Не руската дезинформация отклонява българските младежи от желание да се присъединяват към Българската армия. Другаде ще да е причината. Може би в политиката на българските власти!?

Министърът на отбраната смята: „Заради мощната дезинформационна кампания и пропаганда, която има проруски и антиевропейски, тоест антибългарски интерес – примерно за това, че ще изпратим войници да воюват на фронта, намаля рязко броят на желаещите да се присъединят към армията.“*

Тагарев не може да не знае, че огромната част от населението на България е настроена положително към Русия. Тоест, че българският национален интерес е свързан тясно с отношението на народа към Русия. Това не е дезинформация, не е пропаганда, не е и антибългарски интерес, както той си мисли и говори, а реален факт. И този факт трябва да се знае, почита и властите да се съобразяват с него.

На българския министър на отбраната не може да не му е ясно и друго. А именно, че българските власти, към които се причислява и той, правят завидни опити да обърнат тази тенденция и да настроят българския народ срещу Русия. Май са позабравили или изобщо не са чели Вазовия разказ „Негостолюбиво село“.

Тагарев е завършил военно училище, макар не за командири. Независимо от това, той е изучавал общовойскова тактика поне в нейния най-общ вид.

Не може да не е научил, че единствената задача на всеки командир, от най-малкия до най-големия по ранг, е да подготвя своите войници за военни действия. Защото предназначението на която и да било армия е да се готви да воюва, а не за масовки в духови концерти и участие в паради.

Той е учил, че всяка бойна заповед на който и да е командир започва с оценка на противника: какъв противник е срещу собствената военна единица, каква е неговата цел и какво следва да извършат войниците, за да осуетят неговия замисъл.

Едва тогава командирът очертава пределно точно задачите на всеки и чак накрая заповядва как да се изпълнят. Отам насетне следват ордени, погребения със салюти или военнополеви съд...

Кой е днес противникът срещу въоръжените сили на България?

Българският политически и властов елит мисли, може би, че това е Русия с нейната, според оценките му, агресивна политика и стратегия, в момента срещу Украйна.

Народът обаче е на друго мнение в своята преобладаваща част.

А нека не се забравя, че армията се набира из средата на народните низини.

Какво очакват Тагарев и неговите приятели във властта. Младежите да отиват с песни във военните поделения?

Ще му припомня, ако е забравил, как войниците и офицерите на Българската народна армия се готвеха за военни действия и изградиха мощна военна сила. Те знаеха кой е вероятният противник и осъзнаваха, че трябва да се готвят както се полага. И вероятно затова не им се наложи да проверят на дело какво са научили.

А за какво се е готвила Българската войска през царско време?

Един възрастен родопски овчар, служил на младини като подофицер във Войската на Негово Величество, обясни на моите войници по време на летния ни лагер край Смолянските езера през Седемдесетте години ето така задачата на Българската армия:

Да брани народа и Негово Величество от външни врагове.

На въпроса на един войник, кои са тези врагове, царският подофицер отговори без заобикалки: всички, които са против Отечеството ни. И ги назова с конкретните им имена.

На въпрос на друг войник откъде знае това, той поясни: От учебника за войника.

Ето това се нарича мотив и мотивация на армията да служи на своето Отечество.

Коя е днес мотивацията на армията ни да служи?

Отечеството? Ценностите на НАТО, които според властта са и български ценности и нтереси?

Та нали Отечеството ни се съставлява приоритетно от хора, в огромната си част настроени положително към Русия! Обаче пък НАТО е на противно мнение...

При това положение, нашите власти срещу настроенията на народа ли смятат да готвят евентуално армията, след като мислят по натовски, че Русия е противникът на нашия народ.

В този смисъл, за каква военна дейност следва да готви всеки командир своите войници и каква бойна заповед да издаде, преди да ги поведе на бой?

Историята учи, че цар Борис Трети, върховен главнокомандващ на Българската войска, след като е оценил геостратегическата обстановка във вихъра на Втората световна война, е отказал на Хитлер България да изпрати военни сили срещу СССР. Бил е наясно, че ще настрои българския народ срещу себе си, както и че армията може да обърне пушките срещу Германия.

Значи, царят е преценил трезво какво трябва да направи, за да оцелее Отечеството ни в онази най-страшна война. Някои казват, че царят е заплатил с живота си това свое решение.

Историята потвърждава тази царска позиция. След като на 06.09.1944 българското правителство обявява война на Германия, Българската армия много бързо се подготвя за военни действия срещу довчерашния си съюзник и покрива бойните си знамена с лавровите венци на славата и победата: Страцин, Драва и пр.

Защото народът и неговата войска са осъзнавали, че прогерманската политка на българските власти е причинила на Отечеството две национални катастрофи и трябва да го предпазят от трета.

И подвигът на Българската армия спомага България да запази териториалната си цялост.

Познаването на историята е път към верните решения в настоящето.

В днешно време, най-важно и възможно решение е България да се въздържа от резки движения и решения относно военните събития в Украйна.

Но тъй като такава позиция е невъзможна за нашите власти, съществуват и други варианти.

Тагарев и неговият политически отбор имат възможност да направят добър избор в подкрепа на мъдро решение на казуса пред тях.

Например, те могат да организират мотивационна пропагандна кампания сред своите семейства, семействата на техните поддръжници, „атлантици“ и други неправителствени грантови организации и отбрани публицисти. И да сформират доброволчески батальон от пет-шестстотин надъхани мъже и жени. Да ги подготвят старателно за отбрана, а не за да „воюват на фронта срещу Русия“, което според Тагарев възпрепятства мотивацията на младежите да се присъединяват към армията ни. И да предупредят руските власти и лично Путин, че ако дръзне да направи крачка към българските брегове и земи, ще си има работа с тази елитна бойна част.

При такова положение може да се очаква, че и армията ни би получила добавъчна мотивационна сила.

Не би било зле да проследят руския филм „Женски батальон“. Той с художествени средства възпроизвежда почти документално една истинска история от Първата световна война. Жени, сестри и дъщери на руски офицери се организират в доброволчески женски батальон. Воюват смело срещу германците. Постигат положителен ефект сред армията.

Сещам се за един български класик, автор на разказите „Мъжки времена“. Негов герой наставлява: „Орлицата се лови с живо месо, а не с мърша!“. Друг разсъждава: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш.“

Е, нашите управници може би имат шанс да започнат с първото: да искат. Но трябва и да мислят. За да осмислят какво иска народът и как да му служат вярно.

В противен случай вероятно може и да не могат да произнесат думите на Кастро: „Историята ще ме оправдае!“.

Христо Каленицов