Ляво и дясно може вече да няма, но леви и десни хора винаги ще има, защото често това е вродено, както писахме вчера. Има ли начин да различим левите от десните хора? Има и то твърде надежден – начин отвъд икономиката и политологията.

Ето, вижте: за десния човек има Бог, светът се движи по създадени от Него закони; целта на човешкия живот е морално усъвършенстване; истината, доброто и красотата са абсолютни и обективни; историята има значение; щастието е привилегия, а не право; Бог е мерило за всичко.

За левия няма Бог. Ако изпитва някакво подобие на религиозно чувство, то е към езически идоли или към самия себе си. За левия природата се управлява от стихийни закони, а обществото – от човешки; целта на човешкото съществуване е охолството и безметежието; истината, доброто и красотата са относителни и субективни; историята има значение само при „правилен“ прочит (който не е задължително да отговаря на обективната истина, пък както вече казахме, истината не е обективна, а субективна); щастието е право, а не привилегия; човекът е мерило за всичко, а не Бог, просто защото Бог не съществува.

Още една разлика. Когато става дума за политически решения, левите се хвърлят в хаотична борба със симптомите, докато десните изследват причините и се стремят да влияят на тях, дори този процес да продължи няколко поколения. Вижте последните събития с „домашно“ насилие. Най-напред, не ви ли се струва малко тъпо насилието да се дели на домашно и някакво друго? Излиза, че ако набия непозната жена на улицата, провинението ми е много по-леко в сравнение с това да набия собствената си жена вкъщи. Защо, какво наказваме? Резултатите или мотивите? Ето ви пак: левият човек наказва резултатите, десният – мотивите.

На „спонтанните“ протести, организирани от специализираното звено „Феминистки мобилизации“, което по собствената си дефиниция е „неформален феминистки колектив, който се бори за социалното, икономическото и политическото равенство на половете посредством организирането на протестни акции и информационни кампании, свързани с правата на жените и полово базираното насилие“, се издигнало искане за обособяване на нова правна фигура – „интимен партньор“ – и включването ѝ към списъка на тези, които трябва да се третират като жертви не на обикновено, а на много по-страшното „домашно“ насилие. Защо? Ами, вероятно защото този вид жертви ще се радват на по-особена защита, в която с готовност (и алчно потриване на ръце) ще се включат наши и международни НПО.

Тук виждаме и една друга разлика – дясното залага на институции, защото държи на легитимността. Лявото залага на НПО, за да заобиколи демокрацията (НПО не се явяват на избори, но пак получават власт) и защото силата му не е в легитимността. Легитимността на лявото идва от активизма и от шумните крясъци по площадите. А това не е автентична легитимност и трябва да бъде ловко и агресивно маскирана като такава.

Либералните лидери на обществено мнение (говорители и медии) дружно, в синхрон се изправиха в защита на „спонтанния“ гняв.

Даниел Смилов каза: „Ако България иска да е свободна държава, не може да се води по „традиционните“ ценности, които мнозинството иска да наложи. Защото традиционният възглед за домашно насилие у нас е, че то е допустимо вътре в семейството“. Ама откъде ги вадите тези „традиционни възгледи“, бе г-н Смилов! Кой ви каза, че насилието е „традиционно“ в българското семейство? Понякога започвам да се питам в каква среда живеят и сред какви хора се движат такива като вас. Имам много познати от най-различни обществени кръгове и не мога да се сетя за семейство, в което „традиционно“ се бъхтят, считайки това за ценност. Не мога да се сетя. Сред моите познати и приятели няма такива. За вашите не знам.

Масирана мозъчна атака от началната страница на „Дойче веле“ в петък.

„Става нещо неописуемо! – би тревога Евгени Дайнов, за да подготви почвата за себеподобните си. – В институциите шества животинска омраза към жените“. Кога пък успяхте да обходите институциите бе, г-н Дайнов, та чак да констатирате омразата, да я изследвате и да я дефинирате. Познавам дами-преподаватели в НБУ – институцията, която формира редовните ви доходи, – пък не съм чул някоя да се оплаче от „животинска омраза“ по своя адрес. Как е във вашия департамент, мразите ли там жените по животински начин?

