По добре да кръстим булевард на Ерджан с пържолите за 650 кинта, отколкото на сопола граф Игнатиев

Тамън си мислех, че няма сила, която да измести циганина Ерджан с рибай стековете от водещите новини поне месец, ако не падне някой виадукт на магистралата или Путин го спраска отдавна закъсняващият иинсулт и – ето! Появи се предложение да сменим пикливия 3 март с някоя истински значима дата и клиентите на сайта „Миротворец“ веднага започнаха да вадят тетрадките, та да събират подписи да пазим и това жалко отроче на българо-съветската дружба.

Боли ме вече дясната ръка, ама не от приятни занимания със самия себе си, а от това да пиша колко мерзко и унизително е да празнуваме как две азиатски империи са си поделили клетата ни, многострадална земя без да поканят дори един българин на събитието да им вари кафенце. Всеки с три грама мозък е наясно, че 3 март е просто 9 септември от „Али експрес“ – също толкова отблъскващ символ на раболепието и дупедавството на българския народ.

Овчето честването на 3-ти март 1878 г. е не само срамно, но и вредно, защото утвърждава един фалшив национален блян по абсурдния мит за „Сан Стефанска България“. Тя никога не е съществувала и, за съжаление, никога не може да съществува, освен върху драскана на ръка на лист от тетрадка карта от някой пиян руски имперски стратег.

Този така удобен фейк за Сан Стефанска България, твърде притегателен за психопатриотите и кретените-любители на пилони със затихваща мозъчна дейност, подменя истинския ни възрожденски идеал – този на Васил Левски за „чиста и свята република“. Не към земя и три морета, на които да прострем разплутите си гъзове е искал да се стремим Апостола, а към справедливо общество, мир и благоденствие за всички граждани. 3 март е триумф точно на обратното – на първобитния популистки национализъм и ориенталската алчност и горделивост.

Излишно е да повтарям, че настоящият ни национален празник утвърждава преклонението пред чужда и враждебна държава, въздига българския комплекс за малоценност и коварно, типично по кагебейски, подменя националните ни идеали и ги свежда до прост ламтеж за няколко баира повече.

Уреждането на т. нар. „Български въпрос“ започва едва от т. 6 на договора от Сан Стефано, той е незначителна бележка под линия в сложното уреждане на отношенията между двете най-изостанали и варварски империи на онова време, включващи влиянието над южна Бесарабия, териториални придобивки в Кавказ, границите на Сърбия, Румъния, Черна гора и чак накрая – нашето мизерно Княжество. Безмозъчното племе копейки, дъревчета, карбовки и подобни гъзолизци обаче до днес ронят горчиви сълзи за пролятата кръв на безкористните ни освободители, вдигнали се от другия край на света, за да отърват страдащите под турския цървул братя християни. Боже, какви олигофрени!

Да не говорим за дреболии като факта, че въпросният договор, който честваме за наш национален празник, урежда присъствието на 50-хилядна руска окупационна армия на наша територия. Да ви пикая на освобождението, за това ли увисна Левски, осъден от смърдящото сифилистично мекере Николай Игнатиев? Да, същият този миризлив сопол, на който днес е кръстен един от най-емблематичните столични булеварди. Предлагам да го прекръстим на Ерджан Хрустемов – оня с пържолите. Повече заслужава.

Коментарът не отразява мнението на екипа на КЛАСА.БГ