Празник на "подарената свобода", от който трябва да се еманципираме? Празник, който "вкарва руски елемент в българската идентичност"?
Чух всички тези твърдения през последните дни на политическо обсъждане дали да се премахне като национален празник, и много други в този дух. И не ги разбирам. Тъкмо като човек, изписал един вагон статии срещу Русия - и съветска, и днешна, че и имперска, не разбирам атаката срещу 3 март.
Този ден е национален празник, защото олицетворява нещо коренно различно, нещо което отдавна сме изгубили и липсата му зее като дупка в модерна България. Той олицетворява това да имаш национален идеал. Олицетворява една мечта.
Това, което се случи в Сан Стефано не беше нито окончателното освобождение на България, нито акт на българи или българска държава. В това критиците на "3 март" са прави. Но то беше раждането на една мечта, която и българите, и българската държава преследваха с всички сили, с всички ресурси, с цялата си кръв и пот в продължение на десетилетия. И то, впрочем, тъкмо царска България, а не тази след това. Мечтата за Санстефанска България ни движеше като общество и народ, разпалваше умовете и сърцата на предците ни, караше ги лъвски да скачат буквално в огъня с "Ура" на устите.
Тъкмо затова комунистите ПРЕМАХНАХА 3 март като празник през 1951 г. обявявайки го официално за "остатък от великобългарския шовинизъм". Правят го по време на преговорите за присъединяване на България към Балканска федерация и в разгара на "помакедончването", което БКП провежда със сила в Пиринския край. За социалистическите безродници, които в онзи момент се опитват буквално да изтрият държавата България от картата, вкарвайки ни във федерация, и които насилват хиляди българи да се пишат "македонци", 3 март като олицетворение на Санстефанския идеал е открита пречка и проблем. Именно, защото поражда у българина национализъм, а не преклонение към някой навън. Включително към Русия - та празникът е премахнат тъкмо от най-преклонената и пряко контролирана от Москва власт някога в България??!
И тъкмо тук се корени причината периодично да се води война срещу този празник, срещу тази дата и срещу Санстефанската ни мечта, която те олицетворяват. Национализмът е основен враг и мишена на глобализма, на интернационализма, на идеите всички народи просто да се разтворят в една обща супа. Такива идеи има и в ляво, има и в дясно. Понякога идват от изток, понякога от запад.
Преди 70 години комунистите водиха война с 3 март и с национализма, защото мечтаха за червен, болшевишки, световен интернационализъм, в който всички народи да се разтворят като една обща класа. Днес интернационалистите са либерални, зелени, градски и пак водят война с 3 март и с национализма, защото мечтаят всички народи да се разтворят като една обща, консумеристична, прогресивна маса.
Днес те мразят национализма точно толкова, колкото предишните интернационалисти. Затова водят привидно абсурдни войни - срещу пилони, срещу хорá пред Народния, срещу ветото ни към Скопие, срещу 3 март... А реално това е абсолютно същата война с "великобългарския шовинизъм", както го наричаха, която водиха техните прогресивни, интернационални политически и духовни предци през 50-те.
"Ден на Освобождението на България от османско иго" - 3 март, се празнува официално от 1888 г. И така продължава през цялото съществуване на Царска България. Онази ни форма като държава, към която изпитвам най-силни чувства и симпатии, в която най-много припознавам себе си, родовата си памет и възгледите си за света, обществото и България. Щом като онази България, царската и християнската, го създаде и празнува, а безродническата, помакедончваща българите комунистическа власт го махна - за мен изборът е ясен. 3 март и Санстефанският идеал, който олицетворяват, не подлежат на изчегъртване.
ПС: Нямам НИЩО против 24 май също да стане официален, национален празник. Целият текст се отнася само и единствено до борбата 3 март да престане да бъде такъв, за втори път.
Кристиян Шкварек
