Често си мислим, че едно понятие е ясно, докато не пробваме да го дефинираме. Това пролича покрай определението за интимна връзка, което създаде повече проблеми, отколкото реши. Същото стана и с понятието "педофилия", наскоро вкарано без дебат и с голямо мнозинство в законодателството.
Парламентът прие създаването на Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия. Това се случи на 21 юли, след като предложението за такъв регистър на „Възраждане“ беше одобрено на първо четене на 19 юли.
Въвеждането на регистъра се случи посредством известната практика един закон да се изменя чрез промени в друг. В случая с гласуването на Закона за защита от домашното насилие регистърът беше вкаран в Закона за закрила на детето.
В регистъра ще се събира информация за хората, осъдени за престъпления от раздела „Разврат“ на Наказателния кодекс (НК), извършени спрямо малолетни и непълнолетни лица. В новоприетата поправка тези престъпления се наричат „сексуални посегателства“.
Хората, включени в този регистър, няма да имат право да заемат професии, при които се работи с деца.
На кого са предложенията
Предложението е направено от депутата от „Възраждане“ Петър Петров на 19 юли. Народният представител от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) Божидар Божанов подчертава, че това е „консенсусна тема“, и предлага някои технически редакции, свързани с работата на регистъра.
Петър Кьосев от ПП-ДБ предлага още едно дребно прецизиране. Цветан Предов от „Има такъв народ“ (ИТН) моли Петров да разясни превантивната дейност на регистъра. С това изказванията по темата (без да се броят тези на вносителя) приключват.
„За“ предложението на „Възраждане“ гласуват 153 депутати. 7 са против (6 от ДПС и 1 от ПП-ДБ), а 17 се въздържат (16 от ДПС и 1 от ПП-ДБ).
При гласуването на 21 юли Петър Петров предлага единствено наименование на новосъздадения член в ЗЗД: „Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия“.
„За“ гласуват 158 депутати. 17 са против (всички от ДПС), а двама – въздържали се (по един от ГЕРБ-СДС и ДПС).
Прави впечатление, че макар от ДПС да не вземат участие в дебатите по темата, повечето депутати от партията първия път се въздържат, а втория са против.
Какво е педофилия? Разлика между психични разстройства и правна регулация
Световната здравна организация (СЗО) определя педофилията като „сексуално предпочитание към деца – момчета, момичета или и двете, обикновено в предпубертетна или ранна пубертетна възраст“.
СЗО дава следната дефиниция на педофилното разстройство:
„Педофилното разстройство се характеризира с продължителен, фокусиран и интензивен модел на сексуална възбуда – проявяваща се посредством постоянни сексуални мисли, фантазии, нагони или поведение – включващ деца в предпубертетна възраст. […] Тази диагноза не се отнася за сексуално поведение сред децата преди или след настъпването пубертета с връстници, които са на близка възраст.“
В различни академични източници се уточнява, че за педофилия се говори, когато е налице влечение към деца до 13-годишна възраст от страна на лица, които са поне на 16 години и поне с 5 години по-възрастни от децата, към които изпитват привличане.
За влечението към тийнейджъри между 14-15 и 19 години има друг термин – ефебофилия. Тя не е включена в каталога на СЗО, защото не се смята за психично разстройство.
Педофилията сама по себе си не е престъпление. Ако човек само изпитва влечение към деца, но нищо не прави в тази връзка, няма за какво да бъде осъден, защото на съд подлежат само действия (или бездействия), причинили някаква вреда.
Но сексуалните активности по отношение на малолетни деца от страна на по-възрастни лица на много места по света са престъпление, включително в България. Защото се смята, че до определена възраст децата не са толкова зрели, че да могат осъзнато да дадат съгласието си за секс.
Сексуалните активности спрямо по-големи тийнейджъри също могат да бъдат престъпление – в зависимост от правната регулация в различните страни. Порнографията с лица под 18-годишна възраст е общоприето да се смята за детска порнография и да се преследва от закона.
Какво казва Наказателният кодекс
В НК повечето сексуални престъпления са сложени в раздел, озаглавен „Разврат“. Това отразява остарялата нагласа, че злото не е в насилието, а в „развращаването“.
От раздела „Разврат“ става ясно, че в България са престъпление сексуалните активности с лица под 14-годишна възраст, а с лица на 14 и повече години – не са, освен в случаи като принуда, насилие, използване на безпомощно състояние или положение на зависимост и надзор.
По отношение на непълнолетните, т.е. тези, които не са навършили 18 години, престъпление е порнографията – както въвличането на непълнолетните в нея (принудително или не), така и разпространението, търсенето и гледането ѝ.
Любопитен детайл е, че макар сексът с лица на 14 и повече години не е престъпление, търсенето по интернет на непълнолетни със сексуална цел е престъпление. Запознанството в онлайн форум или мобилно приложение с цел секс е еднакво наказуемо с това някой да събира информация за тийнейджъри, за да ги въвлече в проституция или порнография.
Извън раздела „Разврат“, който единствено интересува „Възраждане“, и се споменава в законовата поправка за педофилията, са описани и някои престъпления към лица до 16-годишна възраст.
