Трябва ли националният празник на България да бъде сменен? Този въпрос, предизвикан от предложенията на "Продължаваме промяната - Демократична България" за изменения в Конституцията на страната, предизвика сериозна полемика в социалните медии, но и не само.

В офиса на Webcafe също се появиха различни възгледи по темата - някои в подкрепа на идеята, други - срещу нея.

Ето ги и основните мнения по темата:

Мануела Геренова: 24 май - подвиг като никой друг

"Важен момент е, че дори да се вземе решение националният празник на България да бъде сменен, всички останали официални празници ще продължат да се отбелязват както досега. Т.е. дори да не е национален празник, 3 март ще продължи да се празнува и почита."

"Ако не беше Санстефанският мирен договор, щеше да се казваш Айше, да ходиш в бурка и да говориш турски".

Тази реплика винаги ме е смайвала. Коя възрожденка се казва Айше - Райна Княгиня ли, баба Тонка Обретенова, или пък Йорданка Филаретова? Кой е писал на турски - Паисий с неговата "История славянобългарска", Петър Берон с неговия "Рибен буквар" ли?

Дори 24 май го има без Санстефанския мирен договор - денят за първи път се отбелязва през 1851 г. по инициатива на друг възрожденец с чудесно българско име - Найден Геров.

България е преминала през две владичества - византийско и турско - но съхранява най-ценното си, азбуката и писмеността.

Не само я е съхранила, а я е и раздала и в момента над 20 държави все още пишат на кирилица.

Това е национален подвиг, сравним с Априлското въстание и Шипченското опълчение, защото благодарение на него и до днес четем и пишем на не много по-различен език от този, на който е написано "Сказанието за буквите".

Зад 24 май и честването на азбуката стоят неизмеримите усилия на българските духовници.

Като се започне от Преславската школа, мине се през разпространението на кирилицата към Сърбия и Хърватия и се стигне до Възраждането - това са безчет писания и преписи, в които нечия ръка преповтаря и комбинира онези същи букви, дадени от учениците на Кирил и Методий.

Векове наред българската азбука и писменост се запазват непокътнати и затова е време да им отдадем значимото като ги превърнем не само в национална кауза, но и в национален празник.

Всяка друга дата носи ненужно разделение или, още по-лошо, приема се просто като поредният почивен ден в календара. Пищните чествания на 24 май обаче подсказват, че този ден е различен, специален и далеч по-скъп и се усеща именно като истинския ни национален празник.

Антон Биров: Защо не 6 септември или 22 септември? Ето защо

Този въпрос чухме от различни места. И при Съединението, и при деня на независимостта обаче говорим отново за събития; един момент от историята. Още по-конкретно - събития, свързани с конкретен политически акт, а има ли замесена политика, винаги има субективност.

Избирането на всяка една от тези дати за национален празник означава да заявим, че тя е най-важна в историята на българския народ. Откъдето и да го погледнеш, това е смела заявка с оглед на историята ни, разпростираща се в близо 15 века.

24 май от своя страна е по-общ като характер празник, в който отдаваме почит към делото не само на св.св. Кирил и Методий и техните ученици, но и към усилията към просвещение, положени от стотици, даже хиляди българи през годините - от Паисий Хилендарски, през възрожденските ни поети до онези знайни и незнайни българи, които и до днес пазят, развиват и обогатяват българската култура, а с това сплотяват българския народ и му дават поводи за гордост.

Празник на културата ни като наше най-високо постижение, което не е ограничено в един исторически миг, а се разпростира в толкова много мигове и личности; в миналото, настоящето и бъдещето ни като народ.

Александър Петров: 3 март за България е много повече от Санстефанския мир

От години насам има много полемика за това защо 3 март е националният празник на България.

Казусът е наистина сложен, като тук роля играят редица фактори. Обтегнатите политически отношения с Русия в момента след десетилетия на тихо подчинение на Москва, всички спорни факти около Санстефанския мирен договор (като например това, че руснаците обещават на България златни гори, знаейки, че тези обещания няма как да издържат), заедно с още тонове полемики за това какво Русия е направила за България - както в положителен, така и в отрицателен аспект.

Затова и през последните години въпросът за смяната на националния празник заема все по-голямо място. Но въпреки това аз лично предпочитам той да остане 3 март.

Едва ли някой може да ме обвини в прекалена любов към Русия и братската дружба с Москва. И все пак смятам, че тази дата олицетворява това, което се очаква от един национален празник - идеята за българската държавност.

Да, 24 май е празник на българската култура и писменост, които успяват да оцелеят векове наред под чужда власт - първо византийска, а след това и османска. Но едва след 3 март 1978 г. България отново излиза на картата на света като отделна държава.

Факт, минава значително време след Санстефанския мир преди България да стане истинска държава. Факт, Санстефанският мир е само предварителен договор, който няма нищо общо с реалността, а Берлинският конгрес изсипва кофа студена вода върху всички амбиции за мощна българска държава. Факт, страната ни става наистина независима чак през 1908 г.

Но въпреки това 3 март е символът, че страната ни отново я има след пет века на чужда власт. Че сме тук въпреки всичко. Когато дойде 3 март, това празнувам аз - нашата упоритост, нашата гордост и нашата сила като народ. Останалите неща около празника са... второстепенни. Особено ако решим, че българската свобода значи нещо повече от различията помежду ни. 

Венцислав Божев: Нов национален празник сега само ще ни раздели още повече

Никога не съм харесвал датата 3 март като подходяща за национален празник. Аргументи и причини достатъчно - най-вече фактът, че става въпрос за предварителен мирен договор между две империи, който е подписан без присъствието на български представители, и без да бъде разгледан от останалите велики сили към онзи момент.

Чисто фактически България се появява на картата на 1 юли. Тогава е подписването на Берлинския договор, който за разлика от Санстефанския, е окончателен и одобрен от всички велики сили, в това число и Русия. В крайна сметка обаче не върви да честваме деня, в който българските земи са били разпарчетосани.

Датата 3 март достатъчно дълго време е била повод за обединение, създавайки Санстефанската мечта, а в момента по-скоро представлява повод за разделение.

И с евентуалната смяна на националния празник това разделение само ще се задълбочи. С оглед на текущия политическия контекст и непосредствената външнополитическа обстановка, смяната при всички положения ще се изтълкува от огромен брой българи като чисто конюнктурна, мотивирана от външни фактори и дори предателска.

Датата 24 май вместо символ на обединение и единство ще стане повод за точно обратното - така, както се случва с почти всяка важна обществена тема, която задължително преминава през призмата на конфликта между русофили и русофоби.

Затова и 24 май не бива да замества 3 март като национален празник. Поне не в настоящия момент.