„Кой ще възрази националният празник да е 24 май?“ – искрено се зачуди министър-председателят и учен от световна величина Николай Денков, малко след като беше обобщил:

„24 май е празник, който прави по хармоничен начин прехода от миналото към бъдещето“.

Така е, когато добрите безбожници разглеждат 24 май като празник на просветата и образованието (преди всичко средно и висше) и на онези двама чичковци, които са измислили буквичките, за да можем да пишем с тях „Честит 8 март, мила мамо!“. Всъщност на този ден с благодарност честваме не друго, а раждането на българския книжовен език, на който е преведено словото Божие. Честваме сливането на словото Божие със словото на българския народ. 24 май е най-хубавият празник за българите. По-хубав би бил единствено покръстването им, но то не е свързано с конкретна дата.

Обаче там е работата, че не е национален.

Той е по-скоро вселенски, защото засяга повече от една нации, засяга много хора по наддържавен, надтериториален и надсветски начин. А ако ще избираме вселенски празници за национални, спокойно бихме могли да се спрем и на Коледа, например. Кога ви е националният празник, българи? На Коледа, на Коледа! Или пък на световния ден за борба с пърхота!

Националният празник, както сочи името, трябва да е свързан с нацията, а през 9 век е изключително рано, немислимо рано да се говори за нация по каквито и да било стандарти.

Празникът на една нация би трябвало да е моментът на нейното раждане. Вие кажете кой е този момент за българската нация – Паисиевата история, Екзархията, Априлското въстание, Освобождението, Съединението или Независимостта.

За да отговорим на този въпрос, трябва да приемем някаква дефиниция за нация. Колкото е по-широка тази дефиниция, толкова по-назад във времето можем да търсим празника си. Ако например акцентът е върху самоосъзнаването, Паисий е добре. Ако е върху териториалния интегритет, тогава е Екзархията. Ако ли пък водеща е държавността, то нека е освобождението (Сан Стефано или Берлин – както се разберете помежду си) или приемането на първата конституция (и последната законна) на 16 април 1879 г. Трудно може да е Независимостта, защото по нейно време вече отдавна сме безспорна нация, но и тя става от определена гледна точка.

А акцентът при избора на национален празник може да е чисто политически – както например беше при избора на 9 септември. По тази аналогия сега може да е датата на встъпване в длъжност на кабинета „Денков“. През втората половина на ротационното правителство национален празник ще бъде рожденият ден на Бойко Борисов и така.

Всичко това е, разбира се, ако говорим строго за нация, а не същевременно и за род, народ и народност. Каква е разликата?

Разликата между народ и нация е нещо като разликата между човек и гражданин. Човекът може да бъде най-различни неща – баща, християнин, зъболекар, – включително и гражданин в част от битността си. Народът също може да бъде най-различни неща, включително и нация.

В основата са семейството и родът – първите конструкции, които определят човека като нещо повече от индивид. Както човекът има душа, така и родът има нещо като душа, което го кара да се чувства обособен от другите родове – така да се каже: гласът на кръвта. Този глас го чуват още Каин и Сит (защото Авел вече е нямало как да го чуе), чули са го и синовете на Ной, когато са се пръснати по света, за да произведат различните раси.

После, според промисъла за историческото развитие на човечеството, родът става племе, а племето – народ. Народността е друго. Тя е род в рамките на нация, като нацията е водеща при самоопределянето.

Народът е същност, нацията е качество.

Нацията е необходимо качество през последните 200 и кусур години (от когато и сама тя съществува), защото светът се състои от национални държави. Има държави, в които нацията почти не се покрива с народа или народите – например Съединените щати, Австралия, Индия, Китай и пр.

Така че, ако трябва да се върнем там, откъдето тръгнахме, българите трябва да си изберат за национален празник някакво събитие, свързано с качеството им именно на нация, а не на род, племе или народ. Ако обаче българите решат да проявят внезапна широта, то могат да се огледат назад в историята не само за раждането на нацията, но и за раждането на народа. И доколкото народът има нещо като душа, то и раждането му трябва да се търси в духовен план. От тази гледна точка 24 май, празникът който отбелязва раждането на българското слово, пренесло словото Божие, е чудесна кандидатура.

За жалост, тези които за пореден път предлагат 24 май за национален (какъвто не е) празник, не гледат на нещата по гореизложения начин, а доста по-опростено. Гледат сякаш само пиарски – да се покаже среден пръст на Русия, преди да са изтекли първите 9 месеца от ротационното правителство. Не казвам, че е лошо да се показва среден пръст – една уважаваща себе си държава е длъжна непрекъснато да показва средни пръсти във всевъзможни посоки. Но националният празник е нещо, което се очаква да бъде малко по-дълговечно от политическата конюнктура и злобата на деня. Конституцията също, но това е тема на друг разговор. Освен това мисля че Картаген трябва да бъде разрушен.