От времето на соца си спомням един израз, който от безкрайно повтаряне беше омръзнал на всички нормални хора - "международното положение". 

Съзнанието ми моментално изкючваше, щом някой по телевизията почваше  да говори за "международното положение". В толкова много клишета беше овъргаляно това "международно положение", че нямаше друго спасение от него освен изключването.

Струва ми се, че съвсем същото става с един също толкова често повтарян израз - "домашно насилие". 

Разбира се, че има такова насилие. Негови жертви са жени, деца, възрастни хора. Да, и мъже също, колкото и на някои да не им се вярва. Също така има насилие по улиците. Когато се спречкат двама шофьори например. Има насилие по стадионите. В училищата. И на още много други места има насилие. Само че за това никой не говори. 

Всички днес говорят за "домашното насилие". 

Първият половин час от всички новинарски емисия е запазен за тази тема. Ето така се стига до досадата. Когато непрекъснато ти пилят мозъка с едно и също нещо, ти преставаш да му обръщаш внимание. 

Едно скоба. Това повторение не е само папагалски похват. В темата има много интереси. Участват много НПО. А значи има и много пари.  Които трябва да бъдат усвоени от въпросните НПО. И това е една от причините постоянно да се върти, и върти, и върти, и върти темата "домашно насилие". 

И в резултат на това повторение на все повече хора ще им става досадно и безразлично. Независимо от факта, че проблемът съществува. 

Само дето постоянното дърдорене банализира този проблем. Струва ми се, че дърдорещите никак не се вълнуват от банализирането. За тях основното е усвояването на парите.