След началото на пълномащабната война на Русия в Украйна Румен Радев зае твърде специфичната за лидер в ЕС позиция на „миролюбец“. От тази позиция говоренето на президента често повтаря прокарваните от Руската федерация тези.

Още на 25.02.22 г. Радев заявява, че „Русия ще спечели тази война, но тя много трудно може да спечели мира.“ Миролюбието се опира на предпоставката, че Русия е предначертан победител.

До началото на ноември 2022 г., когато парламентът взе решение за предоставяне на военна помощ на Украйна, Румен Радев се опитваше да предотврати подобно развитие. Той защитаваше позицията, че военна помощ за Украйна и въвличане на България във войната са едно и също: „…който вземе решение за предоставяне на въоръжение и по този начин за въвличане на България във войната.“ (18.03.2022) И още: „Това означава стъпка към въвличането пряко на България в този конфликт“ (27.04.2022); „Но наш патриотичен дълг е да не допуснем въвличането на родината във войната“ от 01.05.22 г.; „За съжаление, стремежът към военна победа на всяка цена заглушава призивите за мир. Разумът отстъпва на оръжията“ от 23.09.2022 г. и т. н. Премълчаното, но съвсем очевидно следствие от всичко това е, че щом се противопоставяме на Русия, то тя – като предначертан победител – ще ни накаже.

Любопитното в случая е, че след приемането на решението за даване на военна помощ на Украйна, Румен Радев смени аргумента драстично. На 23.12.2022 г. той изрече паметната фраза за „войнолюбците в Народното събрание“, а след това рискът за въвличане във войната, какъвто се оказа, че не съществува, стана риск от разплаване на конфликта: 21.01.2023 г. – „Даването на оръжие означава да гасим пожара с бензин“; 17.02.2023 г. – „За съжаление, гласовете и от двете страни за победа без оглед на жертвите…“; 03.03.2023 г. – „Пожарът на войната хвърля искри, които могат да подпалят и нашата черга.“; 06.07.2023 г. – „В момента чуваме думата „победа“, но бихме искали да чуваме повече думата „мир“ и водещите усилия да бъдат за постигане на мир.“ и 14.07.2023 г. – „Украйна настоява да продължи да води тази война, но сметката се плаща от цяла Европа“. Както се вижда, рискът и “нашата черга” да пламне е отложен за бъдещето, а сега акцентът е най-вече върху „социалните последици” за Европа и България.

Опитът за прокарване на разделителна линия в обществото на миролюбци и войнолюбци идва от най-високо ниво – и при двете версии на аргумента.

Чрез системата SENSIKA^[1] имах възможността да направя кратка справка в руските онлайн издания и да видя как се тиражира там руският аналог на “войнолбюци” – „поджигатели войны“. Оказа се, че от началото на 2023 г. има ръст в споменаванията на специфичното словосъчетание, което най-често е насочено към страните членки от НАТО и САЩ.

В българската онлайн медийна среда има идентичен пик на споменаване на „войнолюбци“ именно в началото на януари 2023 г.:

Нужно е да се отбележи това, че Р. Радев използва „войнолюбци“ в официално изказване два пъти – в обръщението си към новоизбраните народни представители от 48-то Народно събрание на 19.10.2022 г. и в изявление на 23.12.2022 г.

След въвеждането на „войнолюбците“ на местно ниво от Румен Радев, терминът бива възприет и от другите проруски политически говорители в страната като Възраждане и БСП.

Всъщност в първите месеци на 2023 г. страните членки на НАТО вече са постигнали консенсус по отдаването на тежка техника на Украйна. Колкото повече се засилва подкрепата на Алианса за Украйна, толкова повече се засилва и проруската „миротворческата“ съпротива срещу тази подкрепа. Това явление не се наблюдава само в България, а и в руската медийна онлайн среда. А Радев е българският кръстник на „миротворчеството по руски”.

___________________________

В статията са използвани изказвания на Румен Радев, взети единствено от официалната страница на президента https://www.president.bg/