В раздела за телесните повреди се предвижда по-голямо наказание, ако някой зарази с венерическа болест такова лице, отколкото ако зарази някого над тази възраст.
А в раздела „Престъпления против младежта“ се предвижда наказание за пълнолетните, които живеят с момичета до 16 години. Интересно, че склоняването към живеене на съпружески начала е престъпление спрямо непълнолетни момчета, т.е. до 14-годишна възраст, и момичетата до 16-годишна възраст.
Но пък родителите са виновни само ако разрешат на ненавършилата си 16 дъщеря да заживее с някого. За синовете нищо не се казва.
Какви абсурди следват от „регистъра на педофилите“
Да припомним – в предложения от „Възраждане“ и приет от парламента с голямо мнозинство регистър ще влязат хората, осъдени за престъпления от раздела „Разврат“ на НК срещу малолетни (под 14 години) и непълнолетни (под 18 години).
Това води до абсурдни последствия, защото границата на понятието за педофилия става твърде относителна.
Ако 50-годишно лице има сексуални отношения с 14-годишно по взаимно съгласие, това не е престъпление и съответно този човек няма да влезе в регистъра на педофилите. Но ако 18-годишен гимназист изнасили 17-годишната си съученичка, ще бъде официално обявен за педофил – само защото тя е непълнолетна.
Разбира се, изнасилването е сериозно престъпление. Но това не прави извършителя, посегнал на своя връстничка, педофил.
Освен това, за едно и също действие човек ще бъде или няма да бъде обявяван за педофил – в зависимост от социалната си позиция. Ето пример.
Представете си 23-годишен младеж, залюбил се със 17-годишна съседка. Родителите ѝ са против, но няма какво да направят – двамата не вършат нищо незаконно. Но ако той не ѝ е съсед, а ѝ е учител, родителите ще са в правото си да го осъдят, защото тя е в положение на зависимост от него. И той ще влезе в регистъра.
Да, злоупотребата със служебно положение не е хубаво нещо. Но педофилията е сексуално влечение към деца по принцип, а не в контекста на определени институционални отношения.
Много от тези абсурди щяха да се избегнат, ако в законовата поправка ставаше дума за просто сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни лица, вместо за педофилия
Борбата с „педофилията“ като пропаганда
Защо в контекста на Закона за защита от домашното насилие от „Възраждане“ предлагат регистър на педофилите?
„Педофилия“ е дума със силно негативен заряд и поради това – удобна за пропагандни цели. „Педофил“ е морално клеймо, за разлика от юридически термини като „извършител на сексуални престъпления“. В борбата срещу правата на жените, децата и особено на ЛГБТИ хората педофилията често е използвана като плашило.
През 2018 г., в разгара на кампанията срещу Истанбулската конвенция, от ВМРО, които са сред основните врагове на конвенцията, обявиха друга кампания – срещу „легализирането на педофилията“. Поводът е превратно интерпретирана дефиниция на СЗО.
СЗО е медицинска организация и дава диагнози, а легализирането е правен акт и става със закони. Затова „легализирането на педофилията“ е фалшива новина.
Скорошна дезинформационна кампания беше обявяването на белгийския филм „Близо“ за „педофилски“. Във филма става дума за две 13-годишни момчета, между които няма интимна връзка. Но едното се самоубива, защото другото се отдръпва от него, уплашено, че може да го сметнат за гей.
Въпреки че в него няма нищо педофилско, членове и привърженици на „Възраждане“ и други националисти, между които т.нар. ловец на педофили Ален Симеонов, провалиха две прожекции на филма а други се опитаха да осуетят. Фасадата на „Гьоте-институт“, където филмът също беше излъчен, беше вандализирана с надпис „педофили“.
Приемането на Закона за защита от домашното насилие беше съпроводено със силен хомофобски и трансфобски отпор от страна на „Възраждане“, БСП и ИТН, довел до приемането на чудатата дефиниция, според която интимна връзка може да има само между мъж и жена.
В този контекст от „Възраждане“ предлагат проекта си за регистър на педофилите като своеобразна индулгенция за Закона за защита от домашното насилие.
От партията на Костадин Костадинов веднага след приемането на проекта им демонстрират, че могат да използват нововъведението за разчистване на сметки. По повод на ДПС, които гласуват против, вносителят Петър Петров подмята, че регистърът може би трябва да обхваща и депутатите:
„Аз имам сериозни притеснения и една идея – дали не трябва на входа на Народното събрание да се прави проверка дали някой народен представител не присъства във въпросния регистър на педофилите, който ние ще създадем.“
Дневният ред на „Възраждане“ е ясен – прокарване на антидемократична и пропутинска пропаганда.
Въпросът е – защо предложението беше прието с толкова голямо мнозинство? Защо нямаше дебати по същество, а вместо това темата беше обявена за „консенсусна“?
Между педофилията и популизма има нещо общо – при липса на задръжки и външен контрол те прогресират, докъдето може. Някои педофили имат задръжки, защото осъзнават, че влеченията им са нередни. Популистите обаче нямат задръжки.
