В началото на февруари 2021, малко след започването на австралийската учебна година, Синчето (тогава на 17) се прибра един ден от училище с лакирани нокти. Лакирали ги били по време на един уъркшоп, каза, и заглавието на този уъркшоп било TomorrowМеn. Мъже на бъдещето, демек. Седнахме по-късно на вечеря и понеже вечерите у нас са свещеното време за споделяния и разговори, отново стана дума за уъркшопа.
Дошли, значи, някакви хора в училището, разделили децата на момичета и момчета, и всяка група, заедно със своите ментори, прекарала целия ден в беседи и игри. Дотук добре.
Мотото на уъркшопа било “Да се откажем от навика да бъдем мъжествени” и лакираните нокти били един вид предизвикателство, чрез което момчетата да преборят остарелите догми за това какво може и трябва да прави един мъж. Задачата била да ходят навсякъде лакирани в продължение на не-помня-колко дни, за да се усетят смели и свободни. И това добре.
После обаче се разбра, че никому неизвестните “ментори” изкарвали децата едно по едно пред класа и ги разпитвали разни неща за отношенията с родителите им, за детството им и дори за интимния им живот. Говорели за секс, за самоосъзнаване, за самоубийство, за джендър идентичност и пр. Синчето сподели, че от една страна било интересно и предоставяло любопитни гледни точки, но от друга страна било доста странно и след “сесиите” някои от децата плачели.
Ако кажа, че бях ядосана след туй разказче за туй уъркшопче, ще е недостатъчно. Побеснях като бизон и се разпених на талази, но запазих самообладание, защото исках да чуя и училищната гледна точка. На следващия ден, след като се запознах с уебсайта на TomorrowМan (по-мъгляв от Мъглявината Андромеда), съчиних имейл до отговорните учители и най-любезно ги помолих да ми предоставят повече подробности за проведения уъркшоп и съдържанието на всички модули (тъй като това било Модул 1), както и кратка справка за квалификацията на т.нар. ментори. Поисках също така да узная причината, поради която родителите не са информирани за мероприятието предваритело и не са подписали съгласие за него. По това време в това престижно училище в Сидни дори дневна екскурзия до съседния плаж не можеше да се осъществи без подписване на петдесет бележки, а пък ето на̀, че група непознати просто влиза и провежда психосесии с децата, че и ги лакира, без никой дума да обели. В крайна сметка, казах, ако някой ще отменя цели учебни дни, заплатени от родителите, и ще ги заменя с външни мероприятия на външни НПО, няма да е зле да информира.
Отговорът, който получих, не беше отговорът, който очаквах. Снизходителният тон ме остави с убеждението, че съм изостанала и не разбирам как TomorrowМen & Women е чудесно начинание, имащо за цел да научи момичетата и момчетата на толерантност, свобода, приемане, разбиране, ментална устойчивост и въобще всякакви прогресивности. Фасилитаторите на уъркшопа - фасилитатори, а не някакви си ментори - били чудесни хора с огромно желание да помагат, и ако съм искала да зная повече, можело да ми уредят Зуум среща с техния директор.
В продължение на месец и нещо разменях имейли с все повече учители, фасилитатори и директори, а накрая и родители. Иначе казано, вдигнах олелия до небето. И през цялото време исках нещо съвсем просто и елементарно в моите очи - 1) програмата на уъркшопа в писмен вид и 2) повече подробности относно професионалната подготовка и академичното минало на хората, работили с децата ни. Единственото, което успях да науча от сайта на TomorrowMan беше, че се борят за преоткриване на мъжествеността и разбиване на половите стереотипи, но не разбрах как и защо.
Оказа се, че достъп до тази информация аз нямам. Нито до информацията кой и как е уредил представителите на това НПО да влязат в училище и да “фасилитират” идеите си на мястото на нормалната учебна програма. Нито пък до информацията кой и по какъв начин е потвърдил, че те са годни да работят с непълнолетни и да гарантират поверителносттта на споделеното. С големи усилия и въпреки нежеланието на ръководителя на Бъдещите мъже да предоставя подробности в писмен вид, най-накрая узнах, че “фасилитаторите” не са нито учители, нито психолози, нито никакви, но са изкарали курса на TomorrowMan и даже имат сертификат.
Всички тези дебати не доведоха до нищо по-съществено от уверението, че синът ми няма да бъде включван в следващите издания на уъркшопа. Малко по-късно в медиите видях статия за подобен скандал в друго училище, изложено на фасилитацията на TomorrowMan, та може би се е наложило да преработят презентацията си, но е факт, че организацията съществува и до днес, и обикаля училища, университети, спортни клубове, офиси и други места, които имат нужда от премоделиране на мъжете и жените. Слава Богу, уебсайтът им вече не говори толкова много за “разчупване на токсичната мъжественост”, колкото за предотвратяване на самоубийствата при мъжете, но аз не се съмнявам, че някой някъде продължава да лакира тийнове, за да бори стереотипите.
