Когато вчера написах за една малоумна атака против патрЕотите и бългрщинàта, в която чрез архивни снимки на възрожденци и революционери в костюми се доказваше, че те още тогава са били надраснали носиите, презирали са ги и са ги избягвали, и след като казах, че ще спестя името на автора, защото излагацията е голяма, веднага започнаха да ме разпитват: „Ама да не би да е…“ и изредиха всички популярни имена от творческия колектив на интернет сайта „Дойче веле“. Не, не е от „Дойче веле“, макар че спокойно би могъл да бъде.
От „Дойче веле“ пуснаха друг хит. Несменяемият им ръководител Александър Андреев написа в Туитър:
„Ако действително на българските евромонети пише „Бог да пази България“, това ще бъде обида за хората, които не вярват в бог. А монетите са за всички и трябва да бъдат религиозно неутрални. Както цялата държава. БНБ е длъжна да преосмисли това решение“.
Да оставим настрана доколко „Дойче веле“ и Александър Андреев са тези, които ще кажат какво е длъжна и какво не е длъжна БНБ – нека го отдадем на тяхното по детински хипертрофирано тщеславие. За мен поне е по-интересна волно или неволно изтърваната фраза, че споменаването на Бог е обидно за някого, все едно за кого. Още по-интересно е, че тази фраза идва от хора, които приветстват строителството на джамии в кварталите на европейските градове и се възмущават, когато християнче яде сандвич с шунка в присъствието на мюсюлманче.
Защо споменаването на Бог да е обида към онези, които не вярват в Него? Аз например не вярвам в Дядо Мраз, но неговото споменаване по Коледа не ме обижда. Много хора не вярват в климатичните промени или поне не и в начина, по който ги интерпретира мейнстриймът. Обиждат ли се те, когато ежедневно им проглушават ушите с тях? Няма ли кой да издигне глас в защита на тези невярващи? Няма ли някой доблестен сайт на неправителствена (или пък правителствена?) издръжка, няма ли някой журналист с пламтящо червено сърце да скочи в защита на оскърбените?
Много хора не повярваха и в антиковидните ваксини. Обидиха ли се те, когато не само им ги споменаваха под път и над път, ами им забраниха да влизат неваксинирани в ресторантите? Представям си какво ще направи Александър Андреев, ако изведнъж ходенето на църква в неделя стане задължително за всички. Сигурно ще умре. Или ще му се пръсне сърцето. Или ще се сгърчи в конвулсии с пяна на устата. Макар че, като се замисля, ако ходенето на църква стане задължително и особено ако стане задължително по силата на някоя европейска директива или резолюция на ООН, то Александър Андреев ще отива на църква от предишната вечер, ще пее псалми със звънък и дръзновен глас и може дори да се запопи. Всичко е въпрос на конюнктура.
Накратко – много е тъпо да кажеш, че нещо, в което някой не вярва, е обидно за този, който не вярва в него. Тъпо е. Освен ако няма нещо друго.
Другото, което крещи от позицията на DW и Александър Андреев, е откритото богоборство. То не учудва никого. Към повечето неща, с които не са съгласни, левите либерали (културните марксисти) се отнасят с презрение или с насмешка. По отношение на някои симулират гражданско възмущение, когато искат да подчертаят моралното си превъзходство. Към християнството обаче неизменно се отнасят с омраза. Към никоя друго религия, даже не и към пастафарианците с тяхното летящо спагетено чудовище (какво ти, те са си направи симпатични!), само към християнството и най-вече към православието като негова най-чиста и неопорочена форма. Омраза! Страх.
Лъжата винаги се е страхувала от истината, защото лъжата може да живее, единствено когато се преструва на истина. Когато се появи истинската истина, преструващата се на истина лъжа веднага си проличава като лигав плужек в лъча на прожектор. Коя доктрина, коя идеология, изградена върху лъжа, няма да се ужаси от истината?
Тези, които мразят християнството, мразят Бог. Ако бяха истински атеисти, християнството щеше да им е безразлично като гледането на карти за онези, които не го признават. Не можеш да си богоборец, без да вярваш в Бог, не можеш да се бориш против нещо, за което си убеден, че не съществува. Тук те ще кажат: „Ние не вярваме в бог и не се борим против него, а се борим в защита на невинното простолюдие, попаднало в лепкавите мрежи на шарлатани, които го хипнотизират с измислиците си. Християнството е вредно и е вредно, защото е лъжа, а пък ние точно срещу тази лъжа се борим в имено на истината или поне на истината такава, каквато я разбираме ние“.
