Миналото лято прекарах 10-ина дни в Норвегия. Когато местни хора ме питаха от къде съм, отговарях с половин уста, опасявайки се, че ще чуя най-логичното.

"А, България? Бил съм в Слънчев бряг".

Точно така реагираха няколко души, а аз умирах от срам насред подредената им държава с величествени гледки, където туристите ходят, за да катерят върхове, карат колело, ски или каяк и изобщо - за активна outdoor ваканция сред съхранена и великолепна природа.

Умирах от срам не заради самия Слънчев бряг - такива места, че и по-зле, има в цяла Европа, а защото това беше единственото, с което свързваха България.

Страна, която може да им предложи страшно много повече от пиянска ваканция - страхотни природа, култура и история, които освен всичко друго са непознати и съответно - интересни.

Дори попитах един норвежец: "Добре де, пиенето е евтино в цялата страна, защо не отиде и на някое друго място в България", а той отговори, че са го водили и на "други места", ама не помни кои. Бил е прекалено пиян.

Всичко това се е случило преди няколко години, когато нашето Черноморие беше "тренди" в Скандинавия до степен, че се появи в реклама на ИКЕА. После модата отмина и едва ли кой знае колко шведи и норвежци са се върнали у нас за годишната си почивка и през следващите години.

Сега имаме втори шанс.

Може и да прозвучи изключително грубо, но нека бъдем реалисти - настоящата трагедия на Гърция и останалите южни дестинации е възможност за България.

Доста вероятно е пожарите на Родос и Кофру да доведат до отлив на туристи от Гърция. Пожари и изключителни горещини има и в Хърватска, Италия, Франция и Турция. Все по-топлите лета постепенно ще променят летния туризъм в южните райони на Европа - и като дестинации, и като време за посещения.

От това може да се възползва България, която, поне засега, не е пострадала толкова жестоко от жежките лета. Страната ни не е влизала в новините с опустошителни пожари, рекордни температури или пропадащи ледници, които да са опасност за хората. Това има значение.

Сега е моментът страната ни да се опита да привлече туристите, които ще се откажат от опасно горещите места в Европа. Но не с пиянски туризъм.

Няма нищо лошо в най-популярните ни в чужбина курорти, но капацитетът им е изчерпан - те трудно ще поемат кой знае колко повече туристи. Второ, и по-важно - да разчиташ само на такъв вид туризъм не е устойчиво. Най-малкото защото жегата рано или късно ще застигне и нас.

България все още е кажи-речи неоткрита от чуждестранните туристи, а в глобалния свят това се търси и цени.

Можем да покажем много и то да е интересно, просто защото повечето хора не са виждали подобни архитектура, култура и атмосфера - от Мелник и Копривщица през Рилския манастир и стария град на Пловдив. Имаме планини - Родопите, Стара планина, Рила и Пирин - и по отношение на туризма те имат огромен потенциал далеч отвъд ските и зимните ваканции.

Замислете се: преходи, конна езда, колелета, къмпингуване и това, което у нас се нарича селски туризъм. От класическите зимни почивки няма какво повече да очакваме - снегът ще става все по-малко и инвестицията в подобен зимен туризъм е загуба на време и пари.

Припомнете си само Белоградчик и скалите, от които Илон Мъск се впечатли. По света и Европа има още стотици интересни скални формации, но хората не са виждали точно тези. С подходяща реклама, маркетинг и добра услуга - от пристигането на летище София през добре организирани турове до пътищата в Северозападна България, те могат да останат впечатлени и да препоръчат дестинацията. 

Освен със скалите, този район е интересен и с това, че е почти непокътнат и ако за нас това е повод за срам, за групата туристи, които не държат на това да има "Старбъкс" на всеки ъгъл, а на нови изживявания, е интересно.

Колкото повече изчезва автентичното от света, толкова повече се търси, а ние още имаме доста от него. В столицата на Южна Корея - Сеул например една от най-предлаганите екскурзии е до демилитаризираната зона по границата със Северна Корея - дефектът е превърнат в ефект.

Но няма как да стане без инфраструктура и насочени инвестиции. Елементарният пример е, че Google Maps не показва наличие на обществен транспорт, с който да се стигне от София до Белоградчик. Защото и да има такъв, данните не са стигнали до търсачката.

И само с този пропуск губиш 90% от потенциалните самостоятелно пътуващи посетители.  

Същото важи и за Родопите например - с гайдите, Гела, Широка лъка, Триград, наблюдение на птици в Източните Родопи и какво ли още не. Автентични, недостъпни и никому неизвестни.

Като стана дума за реклама и маркетинг, темата е обширна - за да привлечеш туристи трябва да хвърлиш много пари, да ги хвърлиш умно, по много канали - от инфлуенсъри и социални мрежи през отстъпки и промоции за туроператори до обща видимост и присъствие. Ще дам само един пример.

Снимките на "Игра на тронове" доведоха до ръст на туризма и в Хърватска, и в Исландия. Изчисленията на Дубровник са за 10% ръст, а Исландия по принцип има политика да привлича големи продукции и с цел популяризиране на страната и невероятната ѝ природна красота - там са снимани и епизоди на "Междузвездни войни", "Батман" и "Бонд".

Всичко това се прави умно и устойчиво, така че хората, посетили например Исландия, я препоръчват горещо на познати и приятели и филмите имат кумулативен ефект.

Подобен е и примерът с Гърция и островите от "Мама мия" Скиатос и Скопелос.

У нас се снимат второ и треторазрядни филми и причината според хората от бранша е, че липсва адекватно и професионално предлагане на съответната услуга.

Държавата например има какво да помисли в тази област, за да опита да привлече Холивуд, HBO и Netflix, особено като се има предвид, че имаме добра база - страната е евтина и предлага разнообразни дестинации за снимки.

Това е и базата, върху която може да стъпи цялостната ни стратегия - достъпност и разнообразие.

Не че и сега ги няма, но повечето хора по света просто не подозират за тях. Ако са чули за нещо, то обикновено е Черноморието и Банско.

И под разнообразие се разбира не само планини, море и култура, но и видове туризъм. За услуги, насочени не само към ваканции за тясно определени целеви групи, тип любители на бар кроулинг, но и за семейни почивки, приключенски туризъм, културен и т.н.

Не е лесно, факт, искат се много пари, мислене, работа и дори късмет, за да станем хайп дестинация, и двойно повече, за да се задържим по-дълго като такава.

Но е факт и че не сме опитали, а често дори не осъзнаваме колко много можем да предложим.

Ана Атанасова