И точно това свое преживяване си припомних онзи ден, когато прочетох две истории някъде из новините. Едната история е на Clare Pagе от Лондон - 47-годишна дизайнерка и майка на деца на 13 и 16 години - която, също като мен, се опитала да получи съдържанието на програмата за сексуално образование, преподавана на дъщеря ѝ. Притеснена от преразказа на детето за нещата, които изучават - като например това, че живеем в неприемливо „хетеронормативно общество“ (свят, в който хетеросексуалните връзки се насърчават като норма) - г-жа Пейдж поискала от учителите копие на използваните материали. Днес, две години по-късно, тя не само не е получила въпросното копие, но е и дадена под съд за тормоз над училищния персонал. Миналата седмица британски съдия постановява, че училището е имало право да ѝ откаже достъп до уроците, за да „защити търговските си интереси и личните данни на преподавателите”. Туй то.
Втората история е на Michael Doherty от Suffolk, 50-годишен самолетен инженер и баща на 3 деца, който отписва 9-годишната си дъщеря от (католическото) Thurston Primary School по същата причина - отказ на училищното настоятелство да предостави каквато и да било информация относно часовете по сексуално образование, в рамките на които децата (в 4-ти клас) са говорили за оргазми и секс, и са гледали филмче на BBC за момче, което получава ерекция и еякулация, докато спи. В спор с учителите бащата научава, че според тях учебното съдържание е напълно приемливо и че е много важно децата да са наясно с предстоящите физически промени. Уведомяват го също така, че часовете по секс са задъжителни и дъщеря му не може да бъде освободена от тях.
Такива истории със сигурност има още милиони, но лично аз съм притеснена, че такива родители има съвсем малко. Преди две години например нямаше нито един друг родител от класа на Синчето, който да вижда проблем в уъркшопа на TomorrowMan. Още по-лошо - нямаше нито един, който въобще да знае за него. Ни-то е-дин. Ако ги бяха питали навремето тези хора дали някакви НПО преподават джендър идентичност и сексуална култура в тяхното училище, щяха да кажат, че изобщо няма такива работи при тях. И щяха да си вярват.
Според моите скромни и субективни наблюдения, в 90% от училищата програмите за сексуално образование се пробутват по един или друг начин, в 90% от случаите това пробутване се осъществява от благотворителни или неправителствени външни организации и 90% от родителите тънат в абсолютно неведение по въпроса. И макар да е истина, че децата действително се нуждаят от знания за собствените си телесни функции и преживявания, защото невежеството ражда страхотии, не това е начинът. Училището е измислено, за да съдейства на родителите, а не обратното. Не може в едно училище да се преподават неща, пазени в тайна от родителите и не може разни съмнителни организации да прескачат семейството и да се разпореждат със здравето на децата. Просто не може.
И за да не звуча като някаква ретроградна монахиня, за финал ще добавя, че докато бяхме в Австрия, и двете ни деца преминаха целодневен уъркшоп, посветен на секса. Мисля, че бяха 4-ти клас. Когато дойде времето за изучаване на човешката анатомия, учителите изратиха писмо до всички родители и ги поканиха да се запознаят с предстоящия уъркшоп, насочен не толкова към секса като занимание, колкото към неща като любов, привличане, контакт, бременност, раждане. Уроците се преподаваха от квалифицирани специалисти с медицинско образование и опит в работата с деца, и включваха забавни костюми, игри и помагала. Ханко, който и двата пъти беше един от малкото бащи, участвали в събитието, заяви, че било много интересно и че самият той научил не едно и две нови неща.
Момчетата слагали шапки-сперматозоиди и се надбягвали, за да покажат как всеки човек е плод на най-бързия, силен и смел сперматозоид, а момичетата носели плюшени бременни кореми, кърмели бебета и обсъждали месечния цикъл. Вече съм забравила подробностите, но мисля, че им бяха обяснили как женското тяло е като красив и чист хотел, който всеки месец се подготвя за гости и ако те не дойдат, изхвърля старите постели и приготвя нови. Нещо такова. Нещо невинно, симпатично и детско, каквото трябва да бъде. Никакви петнайсет по̀ла и знамена-дъги, никакви каталози с пениси и анални напътствия, каквито от 2-3 години напират към всички училища във всички страни, включително България.
В тази връзка може би най-правилното е да се последва примера на Полша, която на 4 май 2023 г. обяви проект за изменение на Закона за образованието, наречен „Защита на децата, подкрепа на родителите“, който ще ограничи достъпа до училищата за неправителствени организации, предоставящи сексуално образование. Разбира се, това веднага предизвика вълна от припадъци сред определени духовно въздигнати и многополови кръгове, но все пак остава единственото солидно решение на този огромен проблем.
