На българското море е скъпо.
Собствениците на хотели и заведения там ни дават да разберем, че ако нямаме пари, не сме добре дошли на Черноморието и е по-добре да киснем тъжно крачета в леген със сол на терасата.
Ричард Алибегов и колегите му много обичат да се оплакват, че двама човека скромно ядат една пица, а не пет, примерно, курортистите набиват дюнери, вместо да седят по ресторантите, и, въобще, ако така я караме, всички вкупом ще фалират.
И все пак има случаи, в които скъпотията е оправдана. Да вземем рибай стека, който се приема за едно от възможно най-добрите меса за приготвяне на качествени стекове.
При споменаването на рибай стек повечето любители на месо получават обилно слюноотделяне, но и сигурно неволно се пипат по портфейла и проверяват съдържанието му. Причината е, че за повечето истински много хубави и качествени неща се плаща, и се плаща много.
Време е да свикнем с този факт или, ако не ни се свиква, поне да си отваряме очите. Да, за една сметка във Варна от едни 650 лева говорим, в която 490 лева отиват именно за три рибай стека.
Трябва да признаем, че най-вероятно пържолената драма нямаше да се разрази до висини, в които чак Комисията за защита на потребителите (КЗП) да хукне по проверки, ако не беше лято и не бяхме в поредното затишие преди избори.
Само че в отпускарския сезон това, че някой не е прочел внимателно менюто, също може да се превърне в сензация.
Знаете ли обаче кое не е новина, а се опитват да го представят като такава? Не, не е пишман курортистът със скъпите пържоли, който за тия пари поръчвал цяло агне и като един същи Христос успявал да нахрани 30 души.
Не е новина, че някои продукти се продават не на порции, а на грамаж. Когато си поръчваме неща като рибай стек, няма как да заповядаме той да е точно 300 грама, както няма как да поръчаме точно 300 грама цяла риба.
Този простичък факт е толкова близо до ума, толкова логичен, че чак е странно, че трябва да се обяснява на възмутените от варненската сметка заедно с разяснения що е то рибай, колко струва и как няма как да е на цената на свинска вратна пържола от близката механа с кратунките по стените.
Разумно е човек овреме да се ориентира кое от двете може да си позволи.
Всъщност, ако може да се вярва на мениджърите на варненския ресторант, а аз лично избирам да им вярвам, техният клиент не само е бил снабден с меню, но и устно ориентиран, че поръчва нещо доста солено (като цена, не като вкус). И въпреки това си е поръчал.
Каква вина има заведението в случая? Никаква.
Колкото до мъжа, който плати 490 лева за трите стека, той никак няма вид на жертва, каквато всъщност и не е. Няма такъв вид нито когато вижда дебелата сметка, нито при турнето по медиите, които последните му спретнаха в търсене на сочни летни драми за запълване на ефирно време.
Което ни води към мисълта, че Пържола-гейт не е в портфейла на "пострадалия", а предимно в главите на КЗП и шепа драги зрители, скучаещи в жегите.