Ако беше така, то либералните рицари трябваше да се борят и срещу всяка друга от хилядите заблуди и лъжи, лъжеучения и мошеничества, с които изобилства публичния дискурс. Но те се борят само с християнството. Борят се само с Бог, в чието съществуване, казват, не вярват. Не се заблуждавайте. Пропагандаторите на атеизма (истинските, а не евтините им резонатори) не са атеисти. Те искат от вас вие да бъдете, но самите те не са. Те вярват в Бог. Господарят на този свят, бащата на лъжата дори Го познава лично, виждал го е очи в очи.
Сега ще попитате дали авторите в „Дойче веле“ са истински (верующи) пропагандатори на атеизма или само евтини резоньори. Не знам, няма откъде да знам. Вероятно са резоньори, защото ако малкият човек признае, че има нещо по-голямо от него, то означава да признае, че не е върхът на сладоледа, че не е източник на неоспорима правота и съвършенство. Малкият човек се чувства комфортно, заблуждавайки се, че няма бог.
Но пък има и изключително самонадеяни хора, които се обявяват за някакъв вид теисти. За тях има „висша сила“ – вселената, природата, вселенския разум, – която те с мощния си интелект не само успяват да разберат, но и да създадат. Те вярват, че ако Бог е създал човека, то го е създал единствено с цел човекът на свой ред да създаде Бог с мислите си. По този начин Бог се самосъздава. Или пък вярват, че има тънка прослойка (и те принадлежат към нея) интелектуално просветени индивиди, които ще изведат останалото човечество на пътя към нравственото съвършенство. Такива бяха еретиците-гностици, такива днес, макар и доста по-карикатурни, са дъновистите и всякакви тям подобни окултисти.
Има и една междинна категория. Хората, които спадат към нея, отричат съществуването на бог, но всеки от тях смята себе си за бог. И доколкото всеки от тях съществува, то съществува и бог. Някакъв бог. Така че не знам от кой вид са онези в „Дойче веле“ и дали са само от един вид.
В борбата си против Бог богоборците прибягват до една хитра техника, прокарана още в годините след революцията в Съветския съюз. Техниката се състои в това, че каквото и да правиш, каквото и да говориш, от всяка дума да се подразбира, че вярващият християнин е втора ръка човек. Преди време Калин Янакиев обичаше да казва, че българското православие е сведено до освещаване на комбинезони по селата, където негови единствени консуматори са неграмотните бабички. Сега не го знам какво обича да казва. Ето за това става дума – християнството е безпросветно и мракобесно суеверие, свещениците са алкохолизирани развратници и крадци, Църквата е филиал на Държавна сигурност. Следователно всеки, който следва Църквата, който търси спасение в нея, или е тъпак, или е идиот, или е престъпник. Ти си християнин? Засрами се! И много хора се стесняват да изповядват публично и с открито чело вярата, убежденията и мирогледа си. Колкото и този мироглед да се покрива с обективната и в продължение на хилядолетия неподлагана на ревизии Истина.
И след като е срамно да си християнин, да изповядваш триипостасния Бог и да живееш по Неговия закон, то и споменаването на Бог пред атеистите ще е обидно, защото може да решат, че ги вземат за неграмотни селски бабички, които освещават комбинезони. Колко ли пък обидно би било споменаването на Бог върху паричните знаци, с които ще си купуваме джаджите на развитата технологична и (NB!) секуларна цивилизация. Това е идеята на Александър Андреев и DW.
Колко ли обидени се чувстват американците, на които върху парите все още пише „In God We Trust“. Все още го пише независимо от всичко, независимо от Me Too, BLM, LGBT и прочее. Страшна обида! Аз ако бях мюсюлманин, хиндуист, двойно мъдър баптист-детерминист или (не дай, Боже!) атеист в Америка, изобщо нямаше да докосна парите им, камо ли да пазарувам с тях, докато отгоре им пише подобни обидни неща – In God We Trust! Срамота! Разил!
В заключение, за да обобщим, мисля, че БНБ е длъжна да НЕ СЕ съобразява с такива като DW и Александър Андреев. Да напише на монетите „Бог да пази България!“, защото от това имаме нужда днес и всякога. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
