Според клиширано-претенциозния израз, мрежата „избухна“ с клипчета на разгневени хора по повод на случилото се в Стара Загора.
Те споделят справедливото си възмущение от мъжете, т.е. от РАВНИЩЕТО, до което е паднала немалка част от мъжете в нашето общество а също и от това, че на произвола, който не е от днес и не е от вчера, досега не е дадена нито гласност, нито съответен отпор.
Случилото се в Стара Загора е само капката, може би, която е преляла, а може би сега е решено да бъде превърнато в общонароден протест, тъй като е настъпил удобният момент - под натиска на нашите „чуждестранни партньори“ - за затягане на наказателния закон, за въвеждане на мъжепотиснически закони и развиване на червена пътека пред Истанбулското съглашение.
Възмущението на тези хора, каквото е и моето, е напълно основателно, защото е човешко.
Да се отговори на насилието с насилие ВЪРХУ ЦЯЛ ЕДИН ПОЛ, вкарвайки всички мъже в един кюп - и старозагорските, и българските, и мъжете по целия свят - това само може да налее вода във воденицата на световната човекоунищожителна хидра - да не уточнявам за какво става въпрос. Ако сега, когато страстите са тъй нажежени се появяха хора да искат смърт чрез побиване на кол на насилника - без съд и присъда - уверен съм, че те биха били подкрепени от стотици хиляди. Това е признак на същата болест, от която тъй силно се възмущаваме.
Казано накратко, въпросът се състои в следното: полът не може да бъде признак, по който едни граждани да получават привилегии пред други. Има си Наказателен кодекс, който типизира всички престъпления между гражданите. Ако този кодекс не се прилага успешно (а в случая той е приложен правилно - виж в коментара), то проблемът не е в наличието на мъжки и женски пол, а в развалата на самата система.
Да бъдат поставяни мъжете в положение на възможни насилници посредством потиснически закони е порочно и води до обществен упадък. Освен това, насилието е поравно разпределено между половете - това сочат всички допитвания.
Хиперфеминистките, обаче са силно заинтересовани от дискредитация и обезсилване на мъжкия пол в световен мащаб и са начело в използването на веки подобен случай и естественото възмущение на хората за своите партизански цели...
Изобщо, живеем в една идеологическа каша под паравана на борба за равноправие и против насилието срещу жени. И последиците от нея съвсем не са добри, уверявам ви. Те вече сериозно подриват европейския и неевропейския Запад.
Константин Димитров
