Няколко пъти пътувам от София до морето, не знам как автомобилът ми още се движи. То са удари по тази магистрала, то са дупки, то са вълни, издутини, изхвърчане, потрес! То е всеки път отклоняване на движението, ту заради пожари, ту заради катастрофи, ту заради нещо друго, неизвестно какво.
Пътуването до българското крайбрежие се превръща в екстремно преживяване.
Никога пътищата в България не са били в такова застрашаващо живота, напълно окаяно състояние. Наистина държавата се разпада. Иначе изхвърлените празни пластмасови бутилки по пътя винаги ги е имало. Мисля, че те са част от нашата народопсихология, неприспособена към бързо културно развитие за опазване на публичните и общите пространства.
Днес в участъка от Бургас до Варна на всичкото отгоре се движеше нещо, чиято ширина надхвърляше едното платно, и всички автобуси и тирове спираха в канавката и тревата, под наклон, за да може нещото да мине. Предният път случайно се отклоних до едно селце на 50 км от Бургас, всичко започна като път, но свърши като филм на ужасите, остъргване на автомобила отдолу, независимо, че го вдигнах малко за критичната ситуация, никакви две платна, само едно, издуто в средата като вулкан, няма коли, няма обхват, няма табели, няма живот, единствено патрули на гранична полиция, търсят мигранти. В центъра на селото толкова бях изплашена от липсата на нормалност, че спрях, търсейки трескаво дали има обхват - отново нямаше.
Явно селата там са забравени от Бога и операторите. Странно към мен се приближиха мъж и жена, появявайки се отникъде. Видяха, че съм залутана и попитаха дали имам нужда от помощ. Казах, че съм в стрес от липсата на път и обхват. Хората бяха невероятно възпитани и любезни, дружелюбни, обясниха ми това-онова и жената ми каза: "Моля ви, не знам с какво се занимавате, но ако имате контакти в София някъде нагоре, кажете им, че пътят е ужасен и невъзможен за ползване, срамувам се от нашите управляващи, тук в нашето село има чужденци, които са си купили къщи, англичани и други, не мога да им обясня защо така изглежда пътят дотук, едва се минава с автомобил..."
Прекрасни хора!!! Неслучили на политици.
За съжаление нямам контакти "нагоре". Живея като много други в пауперизираната ни държава. Без възможност да натисна бутон за интелигентна, ангажирана управленска политика.
Когато напуснеш София, се озоваваш в същинската действителност. Тук ги няма боклуците-олигарси, които редят министрите си, няма го псевдоелитът, който ще вкарва държавата без пътища и телефони в Шенген и еврозоната, няма ги смешните политикани, които са готови да продадат и златния зъб на баба си, ако ги натиснат от посолствоТО, или от другото посолство, няма ги надутите брюкселски зелки с криворазбраната им киноа цивилизация, няма ги измамниците-протестъри, които вдигаха революции, докато ядосаният олигархат плащаше, няма ги коалиционните алабала партньори, които ще правят високотехнологична България, няма ги продажниците, катамараните, сключващите договори за милиарди, няма ги пазаруващите в Милано, надрусани снобари, които дължат цялото си щастие на източването на държавен ресурс, няма ги еничарите, аферистите, безродниците, връзкарите, партийните невежи, предателите, лицемерите, харвардските всезнайковци, няма ги европроектите, меморандумите, няма я примитивната телевизионна пропаганда, няма го президентът-уж-загрижен-буфосинхронист и пр.
Тук е една напълно опустошена България. Изоставена, опоскана, предадена, ликвидирана, диворастяща, оцеляваща, на ръба на живота и смъртта, просто един полусвободен треволяк и камънак в анестезирана към болката държава, неподрязана, неокултурена, зверски ограбена родина... Та... да си дойдем на морето. Толкова красиво, какви прекрасни пясъчни ивици с фин, наистина златен пясък! Заслужаваме ли тази невероятна благодат, ние, опустошителите на тази територия?!
Калина Андролова