„Не разбраха ли, че татуираният и неграмотен мускулест мъж-патриот е легитимният национален образ, а жената е негова законна плячка?“ – пише в друга своя творба професорът, повтаряйки по същество измъчената теза на Смилов. Пак се чудя: в какви среди се движите, с какви хора общувате! Ако „татуираният и неграмотен мускулест мъж-патриот“ е легитимният национален образ, то ще бъде ли коректно да твърдя, че легитимният академичен образ на националния професор-политолог е напушеният китарист-любител?

А Радан Кънев обобщи, да не би някой все още да не е разбрал: „Протестите днес са политически. Те трябва да върнат Истанбулската конвенция“. Кратко, ясно и по същество. Да не кажете после, че някой друг се поддава на конспиративни теории и търси под вола теле.

Истанбулската конвенция – ясно. За това никой не се е съмнявал. Но каква е идеята за другото, защо трябва да се добавят изсмукани от пръстите юридически категории? Вероятно идеята е по един начин да се преследва шамар за съпруга, по друг – за годеница, по трети за любовница и вече по четвърти и пети за колежката, дето я пощипваме по задника през обедната почивка. С насилие над непознати тук все още не се занимаваме, защото става много сложно, пък и не е толкова интересно.

А насилието си е насилие. Грехът тук не е толкова самото деяние – то е неговият формален завършек, – колкото душевната нагласа на извършителя. Злото не е безлично. То винаги е личностно, както и доброто. Но левите не разбират това. Те ще се чувстват доволни от себе си, ако въведат диференцирано наказание за побой над съпруга, над балдъза, над гадже, над булонка, над папагал, за побой с лявата или дясната ръка, с пръчка, колан или голи ръце и т.н.

Престъплението е желанието да нараниш, а не на каква степен на привилегированост се радва жертвата, с колко закона, конвенции и директиви е защитена на теория и на колко НПО се плаща от данъците на гражданите да организират лов на вещици.

Истинската политика против насилието е тази, която цели създаването на общество от хора, на които през ум няма да им мине да причинят болка на жива душа, а не на такива, които много искат да причинят, обаче ги възпира гениално скалъпеният наказателен кодекс. Доброто е да не пожелаваш злото, а не да се въздържаш насила от него. В абсолютна степен това очевидно е невъзможно да бъде постигнато, но тенденция със сигурност може да се установи.

Как да се постигне този различен (защото не е нов) човек? Левите тутакси ще разработят амбициозна програма за неговото „създаване“, включваща наказателни кодекси, политпросвета по колективи и квартали, бригадирско движение и (защо не?) трудово-възпитателни общежития. Така, разбира се, не може да се постигне нищо. Добрият човек не се произвежда, той сам става такъв на базата на вродените си ресурси.

Човекът е създаден добър, макар често да се ражда по-скоро лош, увреден от първородния грях. Доброто винаги е повече от злото и в крайна сметка ще надделее, защото доброто е природа, а злото е само временно състояние. Как да накараме човека да се прояви като добър и да остане такъв?

Ето ви още една разлика между лявото и дясното. Лявото ще се хвърли да поправя света, да поправя и превъзпитава престъпниците, да работи активно с младежта. Дясното ще се насочи към нравственото усъвършенстване на всеки отделен човек. Не е нужно денонощно да сугестираш някого, че насилието е зло. Ако той е добър човек, няма и да се сети за насилие.

Лявото оправя другите, дясното оправя себе си. Когато всеки оправи себе си, и обществото ще стане по-поносимо. Не да крещим и да протестираме с пъстри лозунги, а да гледаме себе си и за всичко да търсим вината у себе си, дори когато я няма там. Лявото е вечно възмутено, вечно протестиращо, защото самото то не може да допусне, че греши и че е виновно за нещо. За всичко виновни са винаги другите и към тяхното поправяне трябва да е насочен нашият активизъм. При дясното е водеща личността (не индивида) и всичко тръгва от нея.

Ето, по тези неща, освен по всички останали, ще различите лявото от дясното, колкото и да ви навиват, че те вече не съществуват. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.