизвикващо усмивка прозвище – Фараона, то е прибягнало до нещо, което българските уж известни певци правят от време оно. Взело е наготово музиката на популярна песен, в случая песента „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров.
Всъщност Фараона е направил това, което прави почти цяла България. Взема без дори и да пита чужд труд и го присвоява.
Момчето прави това, което са правили, правят и сигурно ще правят мнозина професионални български музиканти-звезди.
Звезди, доказани, с милиони в джобовете, а не мераклии за певци като него.
Знаете ли само колко известни „български“ песни са… крадени? Обикновено от Запада, обикновено от Франция, никой у нас дори не повдига този въпрос.
Аз лично съм писал десетина статии по този повод, но… мълчание.
Приятел-голям адвокат ми каза преди време – забрави, тук такова нещо като осъден за кражба на текст няма…
Писал съм толкова много за плагиатството. За кражбите на интелектуална собственост.
За стотиците ми откраднати текстове от ежедневните ми коментари във Фейсбук и от 19-те ми книги.
Конкретно, с имена, факти… Никой не реагира. И продължават да ме крадат. Най-безочливо. Години наред. А троловете ме обиждат, че съм пишел по поръчка и съм станал милионер… Дори и не ме предупреждават. Все едно ме няма на тоя свят. А кой го пише това, което е подписано с името Димо Райков? Само – думичката е с ударение на последната сричка – ли се пише цял един текст, моите текстове, освен авторски, са и доста големи по обем? И грам труд ли не струва всичко това? Елате в болницата да видите какво и колко ми струва….
И го наричат най-нагло това крадене – „влияние“… Краде най-безочливо труда ти, без никакъв срам, дори и го подписва с името си, получава парички, а после – ама, какво толкова съм сторил, нали е в мрежата, значи е общо… Същото е и с романите ми. Крадат ги като за световно. Обаче всячески се опитват да ги игнорират. В тях са медиите, книжарниците, издателствата, фейсбук-групите, общественото мнение, държавата…
Но откраднатите идеи, щом ги намират у техните определени за фаририти“ пишещи, веднага ги превъзнасят до небесата…
Ето, моята съпруга чака вече от сто години един известен политик и издател, сега май ще се явява и за кмет на голям град, да й плати полагаещия й се хонорар от авторското й право на текст на една песен на Хайгашот Агасян, излязла в книжка с диск в хиляди тираж…
Чака милата, не, разбира се, че е за тези парички, но защо този се прави на ударен толкова време? Колко пъти му давам възпитано „знак“, но…
Нима от неговите милиони не може да отдели троха за един поетичен текст на една песен, издадена от неговото издателство?
Но, сигурен съм, никой от неговите съпартийци и привърженици няма дори и да се направи, че е прочел тези мои редове.
Обаче нещастното ромско момче ще го качат с кеф на бесилото, нали?
Да, зная какво ще стане. То и вече май започна. Жестока разправа!!! Нарушител на закона, гаври се с България…
Сега обаче – щом певецът е неизвестен, а и защото най-вече е ром, беззащитен човечец – бой! Бой до посиняване!
И бесило!
На рома никога не е позволено това, което е позволено на „чистия“ българин…
Но тук има и нещо друго.
Нещо, за което, сигурен съм, и ще го видите, никой не ще отбележи и с дума.
Защото тук е всъщност голямото послание на това нескопосно иначе пеене.
Тук.
В рязката и със саблена точност критика, наивна, неумела като форма и изпълнение, но с вик от сърцето – „Ти, моята родина, сега не си моя страна, моя страна сега е чуждата държава, моя страна, моя Германия… Аз си взех децата и ще живея тук.
България ми е в сърцето, но моя страна вече е Германия.“
Това нито политиците, нито никой в България не ще прости на ромското момче. Как така? Та това е измяна. Предателство. Кощунство.
А Фараона простичко казва – това е моят зов към политиците, моят бунт…
Всъщност това е и моето послание, посланието на един писател емигрант, което аз изпращам през публицистиката и книгите си вече над 40 години, и в онова време, и в новото – спрете да крадете като за световно и да си пълните джобовете, дайте от „постната“ пица и на народеца, тогава милионите българи ще се върнат…
Тогава с пълно гърло и ромите на Фараона ще запеят – моя страна, моя България…
Но…
„Бог високо, цар далеко…“
Тук винаги е било така. И винаги го е отнасял беззащитният.
Така ще бъде и сега.
До следващия път. До следващото „избухване“. А такива „избухвания“ ще има доста, ще видите. Идват избори. Поредните. Избори без право на избор.
И потокът от родната България, станала мащеха, ще си върви към нея, „другата България“..
Ще върви и другият поток, да, на „правилните“, на ония, които винаги следват опорките на своите партийни гурута и заклеймяващи всеки вик за нормалност…
Хайде, не изоставяйте, присъединете се сега – рев!
Наказателната акция започва!
Ромът – на бесилото!
И България ще се усмихне…
И усмихната ще застане пред урните… А после ще има парченце и за всеки, който е качил на бесилото виновника. Давайте! Много сте, силни сте. Във фейса, разбира се. Иначе…